Решение № 183 от 23.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Варна, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Родина Б. Петкова в присъствието на прокурора Т. С. Т. като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263100600288 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по протест на ВРП и въззивна жалба на повереника на частните обвинители- адв. Ч. от АК- Варна, с които се иска въззивният съд да отмени присъда № 339/09.12.2025г. по НОХД № 1461/2025г. по описа на ВРС, 03 състав, с която подс. Х. П. Х. е признат за невиновен в извършване на престъпления, както следва: по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал.1 от НК, чл. 144 ал.3 т.1 вр. ал.1 от НК и чл. 170 ал.2 вр. ал.1 от НК и да го признае за виновен по горепосочените деяния.

С протестът и допълнителното изложение към него се иска въззивният съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова, с която да признае за виновен подс. Х. в извършване на горепосочените престъпления, като въззивният съд му наложи наказания, съответстващи на обществената опасност на извършените деяния.

С въззивната жалба и допълнителното изложение към нея се иска въззивният съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова, с която да признае за виновен подс. Х. в извършване на горепосочените престъпления. Излагат се доводи за допуснати СПН от първоинстанционния съд, липсата на правилна оценка на доказателствата по делото и неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът моли да се уважи протеста на ВРП. Изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд е неправилна, като доказателствата са интерпретирани неправилно в насока възприемане невинността на подсъдимия. Моли въззивния съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на ч.обвинители К. К., 1

В. Р. и Р. В. – адв. Ч. поддържа жалбата. Моли въззивния съд да отмени присъдата, като признае подсъдимия за виновен по така повдигнатите му обвинения и му наложи справедливи наказания.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс. Х.- адв. А. изразява становище, че първоинстанционният акт е обоснован и изводите са законосъобразни, тъй като в своята съвкупност обхващат доказателствения материал по делото. Изводите на районния съд са правилни и законосъобразни.

Подс. Х. Х. се явява лично, като в правото си на лична защита заявява, че в момента били в добри отношения с частните обвинители. Дори и да е допуснал някаква грешка вече е забравил за случая. В правото си на последна дума моли въззивния съд да остави в сила присъдата на първата инстанция.

След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на страните, както и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намери протестът и жалбата за неоснователни.

От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

На 25.12.2023г. в с. Въглен, Варненска област подс. Х. П. Х., разбрал от свои приятели, че синът на неговата съселянка свидетелката К. Р. К. - В.И. А. е имал интимна връзка с непълнолетната му дъщеря. След обилно изпит алкохол Х. Х. решил да се саморазправя със свид. К. К., сина й и всички живущи в дома й. Около 01,30 часа, вече на 26.12.2023г. подсъдимият в нетрезво състояние отишъл до дома на К., която живеела в същото село, на ул. „********. Освен свид. К. на адреса живеели, баща й свид. Р. К. В., майка й- свид. Д. В.а Р., както и непълнолетните й деца - свидетелите В. и В. Кр. Р.. Домът бил отключен и подс. Х. Х. влязъл направо в предверието на дома на К.. Първи излезли пострадалата К. К. и дъщеря й В. Кр. Р.. Щом ги видял подс.Х. Х. веднага отправил закани и заплахи към тях с думите: „Ще ви запаля, ще ви убия!". Х. казал, че бил лежал в затвора и пак можел да лежи. Не се задоволил само да отправя закани и заплахи, но и физически нападнал К., като я хванал за врата и започнал да я души. Агресията на подс.Х. Х. не била предизвикана по никакъв начин, нито от свид.К. К. и децата й, нито от възрастното семейство Радеви. В това време останалите свидетели се събудили от виковете на нахлулия в дома им подс. Х. и станали очевидци на случилото се. Свид.К. и баща й Р. В. с общи усилия изтласкали навън подс. Х. Х. и го изгонили от двора им с много караници и боричкане. На място бил извикан полицейски патрул, след като подс. Х. Х. си заминал от дома на Радеви.

В хода на досъдебното производство били назначени следните експертизи:

СПЕ на К. К. от заключението на която е видно, че не страда от психично разстройство. Случилото се на 26.12.2023г. не е породило основателен страх за живота и здравето й. Изпитала е негативни емоции, но те не са имали интензитета на остра стресова ситуация. Не е налице психотравма и липсват симптоми на Посттравматично стресово разстройство. Заключението било приобщено от първоинстанционния съд по реда на чл. 282 от НПК.

СПЕ на В. Р. от заключението на която е видно, че не страда от психично разстройство. Случилото се на 26.12.2023г. не е породило основателен страх за живота и здравето й. Изпитала е негативни емоции, но те не са имали интензитета на остра стресова ситуация. Не е налице психотравма и липсват симптоми на Посттравматично стресово разстройство. Заключението било приобщено от първоинстанционния съд по реда на чл. 282 2 от НПК.

СПЕ на В. А. от заключението на която е видно, че не страда от психично разстройство. Случилото се на 26.12.2023г. не е изиграло ролята на стрес и не се е превърнало в психотравма за него. ПоР. тази причина не са налице и симптоми на Посттравматично стресово разстройство. Заключението било приобщено от първоинстанционния съд по реда на чл. 282 от НПК.

СМЕ на К. К. от заключението на която е видно, че на 26.12.2023г. тя е претърпяла инцидент, като е получила кръвонасядания в областта на шията, двете мишници и предмишници, охлузване в областта на дясната мишница. Същите са получени по общия механизъм на увреда от твърди, тъпи предмети, а именно чрез удари/притискане/ триене с/върху такива. Възможно е те да са получени по начина и във времето посочени от свидетелските показания. Заключението било приобщено от първоинстанционния съд по реда на чл. 282 от НПК.

По отношение на обвинението по чл. 131, ал.1, т.12 вр. чл. 130, ал.1 от НК:

Настоящият въззивен състав споделя изводите на пъроинстанционния съд за несъставомерност на деянието доколкото подс. Х. е отишъл в дома на пострадалите, за да се саморазправя с тях, като противоправното му поведение е било насочено към ч.обв. К., Р. и А.. Поведението му не е имало за цел да изрази ясното си неуважение към обществото, като наложи свои виждания за правила и поведение. В този смисъл правилно районният съд се е позовал и на константната съдебна практика, като е цитирал и решения в тази насока.

Правилно са били обсъдени събраните доказателства по отношение на обвинението по чл.

131 ал.1 т12 вр. чл. 130 ал.1 от НК, като районният съд е приел, че по делото е установен личния мотив на подсъдимия да посети домът на свид.К. К., а именно обстоятелството че той е разбрал за връзката, която синът й имал с неговата дъщеря. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е кредитирал частично и свидетелските показания на пострадалите свидетели- К. Кр., В. Р., Р. В., В. А. и Д. В.а. Събраните по делото доказателства не сочат, че хулиганският мотив като елемент от субективната страна на деянието се изразява в стремежа на подсъдимия Х. да прояви своето явно и грубо неуважение към обществото и в частност да противопостави себе си на обществото, а мотивът му е бил лично насочен към свид. К..

В този смисъл въззивния съдебен състав не споделя възраженията на прокурора от ВРП изложени в протеста, а именно, че „…аргументът на районния съд, че подс. Х. имал личен мотив провокиран от узнаването, че неговата дъщеря имала интимна връзка със сина на пострадалата..“ е неубедителен, тъй като връзката на младежите била преди повече от две години. Въззивният съдебен състав намира, че възражението в тази насока е напълно неоснователно, доколкото видно от обвинителния акт самият прокурор в обстоятелствената част е започнал именно с този факт- „…обв. Х. разбрал от свои приятели, че синът на ….е имал интимна връзка с непълнолетната му дъщеря…“.

Настоящият въззивен състав не споделя и възраженията на повереника на ч. обвинители в тази насока, като изложи мотивите си по-горе и не следва да ги преповтаря.

Въззивният съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото не се е установило по безспорен начин, че подсъдимият Х. Х. е нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания в областта на шията, двете 3 мишници и предмишници, охлузване в областта на дясната мишница, обуславящи временно разстройство на здравето, неопасно за живота здравето, извън случите по чл. 128 и чл. 129 НК. Видно от изготвената и прието от съда СМЕ, че свид. К. е получила горепосочените травматични увреждания, чиято давност съвпада със заявеното от свид. К. като време на получаване. Неправилно районният съд се е позовал единствено на показанията на свидетелите К. и М. полицейските служители отзовали се на сигнала и посетили адреса на пострадалата К.. Това, че същите не са забелязали наранявания по свид. К., не означава, че тя не е получила такива. Още повече видно от СМЕ, че те са се намирали по тялото на пострадалата, а предвид и датата на деянието- 26.12.2023г., т. е. зимно време тя е била облечена и със съответното зимно облекло.

Въпреки, че настоящият въззивен състав намира, че е налице лека телесна повреда, то съгласно разпоредбата на чл. 287 ал.5 от НПК, когато на съдебното следствие се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия частният обвинител може да поиска от съда да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия. Тъй като в приключилото първоинстанционно производство такова искане не е било направено от страна на повереника на частния обв. К. правилно районният съд е признал за невиновен подс. Х. в извършване на престъпление по чл. 131 ал.1 т12 вр. чл. 130 ал.1 от НК, като не го е признал за виновен за извършено престъпление по чл. 130 ал.1 от НК.

По отношение на обвинението по чл.144, ал 3, т.1, вр. ал.1 от НК:

Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изводите на районния съд за несъставомерност на деянието, като намира, че не следва да ги преповтаря. Правилно са били обсъдени признаците на престъплението, като районният съд е приел, че то е несъставомерно от обективна и субективна страна. Анализът на районният съд е задълбочен и обоснован, и се споделя изцяло от контролиращата инстанция. Правилно съдът е приел, че отправените към К. и Р. думи „Ще ви убия и ще ви запаля“ е следвало те да могат да възбудят основателен страх у заплашените за осъществяването им, т.е. да е съществувало основание, че заканата ще бъде реализирана. С оглед събраните гласни доказателства в тази насока, правилно районният съд е приел, че процесните думи на подсъдимия Х. не са били в състояние да възбудят основателен страх у заплашените, че ще реализира заканата за убийство. Не е съществувало убеждение, че подсъдимият Х. ще реализира заканата. Макар доказаните влошени взаимоотношения, между подсъдимия и пострадалите К. К. и В. Р., по делото не са били събрани доказателства, сочещи на други отправяни думи или действия от страна на Х., т.е. на системност на заканителни действия или осъществяване на практика на такива, което да е индиция за съда за действително извършени прояви на принуда или закана за саморазправа от страна на подсъдимия. Правилно контролираният съд е приел, че тази закана е отправена така, че разкрива признаците на спречкване и избухване, на емоционално напрежение между страните и не сочи на действителна заплаха за убийство по чл.144, ал.3, т.1 от НК. Правилно са били ценени от районният съд и заключенията на изготвените СПЕ по отношение на пострадалите К. и Р.. От заключението на изготвената и приета по делото СПЕ е видно, че случилото се на 26.12.2023г. не е изиграло ролята на стрес за освидетелстваните и съответно не се е превърнало в психотравма за тях, поР. което не са били налице симптомите на посттравматично стресово разстройство. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд в.л. д-р Б. поддържа заключението на СПЕ и пояснява, че 4 ситуацията е предизвикала силни емоции и е била стресова за тях, но не се е превърнала в психотравма, счита че не е налице „основател страх" по см. на закона за реализиране на заканата за убийство у освидетелстваните. Съдът кредитира изцяло така изготвената съдебнопсихиатричната експертиза. Доколкото не са били събрани доказателства в тази насока, правилно районният съд е приел, че липса обективната страна на престъплението.