Определение № 881 от 28.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 881 гр. София, 28.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002102397 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 1314/12.04.2023 г. (с дата на пощенското клеймо – 10.04.2023 г.) на А. Х. А. и И. А. А., чрез адвокат Г. Ч., и касационна жалба вх. № 1335/18.04.2023 г. (с дата на пощенското клеймо – 17.04.2023 г.) на А. Х. А., чрез адвокат С.

М., срещу решение № 25 от 06.03.2023 г. по гр. д. № 2/2023 г. на Окръжен съд – Търговище, с което е отменено решение № 522 от 16.11.2022 г. по гр. д. № 655/2022 г. на Районен съд – Търговище за отхвърляне на предявения по делото ревандикационен иск, като вместо това въззивният съд е признал за установено по отношение на И. А. А. и А. Х. А., че Л. И. М. и М. И. М. са собственици на имот, представляващ жилище, с административен адрес:

[населено място], [улица], ет. 3, съгласно схема № 15-250951/26.05.2016 г. на СГКК [населено място] - самостоятелен обект с идентификатор ***** с площ от 80.21 кв.м, построено в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ***, при граници и съседи: на същия етаж - *****, под обекта - *****, над обекта - няма, и е осъдил И. А. А. и А. Х. А. да предадат на Л. И. М. и М. И. М. собствеността и владението върху така описания имот, на основание чл. 108 ЗС; отменил е нотариален акт за собственост на недвижим имот № *, том I, дело № 136/2022 г. по описа на нотариус с peг. № 627, с който И. А. и А. Х. А. са признати за собственици на същия имот, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

Въззивният съд е съобразил, че делото пред Районен съд – Търговище е образувано по предявен от Л. И. М. и М. И. М. срещу И. А. А. и А. Х. А. ревандикационен иск за установяване на собствеността и предаване на владението върху имот, представляващ жилище (описано по-горе), както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариалния акт, с който И. А. А. и А. Х. А. са признати за собственици на имота.

1

Окръжен съд – Търговище е приел за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че ответниците по делото И. А. А. и А. Х. А. са родители на ищцата Л. И. М..

През 1993 г., по силата на реституционен закон, на ищцата и родителите й била възстановена собствеността върху празно дворно място с площ от 605 кв.м, находящо се в [населено място], [улица], който факт се установява и от договор за прехвърляне на държавен недвижим имот на граждани от 13.12.1993 г., сключен между кмета на Община Търговище, от една страна, и ищцата и първия ответник, от друга. По силата на този договор ищцата придобила собствеността на 1/3 ид. ч. от мястото, а ответникът - 2/3 ид. ч. С нотариален акт № 7, том III, рег. № 3638, дело № 501/2006 г. по описа на нотариус Я. Б. ищцата, въз основа на дадените й пълномощни от страна на нейните родители, под формата на договаряне сама със себе си, се разпоредила в нейна полза с притежаваните от тях 2/3 ид. ч. от имота. Това се случило с договор за дарение, като по този начин тя придобила права по отношение на целия имот.

Не се спори между страните и че ищците построили и са собственици на сградата в имота, в която е и процесното жилище, която съгласно приложените писмени доказателства удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № РВЕ-01-1/12.01.2009 г., издадено от гл. архитект на Община Търговище, била въведена в експлоатация през 2009 г. Съгласно приложената схема № 15-250951/26.05.2016 г., издадена от СГКК - [населено място], процесното жилище е отразено в КК на града като самостоятелен обект с идентификатор.

***** с площ от 80.21 кв.м, построено в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ***, при граници и съседи: на същия етаж - *****, под обекта - *****, над обекта - няма.

Съдът е приел, че от гласните доказателства по делото се установява, че от построяването на сградата през 2009 г. ответниците били допуснати от ищците в един от техните апартаменти и оттогава и към момента упражняват фактическата власт спрямо него. Установява се още, че ответниците извършили редица ремонтни дейности по довършването и привеждането на имота в състояние, годно да се обитава. Въззивният съдебен състав е посочил, че в тази част показанията и на двете групи свидетели са безпротиворечиви и последователни.

Свидетелите, сочени от ответниците, установяват, че последните дарили на ищцата свой имот, за да може тя да построи жилищна сграда в него, като уговорката била да им прехвърли собствеността върху едно от построените жилища. Поради тази причина, родителите на ищцата започнали да обзавеждат жилището, в което тя ги допуснала, и да го привеждат в състояние, годно за обитаване. Въпреки уговорката, Л. М. отлагала във времето и не изпълнявала поетото обещание. През годините родителите й продължавали да живеят в имота, като за няколко месеца пребивавали при другата си дъщеря в Република Турция. В процесния имот отсядали и приятели на ищцата, като родителите й не се противопоставяли на това. Въззивният съд е приел, че след обсъждане поотделно и в съвкупност, и преценка съгласно чл. 172 ГПК, следва да кредитира показанията на свидетелите и на двете страни, тъй като между тях не е налице противоречие за общите факти; разказът на свидетелите е логичен и последователен.

Окръжен съд – Търговище е посочил, че предвид фактите, се поставя въпросът дали ответниците са владелци или държатели на спорния имот, съответно в тяхна полза текла ли 2 е придобивна давност от момента, в който са установили фактическата власт по отношение на него. Приел е, че няма спор, а и съзнанието на ответниците е било през годините, че построената сграда и жилищните имоти в нея са собственост на тяхната дъщеря и съпруга й - ищците. Поради естеството на техните семейни отношения, ищцата ги е допуснала в имота си, но това им придава качеството на държатели. Очевидно е от поведението й, че тя е възприемала имота като свой и бранейки собствеността си, е отказвала да изпълни уговорката между нея и родителите й да им учреди права върху него, а за наличието на такава уговорка сочат показанията на свидетелите на ответниците. Според въззивния съд, в конкретния случай става въпрос за извършването на т. нар. търпими действия, предвид установените близки родствени отношения между страните. В тази връзка се е позовал на практика на ВКС относно търпимите действия, съгласно която става дума за фактически състояния, при които се извършват действия спрямо вещ, без те да произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, тъй като почиват на близки приятелски или други лични отношения. Търпими според правната теория са всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той търпи да се извършват поради обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения. Пример за такива действия е, когато някой разреши друг да се настани временно да живее в неговата къща. Търпимите действия са именно действия, а не фактическа власт, поради което и не могат да са основание за придобиване на владение.

Съдът е приел, че имайки яснота, че имотът е на дъщеря им, ответниците са предприели ремонтни дейности в него. Поддържането на имота, привеждането му в състояние, годно за обитаване, оборудването му с необходими за нормално живеене в битово отношение домакински уреди, извършено от ответниците по иска, представлява израз на държане на този имот. Тези действия имат за цел да облекчат обитаването на ответниците и не могат да бъдат възприети като манифестиране спрямо ищците на субективното им отношение за своене на имота. Съдът е посочил и че регистрация на административния адрес на имота също не е доказателство за установено владение. Изложил е, че индиция в тази насока би било откриване на партида за електричество и вода в имота на името на ответниците, но доказателства в тази насока не са представени. Визирал е, че извършените ремонти са имали за цел създаване на обикновени удобства на обитателите, като пораждат облигационни отношения между страните, а не са действия по демонстрация на намерението да се свои вещта.

Окръжен съд – Търговище се е позовал на решение № 159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., съгласно което лицето, което е било допуснато до имота със съгласие на собственика с уговорката за ползване (при т. нар. търпими действия), е само държател на имота, дори при наличие на уговорка за последващо прехвърляне на правото на собственост. Такава уговорка изначално изключва владение, с оглед на това, че от самото начало на установяване на фактическата власт лицето, допуснато в имота, е със знанието, че правото на собственост принадлежи на други лица и липсва субективният елемент за своене.

3

Очакването за придобиване на правото на собственост въз основа на сделка изключва намерението вещта да се свои преди това. Държателят упражнява фактическата власт със знанието, че вещта не му принадлежи, но е с очакване, че ще придобие собствеността в бъдеще. Въззивният съд е посочил, че наличието на такава уговорка между страните се установява от свидетелските показания, а и се твърди от самите ответници по иска. Те аргументират с нея намерението си за своене на имота, но по същество такава уговорка изключва подобно намерение. Държателят упражнява фактическа власт върху вещта за другиго, а не за себе си, и затова по отношение на него презумпцията на чл. 69 ЗС не намира приложение. За да придобие качеството на владелец, държателят следва да промени субективното отношение към вещта и то по начин, по който да стане достояние на собственика на имота, че неговото владение е отблъснато. В този смисъл субективното отношение на ответниците към имота като към техен не е достатъчно, за да се установи трансформиране на упражняваната фактическа власт във владение; то следва да намери външна изява чрез конкретни действия, които недвусмислено говорят за такава промяна. Не на последно място, тези действия следва да са осъществени така, че да станат известни на собственика. Едва след като бъде обърнато по този начин намерението на държателя, за него би могла да започне да тече придобивна давност и да намери приложение презумпцията на чл. 68 ЗС.

Съдът е изложил, че действия, характеризиращи поведение на явно демонстриране своене на имота от 2009 г., когато са установили фактическа власт върху него, до момента, в който са се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка - 13.05.2022 г., ответниците не са извършвали, съответно в тяхна полза не е текла придобивна давност. И.

А. и А. А. са променили своето намерение и са започнали да владеят имота за себе си, като явно са демонстрирали това, именно при снабдяването с нотариалния акт. Приел е, че оттогава в тяхна полза е започнала да тече давността, но не е изтекъл нужният срок.

Като последица от основателността на ревандикационния иск, съдът е намерил, че на отмяна подлежи издаденият в полза на ответниците нотариален акт за собственост на спорния имот.

В първата касационна жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението към жалбата А. А. и И. А. се позовават на очевидна неправилност на въззивното решение, като визират нарушения на материалния и процесалния закон, допуснати от Окръжен съд - Търговище; поставят на вниманието на ВКС за разглеждане следните въпроси:

1. Налице ли е процесуално нарушение на закона, след като въззивната инстанция си е послужила избирателно със събраните от първоинстанционния съд доказателства, за да изгради извод с обратен правен резултат на този, изграден от първоинстанционния съд, без да даде отговор на въпроса защо, по какви съображения игнорира останалите събрани и приети доказателства от първата съдебна инстанция;