Разпореждане № 88102 от 15.07.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 88102 гр. София, 15.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско дело № 20231110135082 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление, подадено от [фирма] против Г. К. К. с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1 06664 лева, представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № [№] от 10.12.2021 г., сключен с [фирма], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 146,88 лева, представляваща договорна /възнаградителна лихва/ за периода от 05.01.2022 г. до 03.08.2022 г., 404,48 лева, представляваща възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/, 48 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, 119,12 лева, представляваща лихва за забава за периода от 04.08.2022 г. до 23.05.2023 г., както и за разноските по делото.

Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за отхвърлянето му в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 404,48 лева, представляваща възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/ и сумата от 48 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

Процесният договор за паричен заем е сключен на 10.12.2021 г., като възникналото въз основа на него облигационно правоотношение се регулира от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

При преценката по чл. 143 ЗЗП, съдът намира, че уговорената между длъжника и заявителя клауза за предоставяне на обезпечение по договора чрез одобрено от заемодателя дружество-поръчител, предоставящ гаранционни сделки и за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в общ размер от 469,12 лева (разсрочено на вноски за периода на действие на договора за заем) срещу задължението на лицето – поръчител /в случая [фирма] да сключи договор за поръчителство със заемодателя [фирма], по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя-длъжник за изпълнение на всички задължения по договора, е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Така уговорената клауза представлява уговорка във вреда на потребителя, която не 1 отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

В случая е уговорено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално неизпълнение от страна на длъжника или не, като размерът на възнаграждението от 469,12 лева се равнява почти на 40 % от предоставената в заем парична сума в размер от 1 200 лева.

Ето защо, уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител, поради което тази клауза е неравноправна и искането в тази част следва да бъде отхвърлено.

С оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК следва да бъде отхвърлено и искането за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за вземането в размер на сумата от 48 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

Съгласно посочения законов текст при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая заявителят е претендирал такава лихва за забавата, а наред с нея претендира и вземането в размер от 60 лева. Съдът намира за недопустимо под формата на такси да се начислява обезщетение за забавено плащане над размера на законната лихва, което се явява и в противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП.

Следва да се отхвърли и искането за разноски, съразмерно с отхвърлената част от тези претенции, а именно за сумата от 21,72 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Г. К. К. за сумата от 404,48 лева, представляваща възнаграждение по гаранционна сделка /поръчителство/, за сумата от 48 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, както и за сумата от 21,72 лева разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2