Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 15.03.2022, Районен съд - Велики Преслав

Съд
Районен съд - Велики Преслав
Дело
Административно наказателно дело 258/2021
Вид
Решение № 25
Подписан
15.03.2022
В сила
07.04.2022
Състав
Елена Симеонова Геренска

Цитирани разпоредби

  • чл. 34, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183, ал.2, т.3, пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.70, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 46, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Велики Преслав, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20213610200258 по описа за 2021 година Производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН, въз основа на въззивна жалба от Ю. Р. Х. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 21-0323-000417 от 26.07.2021 г. на Началник Група към ОДМВР-Шумен, РУ Велики Преслав, с което му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 20,00 лева, на основание чл.

183, ал.2, т.3, пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, както и „Глоба“ в размер на 20,00 лева, на осн.чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП.

В жалбата са изложени доводи за отмяна на наказателното постановление, единствено в частта му с която АНО е приел за извършено от страна на жалбоподателя нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и съотв. го е санкционирал с налагането на глоба в посочения в същото размер от 20,00 лева, аргумент за което се изтъква липсата на осъществено такова нарушение.

В открито съдебно заседание жалбоподателя не се явява, не се и представлява, като пълномощник на същия е депозирал молба с която се сочи, че изцяло поддържа жалбата на посочените в същата основания.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено, излагайки конкретни доводи в тази насока.

Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

1

На 01.07.2021 г. около 08.10 часа, жалбоподателят Х. управлявал т.а.“Фолксваген ЛТ 35“ с рег.№Т4082АК , движейки се по второкласен път №74 „Велики Преслав-Търговище“, към кръстовището на път I-7, на който били позиционирани и осъществявали служебни задължения по безопасност на движението полицейските служители – св.Т. и св.К.. Последният забелязал, че товарният автомобил се движи без включени светлини, предвид и което уведомил за констатираното колегата си – св.Т., който бил в служебният им автомобил преглеждайки документи на спрян нарушител.

Същият се уверил в казаното от колегата му, поглеждайки в страничното огледало на автомобила, като междувременно двамата с него видели и че стигайки до кръстовището с главния път, водачът на т.а преминал и не спрял на поставения преди навлизането в кръстовището пътен знак Б-2. Св.К. предприел своевременно спиране на автомобила, като на жалбоподателя, от колегата му св.Т. за констатираните две нарушения бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 342787 от 01.07.2021 г., в който актосъставителят посочил за извършени от водача две нарушения на ЗДвП, а именно – по чл.70, ал.3 и чл.6,т.1. Актът бил съставен в присъствие на шофьора на товарния автомобил, който го подписал, посочвайки, че има възражения по него. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били депозирани такива, в които изложил, че действително е нарушил разпоредбата на чл.70, ал.3 от ЗДвП, но не и посочената такава по чл.6, т.1 от закона свързана с несъобразяване на поведението му с пътен знак Б-2. Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя АНО наложил административно наказание “Глоба” в размер на 20 лева на основание чл. 183, ал.2, т.3, пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от същия закон, както и на осн.чл.185 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 20,00 лева за нарушение на чл.70, ал.3 от закона.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели – св.Т. и св.К. са напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това на настоящата инстанция са следните:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, като при издаването им са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административнонаказатените процесуални правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на събраните и представени доказателства. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от 2

ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушенията, обстоятелствата, като са посочени и конкретните нарушени норми от Закона за движение по пътищата.

По настоящото дело спор касателно фактите по отношение времето, мястото, видът на МПС-то, водачът на същото, а именно - жалбоподателя и извършеното от него нарушение на правилата на чл.70, ал.3 от ЗДвП няма.

Спорът е свързан с осъществено от същия и друго нарушение на ЗДвП, а именно неспиране на пътен знак Б-2.

В конкретния случай, съдът намира, че з ащитата срещу това конкретно предявеното нарушение не доказа противни на описаните в НП, респ.АУАН факти и обстоятелства, като в хода на производството видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства, същите са еднопосочни и безпротиворечиви касателно осъществяването на същото и при техният анализ – поотделно и съвкупен такъв, съдът не установи такива в подкрепа на твърдяното от страна на жалбоподателя че не е извършил посоченото нарушение.

Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон-констатирал е нарушени ията по чл. 6, т. 1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съгласно чл. 6, т. 1 участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и светлинните сигнали, пътните знаци и пътната маркировка. В конкретния случай жалбоподателят не е съобразил своето поведение с пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!". Съгласно чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП, пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоплинията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство.

От приобщената по делото схема безспорно се установява, че на процесното кръстовище е имало поставен знак Б-2 за движещите се второкласен път №74 „Велики Преслав-Търговище“, Съдът намира, че от доказателствата по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като не е съобразил поведението с поставения пътен знак Б2. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 183, ал. 2, т. 3 пр. 1 от ЗДП, поради което в тази част НП следва да бъде потвърдено. Размерът на наказанието е строго фиксиран от закона, поради което не подлежат на ревизия.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства и за това, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава и на нарушението по чл.70, ал.3 от ЗДвП, която разпоредба въвежда изискване за моторните превозни средства да се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Санкциониращата нарушението обща разпоредба на чл. 185 от ЗДвП предвижда административно наказание „Глоба“ в абсолютен размер от 20 лева, каквато и в случая е наложена.

Водим от горното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилено и законосъобразно и следва да бъде 3 потвърдено изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В настоящото производство са претендирани разноски от въззиваемата страна, които с оглед изхода на делото такива следва да й се присъдят Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид развилото се пред настоящия съд производство, неговата фактическа и правна сложност намира, че на страната следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80,00 /осемдесет/ лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0323-000417 от 26.07.2021 г. на Началник Група към ОДМВР-Шумен, РУ Велики Преслав, с което на Ю. Р. Х. с ЕГН ********** е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 20,00 лева, на основание чл. 183, ал.2, т.3, пр.3 от ЗДвП за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП и „Глоба“ в размер на 20,00 лева, на осн.чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Ю. Р. Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Шумен сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________ 4