Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 441 от 07.06.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1217/2024
Вид
Решение № 441
Подписан
07.06.2024
В сила
06.11.2024
Състав
ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 178а, ал. 7, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Бургас, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120201217 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на З. Д. Д., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № *******/********г. на директор на РД „Автомобилна администрация” –гр.Бургас, с което на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 44, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, във вр. с Приложение 5, Част I, т. 4.1.3 от Наредба №Н32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

Жалбоподателят оспорва обжалваното НП като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Поддържа, че нарушението не е доказано по категоричен и безспорен начин. Излага твърдения, че актосъставителят и свидетелят по акта не са свидетели очевидци, като оспорва видеозаписа като непълен. Поддържа, че измерване на светлините е било извършено на входа на пункта. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно уведомен се явява лично. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.

Административнонаказващият орган, редовно уведомени, чрез процесуалния си представител А.М. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита, в която развива доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:

На свидетеля Ц. М. П. на длъжност инспектор в РД „АА“ му било възложено да извърши комплексна проверка на пункт за периодични прегледи за проверка на техническа изправност на ППС, стопанисван от „А. 1“ ЕООД, находящ се в гр. Бургас, ул.

**************. При проверката се установило, че за пункта било издадено разрешение № *********** г. Свидетелят П. прегледал видеозапис на извършен преглед в пункта на ******** г. на МПС „Ивеко 35 Ц 15“, с рег. № *******, управлявано от свидетеля В.А..

Свидетелят П. констатирал, че прегледът започнал в 11:14 часа и приключил в 11:43 часа, като жалбоподателят в качеството си на член на комисия за извършване на периодичен преглед, не е извършил необходимото включване и превключване на фаровете на МПС „Ивеко 35 Ц 15“, с рег. № ******* за оценка на тяхното състояние. При така направените констатации свидетелят П. съставил срещу жалбоподателя АУАН за извършено нарушение по чл. 44, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Впоследствие е било издадено и обжалваното в производството наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетеля П. са обективни, логични и безпротиворечиви, поради което съдът напълно им дава вяра. Показанията на свидетеля П. изцяло се подкрепят от приложените в преписката писмени доказателства, както и от веществено доказателство – диск с видеозапис. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

За да обори обвинителната теза, а именно, че в действителност технически преглед е бил извършен на светлините на автомобила, жалбоподателят е ангажирал устни доказателствени средства – показанията на свидетеля А., който е бил водач на процесния автомобил. От показанията на свидетеля се установява, че поради технически проблем със светлините на автомобила е бил извършен ремонт преди да започне техническия преглед на автомобила, като жалбоподателят е проверил светлините на автомобила докато са се извършвали ремонтните дейности.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № РД -08-30 от 24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията) в сроковете по чл. 34 ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати 2 съществени нарушения на материалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт.

В случая на жалбоподателя се вменява извършено нарушение на чл. 44, ал.1, т.3, б.

„а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, във вр. с Приложение 5, Част I, т. 4.1.3 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, съгласно която разпоредба п ри извършването на периодичните прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство при спазване на изискванията за извършване на периодичен преглед на пътно превозно средство, определени в тази наредба. В Приложение 5, Част I от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС са предвидени минималните изисквания относно съдържанието и препоръчителните методи на проверка, като в т. 4.1.3 от Приложението е регламентирана проверка на фаровете на автомобила, извършена чрез превключване на светлините, за да се осъществи визуална проверка и проверка на функционирането им. Не е спорно по делото, а и от писмено доказателство - представен протокол от извършен технически преглед за техническа изправност на ППС № 34498900 се установява, че жалбоподателят е бил член на комисията, извършила прегледа. Следователно жалбоподателят може да бъде субект на нарушението по чл. 44, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, във вр. с Приложение 5, Част I, т. 4.1.3 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.

От събраните по делото доказателства (показанията на актосъставителя и съдържанието на наличен в преписката видеозапис) безспорно се установява, че по време на извършения технически преглед на процесния автомобил МПС „Ивеко 35 Ц 15“, с рег. № ******* на ******** г. във времевия интервал от 11:14 часа до 11:43 часа, жалбоподателят не е извършил задължителната техническа проверка на фаровете на автомобила чрез превключването им съгласно Приложение 5, Част I, т. 4.1.3 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г . на МТИТС. В действителност от показанията на актосъставителя се установява, че констатациите му за извършено от жалбоподателя нарушение се базират единствено на наличен в преписката видеозапис на техническия преглед, изготвен съгласно изискванията на Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС (Наредбата). В чл. 11, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че в контролно-техническия пункт трябва да има компютризирана система за управление на работата на средствата за измерване и информационна система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС. Процесният видеозапис на извършения технически преглед на МПС „Ивеко 35 Ц 15“, с рег. № ******* на ******** г. е бил изготвен именно от предвидената в Наредбата система, с която следва да разполага всеки регистриран пункт за извършване на технически прегледи. Съгласно изискванията на Наредбата към пунктовете, извършването на техническите прегледи следва да се предава в реално време до Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Т.е. следва да се осигури постоянно видео наблюдение на извършваните технически проверки на автомобилите. От показанията на свидетеля П. се установява, че същият е установил извършеното от жалбоподателя нарушение при преглед на целия запис на извършената техническа проверка, като свидетелят категорично заявява, че на видеозаписа не се 3 забелязва жалбоподателят в качеството си на член на комисията да проверява светлините на автомобила чрез превключване от къси на дълги и обратно. Показанията на актосъставителя изцяло се подкрепят от наличния по делото видеозапис. Според настоящия състав наличният в преписката видеозапис, е валиден и годен доказателствен източник, който дава достоверни данни за извършените по време на техническия преглед действия от служителите в пункта, както и за бездействието им, т.е. неизпълнението на задължения, включени в обема на техническата проверка, какъвто е настоящият случай. От показанията на свидетеля А., който е бил водач на автомобила се установява, че е имало техническа неизправност на фаровете на автомобила, като преди да се извърши техническият преглед, е бил извършен ремонт, по време на който свидетелят твърди, че жалбоподателят е проверил изправността на светлините на управляваното от него МПС. Независимо от това съдът намира, че жалбоподателят е извършил процесното нарушение, тъй като според съда техническата проверка за изправността на ППС е строго регламентирана в Приложение 5 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и всички предвидени в Приложението действия следва да се извършат от компетентните служители в рамките на проведения технически преглед, предаван в реално време към контролиращата администрация. Дори да се приеме, че жалбоподателят е сменил неработеща част от светлинната уредба на процесното МПС, в негова тежест е било задължението отново по време на извършения технически преглед на ******** г. за времето от 11:14 часа до 11:43 часа да провери светлините на автомобила, като превключи от къси на дълги светлини. Още повече в чл. 6 от Наредбата изрично са предвидени изискванията към помещенията, които може да се обособят като пунктове за технически прегледи, като да имат обособена линия или линии за извършване на периодичните прегледи на ППС. Т.е. техническият преглед следва да бъде извършен на точно определено място, така нар. линия за извършване на технически преглед, което обстоятелство категорично отхвърля възможността техническият преглед да се извърши на друго място, например на място, където се извършват ремонтни дейности на автомобила.

При така установеното по делото съдът намира за безспорно доказано, че по време на извършения на ******** г. технически преглед на процесния автомобил, жалбоподателят в качеството му на член на комисия не е изпълнил предвиденото в чл. 44, ал.1, т.3 , б. „а“ от Наредба №Н-3 2 от 16.12.2011 г. на МТИТС, във вр. с Приложение 5, Част I, т. 4.1.3 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС задължение да провери техническата изправност на светлините на процесния автомобил.

Разпоредбата на чл. 178а, ал. 7, т. 3 ЗДвП предвижда налагане на наказание глоба в размер на 1500 лева за технически специалист, който не провери изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства, които подлежат на преглед за проверка на техническата изправност, по методите, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесния случай и на жалбоподателя е била наложена глоба в предвидения размер от 1500 лева. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се 4 предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за възнаграждение за процесуално представителство. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 100 лв.