Решение № 392 от 04.08.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Пловдив, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20225001000158 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 234 от 07.05.2019 г., постановено по т.д. № 179 по описа за 2017 г., Пловдивският окръжен съд е:

Признал за установено на основание чл. 422 от ГПК по отношение на „П.Т.“ ООД, ЕИК .... и „П.“ ЕООД, че дължат солидарно на „П.и.б.“ АД сумата 61 699.31 лв. – непогасен остатък от главница по Договор за кредит за оборотни средства „Бизнес пулс: овърдрафт № .... г., изменен и допълнен с Анекс № 1/29.06.2012 г., Анекс № 2/29.05.2013 г.; 3 674.33 лв. – просрочена договорна лихва, съгласно Раздел II, т.2.1 от Анекс № 2/29.05.2013 г., за периода от 06.11.2013 до 06.06.2014 г.; 31547,34 лв . – просрочена наказателна лихва, съгласно Част I, т.10 от Договора за кредит за периода от 06.11.2013 г. до 14.09.2016 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2016 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена в полза на Банката Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 7743/ 14.10.2016 г. от РС Пловдив по гр.д. № 12427/2016 г.

;

- осъдил „П.Т.“ ООД и „П.“ ЕООД, да платят на „П.и.б.“ АД сумата от 2523,24 лева – направени съдебни и деловодни разноски в настоящия процес, както и сумата от 2088,42 лв. - разноски в заповедното производство.

- прекратил производството в частта, с която са предявени искове 1 против П.П.А. за установяване в отношенията между страните, че същата дължи солидарно с „П.Т.“ ООД и „П.“ ЕООД описаните суми по Договор за кредит за оборотни средства „Бизнес пулс: овърдрафт № .... г., изменен и допълнен с Анекс № 1/29.06.2012 г., Анекс № 2/29.05.2013 г.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната ответниците Б. АЛ. СТ..

Решението е обжалвано с въззивни жалби от ответниците „П.Т.“ ООД – в ликвидация, „П.“ ЕООД – в ликвидация, както и от третото лице помагач на страната ответниците Б. АЛ. СТ..

Въззивните жалби, подадени от ответниците „П.Т.“ ООД – в ликвидация и „П.“ ЕООД – в ликвидация са идентични по съдържание, като в тях се излага оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, противоречие с материалния закон и допуснати процесуални нарушения, и необоснованост. Искането е да се отмени решението и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените обективно и пасивно субективно съединени установителни искове, както и да се присъдят направените разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба от третото лице помагач на страната на ответниците Б.С. се съдържат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, както и такива за неправилност поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Искането е решението на Пловдивския окръжен съд да се отмени и вместо това – да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия „П.и.б.“ АД е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Иска се присъждане на деловодни разноски във въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

По делото е безспорно установено, че между „М.Ю.“ АД, чийто правоприемник е ищецът „П.и.б.“ АД в качеството му на кредитор, от една страна и от друга страна ответниците – „П.Т.“ ООД, в качеството му на кредитополучател, „П.“ ЕООД и П.П.А. като солидарни длъжници, е бил сключен Договор за кредит за оборотни средства „Бизнес пулс“ овърдрафт № ... г. Съгласно с т. 3 от Част I от Договора, размерът на кредита е 66 000 лева, с уговорен срок за усвояване на средствата по овърдрафта - 05.05.2013 г. и с краен срок за погасяване на кредита – 06.05.2013 г.

В хода на производството, поради смъртта на солидарния длъжник П.А. и поради отказ от иска срещу нея, производството по предявените искове в частта срещу този ответник е прекратено.

2

За обезпечаване изпълнението на договора в полза на кредитора е учредена договорна ипотека върху собствения на третото лице помагач в настоящото производство недвижими имоти, подробно описан в т. 12 от договора.

Със сключен на 29.06.2012 г. Анекс №1 към договора, страните са се договорили за намаляване на лихвения процент по т. 8 от Договора за кредит, при изпълнение на определени условия от страна на кредитополучателя, продробно описани в анекса. Така намаленият лихвен процент е в размер на едномесечния SOFIBOR, увеличен с надбавка 815 базисни точки, но не по– малко от 11,45 %. Уговорено е също, че намалението на лихвения процент влиза в сила, считано от началото на първия следващ лихвен период след датата на подписване на анекса.

На 29.05.2013 г., между страните по договора е сключен Анекс № 2, с който същите, след като приемат за установено в отношенията помежду им, че към датата на сключването на анекса задълженията на кредитополучателя и солидарния длъжник по договора за кредит са в общ размер на 67 492,59 лв., от които просрочена главница – 65 997,74 лв. и просрочена лихва в размер на 1 494,85 лв., променят част от условията на договора, както следва:

- главницата на дълга по кредита ще се олихвява с ГЛП в размер на едномесечен SOFIBOR с надбавка 815 базисни точки годишно, но не помалко от 11.45 % годишно;

- правото на кредитора да усвоява кредита се прекратява, считано от датата на сключване на анекса;

- променен е крайния срок за погасяването на кредита, като същият е определен на 06.06.2014 г. и е приет погасителен план, подробно посочен в анекса.

Установено е по делото, че тъй като ответниците преустановяват погасяването на вноските по погасителния план, по заявление на П.и.б. АД от 15.09.2016 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д № 12427/2016 г. по описа на РС Пловдив. С тази заповед ответниците са осъдени солидарно да заплатят на кредитора сумата от 61699,31 лева – дължима главница по Договор за кредит за оборотни средства „Бизнес пулс“ овърдрафт № .... г. с настъпил падеж;

3673,33 лева – договорна лихва за периода 06.11.2013 г. – 06.06.2014 г. вкл.;

31 547,34 лева – наказателна лихва за периода 06.11.2013 г. – 14.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.09.2016 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 1938,42 лв. – платена държавна такса и 2 277,64 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на посочената заповед, в полза на кредитора е издаден и изпълнителен лист за същите суми от 14.10.2016 г. Постъпилите от ответниците възражения против заповедта в срока по чл. 414 ГПК, са 3 обусловили правния интерес за ищеца от предявяване на исковете по чл.422, ал. 1 ГПК, за установяване съществуването на вземанията.

С обжалваното решение, Пловдивският окръжен съд е приел, че всички вземания, за които ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение, се дължат в пълен размер по силата на сключения между страните договор за кредит, тъй като същите представлявали непогасени задължения от кредитополучателя и солидарните длъжници.

Във връзка със съдържащите се във въззивното производство оплаквания, възражения и доводи от страните, Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователно преди всичко поддържаното възражение за недопустимост на постановеното решение като постановено по недопустим иск. В конкретния случай твърдяната от жалбоподателя разлика в заявената от ищеца в исковата молба сума от 3674.33 лева претенция за просрочени договорни лихви и съдържащата се в заповедта за изпълнение сума за същото вземане в 3673.33 лева не обуславя липса на идентичност на вземанията, предмет на заявлението по чл. 417 ГПК съответно – на предявения иск с тези – предмет на заповедта за изпълнение на парично задължение, тъй като всички други индивидуализиращи белези на вземането, както и на заявеното основание, са напълно идентични в двата документа. Очевидно се касае за фактическа грешка на съда по заповедното производство, довела до различия в размера на вземането от един лев, която подлежи на поправка по съответния процесуален ред, но не и до липса на идентичност между предмета на заявлението и издадената заповед и предмета на настоящото исково производство.

По-нататък, в подкрепа на възраженията за неоснователност изобщо на предявените искове, жалбоподателите се позовават първо на оспорване на твърдението на банката, че кредитът е бил усвоен и второ - на погасяване на вземанията на банката по първоначалния договор от 30.05.2012 г., поради обективна новация на дълга, настъпила по силата на Анекс № 2 от 29.05.2013 г.

Възраженията са неоснователни.

Усвояването на цялата сумата по кредита от 66 000 лева е установено от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССЕ, според което, тази сума е усвоена на 01.06.2012 г. по сметката на кредитополучателя, записана в договора. В съдебно заседания на 08.04.2019 г. вещото лице Т.Р. е уточнил, че заключението е направено въз основа на извлечението от сметката с цитирания IBAN, според което, на посочената дата сметката е заверена със сумата.

Този факт косвено се потвърждава и от подписаните два анекса към договора и в по-голяма степен от Анекс № 2, Раздел I, който има характер на установителен договор, установяващ основанието и размера на просрочените към онзи момент главница и лихва.

4

Неоснователно е и възражението за новиране на възникналите по силата на договора за кредит между страните парични задължения, на което се основава твърдението на ответниците и третото лице помагач за погасяване на тези задължения по силата на настъпилата с подписването на Анекс 2 обективна новация.

Освен мотивите на обжалваното решение, че в конкретния случай не са налице кумулативно изискуемите условия за наличието на обективна новация, към които въззивната инстанция изцяло подкрепя, липсата на воля от страните за новиране на дълга е изрично отбелязано в уговорката в чл. 7.1, от Анекс № 2, с която страните декларират, че промените и допълненията на Договора за банков кредит, след влизане в сила на този анекс, не погасяват или засягат по друг начин което и да било от останалите права и вземания на банката, възникнали или които ще възникнат на основание на този договор.

Уговорено е, че всички падежирали просрочени лихви, такси и комисионни са платими към момент на подписване на анекса, че длъжникът се задължава да погаси усвоения лимит от 65000 лева т.е. че всички установени с този Анекс № 2 главни и акцесорни задължения произтичат от Договора за кредит и те не само не се погасяват с подписването на този анекс, а се потвърждава тяхната ликвидност и изискуемост.

Следователно, със сключването на Анекс № 2 се запазва съдържанието на задълженията по първоначалния договор за кредит, тъй като не се променя основанието за възникване на дълга, нито първоначалният му размер и това следва от изричното съдържание на този анекс. Несъмнено е също, че с този договор, страните преуреждат изпълнението на така установения остатък от задължението по кредита, прекратявайки правото на кредитополучателя да усвоява средства по овърдрафт кредита, очевидно отчитайки, че той не е в състояние да възстанови вече усвоената в рамките на уговорения срок сума по кредита; уговаряйки нов погасителен план, нов срок за връщане на кредита, промени в лихвените проценти и пр. Въпреки това, не би могло да се приеме, че е налице нов договор, създаващ нови задължения, тъй като не са налице всички кумулативно изискуеми елементи на новацията.

Неоснователни са и възраженията за недължимост на вземанията за договорна /възнаградителна лихва/ и наказателна лихва.