Решение № 662 от 11.05.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. Плевен, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА в присъствието на прокурора М. М. В. като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20234430100788 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

В Плевенския районен съд е постъпила искова молба от И. А. Ч. от гр.

*** против *** *** и *** гр. Плевен.

В молбата се твърди, че на ***

*** *** год. срещу ищеца е започнало наказателно производство по прокурорска преписка № ***/ *** год. по описа на *** гр. Плевен, като същото е образувано като бързо производство в хипотезата на чл. 356 ал. 1 т. 1 от НПК. Твърди се, че впоследствие наказателното производство е продължило по общия ред на основание чл. 357 ал. 2 от НПК за това, че на *** *** *** год. около

17. 40 часа в гр. ***, обл. Плевен, ул. “Н.В.“ на пътен надлез в посока на движение към с. А., ищецът е управлявал л. а. „***“, модел „***“ с рег. № ** *** ВН след употреба на наркотични вещества- амфетамин, установено по надлежен ред с техническо средство „Дръг тест 5000“, проба № *** от *** *** *** год. като образуваното производство е е за извършено престъпление по чл.343б ал. 3 от НК. Твърди се, че на ищеца е бил издаден талон за кръвно изследване и урина, за да бъде изготвена съдебно-химическа експертиза. Твърди се, че веднага след проверката ищецът е бил задържан за срок до 24 часа със 1 заповед за задържане в ** гр. ***, като същевременно с това му е било отнето и свидетелството за управление на МПС заедно с контролния талон. Твърди се, че на *** *** 2023 год. ищецът е получил постановление за прекратяване на наказателното производство от *** гр. Плевен, от което се съдържали данни, че от заключението на изготвената съдебно- химическа експертиза е видно, че в представените за изследване проби на кръв и урина, взети от ищеца, не се установява наличие на наркотични вещества и техни метаболити. Твърди се, че на основание чл. 199, чл. 243 ал. 1 т. 1 във вр. с чл.

24 ал. 1 т. 1 от НПК наказателното производство е прекратено срещу ищеца поради липса на престъпление. Твърди се, че веднага след задържането на ищеца в полицията, в периода от образуване на прокурорската преписка до нейното прекратяване, а и понастоящем ищецът е претърпял неимуществени вреди, състоящи се в *** и ***, ***, ***, *** и ***. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците *** и *** гр. Плевен да му заплатят солидарно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от *** год. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответниците изразяват становище, че искът е неоснователен.

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на предявения иск.

Поначало съгласно чл. 7 от ЗОДОВ процесуално легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за вреди от незаконно задържане под стража и от неоснователно обвинение по чл. 2 ЗОДОВ е ***, тъй като тя упражнява надзор върху *** органи и полицията и тя е компетентният орган да повдигне и поддържа обвинение в извършването на престъпление от общ характер.

Няма пречка по иска за обезщетение на вреди като ответник по делото да бъдат конституирани също *** органи и/или *** органи, от чиито действия или бездействия са причинени вредите, но тяхното участие или неучастие в производството по делото е без значение. Предмет на делото е отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица (чл. 7 от Конституцията), а кой държавен орган, наред с ***, ще я представлява като процесуален субституент е без значение 2

/така и константната съдебна практика: решение № 253 от 02. 07. 2012 год. по гр. дело № 652 по описа за 2011 год., IV г. о., решение № 490 от 03. 01. 2013 год. по гр. дело № 1427 по описа за 2011 год., IV г. о., решение № 157 от

21. 12. 20**год. по гр. дело № 4776 по описа за 20***год., III г. о. и други/. При това положение предявяването на иска срещу *** и *** при условията на солидарна отговорност е допустимо и искът следва да се разгледа по същество.

По основателността на предявения иск.

Безспорно по делото е, че на *** год. около *** 40 часа в гр.

***, ул. „Н.В.“ на пътен надлез с посока на движение към с. А., на ищеца, който управлявал л. а. „***“, модел „***“ с рег. № ***, е била извършена проверка от *** на **- *** за употреба на наркотични вещества, като било установено наличие на амфетамин с техническо средство „Дръг тест 5000“. Видно е, че със заповед от *** год. *** органи са задържали ищеца за срок до 24 часа в помещение за временно задържане в гр. ***.

Видно е, че със заповед за прилагане на принудителна административна мярка от ** *** год. на *** на **- *** временно е било отнето свидетелството за управление на МПС на ищеца до решаване на въпроса, но не повече от 18 месеца. Видно от приложения по делото заверен препис от преписка № ***/ *** год. по описа на *** гр. Плевен, че на

*** год. срещу ищеца е било образувано бързо досъдебно производство за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, което впоследствие е продължило по общия ред на основание чл.

357 ал. 2 от НПК. Видно е също така, че с влязло в сила постановление от ** ** 2023 год. наказателното производство спрямо ищеца е било прекратено поради липса на престъпление.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

С разпоредбата на чл. 2 от ЗОДОВ е регламентирана отговорността на държавата за причинени на гражданите вреди от незаконни действия на правозащитните органи.

Тази отговорност е обективна и възниква при наличие на сочените в закона предпоставки. Както се установи в настоящия случай наказателното производство срещу ищеца е било прекратено поради липса на извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК .

Поради това са налице предпоставките по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за 3 ангажиране на отговорността на ответниците.

Претенцията на ищеца е за претърпени неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на това обезщетение следва да се определи по справедливост. Съдебната практика е в насока, че понятието “справедливост” не е абстрактно, а предполага във всеки конкретен случай да се съобразят обективно настъпилите обстоятелства /тежестта на повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му, наличието на съпричиняване на вредите и др./. Какви са фактите в настоящия случай. Наказателното производство срещу ищеца И. А. Ч. е започнало на

*** година и е приключило на ** ** 2023 год., когато е влязло в законна сила постановлението на прокурора за прекратяване на производството поради липса на престъпление. В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.

От показанията на разпитаните свидетели А. Ч.,

П. Ч.а и частично от тези на свидетеля В. Д. се установява, че вследствие на образуваното наказателно производство отношението на хората в гр. *** към ищеца се е променило в негативна насока, променило се е поведението и на самия ищец- същият станал мълчалив, неконтактен, раздразнителен, страдал от *** и ***.

В показанията на свидетелите се съдържат сведения, че свързаната с производството принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС- е създала затруднения за ищеца при осъществяването на трудовата му дейност.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като техните впечатления от спорните обстоятелства са непосредствени и са придобити през един продължителен период от време, а от друга страна такова притеснение вследствие воденото досъдебно производство е нормално да бъде преживяно, още повече предвид факта, че ищецът е неосъждан и до този момент не е имал проблеми с правораздавателните органи. Касае се за висящо наказателно производство продължило повече от осем месеца, което представлява ограничаване на граждански права на ищеца и е довело до определени негативни психични преживявания за него и неговото семейство.

4

Съдът счита, че по този начин са били засегнати достойнството и доброто име на ищеца в обществото, същият е бил злепоставен пред своите близки, приятели и съграждани.

При съобразяване на горните обстоятелства съдът намира, че обезщетение в размер на 4 000 лв. би репарирало в пълна степен претърпените морални вреди от ищеца. С оглед на това предявената искова претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се уважи в размер на сумата от 4 000 лв., като върху нея се присъди и законната лихва, считано от ** ** 2023 год., датата, когато е влязло в законна сила постановлението за прекратяване на наказателното производство /срв. разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 3 от 22. 04. 2005 год. по тълк. д. № 3/ 2004 год на ОСГК на ВКС на РБ/. Исковата претенция в останалата й част до пълния й размер от

15 000 лв., както и в частта й, в която се иска присъждане на законната лихва върху обезщетението за периода от *** год. до *** 01. 2023 год. включително следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените деловодни разноски в размер на

2, 67 лв. съобразно уважената част от исковата претенция. На основание чл. 10 ал. 4 от ЗОДОВ ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника *** гр. Плевен юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част на иска. При определянето на размера на юрисконсултското възнаграждение съдът съобрази сравнително ниската фактическа и правна сложност на делото и намира, че размерът следва да бъде определен на 200 лв., от което следва изводът, че в полза на ответника следва да се присъди възнаграждение в размер на 146, 67 лв. На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 466, 67 лв.

По изложените съображения Плевенският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА- на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ- ***, с адрес ***, бул. „***, и *** гр. Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр. Плевен, ул. „С. С.” № *, представлявана от В.В., да заплатят солидарно на И. А. Ч. от 5 гр. ***, ЕГН **********, сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, ведно със законната лихва, считано от *** год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 15 000 лв. и в частта досежно искането за присъждане на законната лихва върху обезщетението за периода от *** год. до *** 01. 2023 год. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

ОСЪЖДА- на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ- ***, с адрес ***, бул.

„***, и *** гр. Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр. Плевен, ул.

„С. С.” № *, представлявана от В.В., да заплатят на И. А. Ч. от гр. ***, ЕГН **********, сумата от

2, 67 лв., представляваща направени деловодни разноски съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА- на основание чл. 10 ал. 4 от ЗОДОВ- И. А. Ч. от гр. ***, да заплати на *** гр. Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр. Плевен, ул. „С. С.” №*, представлявана от В.В., сумата от 146, 67 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА- на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА- ***, с адрес ***, бул. „***, и *** гр. Плевен, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление гр. Плевен, ул. „С.

С.” № *, представлявана от В.В., да заплатят на адв. С. Т. Н. от *** гр. Плевен адвокатско възнаграждение в размер на 466, 67 лв. съобразно уважената част от иска.