Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 143 от 03.07.2025, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Административно наказателно дело 55/2024
Вид
Решение № 143
Подписан
03.07.2025
В сила
22.12.2025
Състав
НАТАЛИЯ СЕМОВА РАЙКОВА АТАНАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.165 · Закон за движението по пътищата
  • чл.165, ал.2, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.165, ал.2, т.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.165, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.182, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 46, ал.3 · Закон за нормативните актове

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Л., 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л., VI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. С. Р.А при участието на секретаря И. СТ. В като разгледа докладваното от Н. С. Р.А Административно наказателно дело

№ 20244310200055 по описа за 2024 година

Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш серия К №******** на ОДМВР-гр.Л., е наложена на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 600 лева на С. И. Н. от гр.С., за това, че на 03.10.2023 год. в 12:45 часа в Област Л., ПП I-4, км 34+900, в с.М., с АТСС АRН САМ S1, насочено в посока гр.С., снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3% с МПС „Ф. Е“, вид лек автомобил с рег.№С******* е извършено нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №*******. При разрешена стойност на скоростта 50 км/ч е установена стойност на скоростта 97 км/ч, т.е. превишена стойност на скоростта 47 км/ч, в нарушение на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш е останал жалбоподателят С. И. Н. от гр.С., който не е съгласен с констатираните в електронния фиш факти и обстоятелства. Прави искане съдът да изиска от ОДМВР-гр.Л. доказателства, че камерата е собственост на КАТ и притежава удостоверение за одобрен тип техническо средство от БИМ, посочващо датата на одобрение и протокол за проверка, съгласно Наредба №*** на МВР, както и да бъде приложен снимков материал относно разположението на камерата, с която е установено нарушението и снимка от самото нарушение.

Освен това не е съгласен с посочената в електронният фиш посока на движение, защото на констатираната дата и час се е движил в обратна посока към гр.В. Т., за което прилага декларация и има свидетел, който е пътувал заедно с него.

Възразява, че констатираното нарушение е в населено място, тъй като път Е-772 не минава през с.М., а покрай него, за което прилага актуална карта като доказателство, включително и свидетел, с който са пътували заедно.

Тъй като намира обжалвания от него електронен фиш за незаконосъобразен, необоснован и явно несправедлив, моли съда да го обяви за нищожен и да отмени наложената му с него глоба в размер на сумата 600 лева.

В съдебно заседание, пред настоящият съдебен състав, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата. Пояснява, че радарът, който е засякъл скоростта на му на движение, е бил разположен преди знака за ограничение на скоростта на движение. Смята, че не е нарушил пътната обстановка,в който смисъл моли съда да отмени изцяло електронният фиш, защото нарушението не е доказано по несъмнен и категоричен 1 начин. Представя и писмена защита, която моли съда да съобрази при постановяване на решението си.

Въззиваемата страна ОДМВР-гр.Л., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява отношение по делото.

Съдът като съобрази събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение и въз основа на нормативните актове, уреждащи процесните отношения, приема, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от наказващият орган, относно преценката за допустимостта на подадената жалба /списък на намерени фишове на стр.21 от делото/, от които се установява, че жалбата е връчена на нарушителя на 04.01.2024 год., а жалбата е подадена чрез административния оргат до съда на 22.01.2024 год., т.е. същата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че жалбоподателят е извършил административно нарушение, което е квалифицирано по чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 97 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, т. е. превишение от 47 км/ч. Като доказателство по делото е приобщена и разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч , съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, видно от представената схема на пътния участък на републикански път I-4 „С.-В.“ от км 34+500 до км 35+000 /стр.26 от делото/ и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението ПП І-4, км.34+900, в с.М., което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС – 173 метра, като на снимковия материал е отразено, че АТСС е насочено в посока гр.С. и е снимало в двете посоки и заснетия автомобил е отдалечаващ се, то е видно, че посоката на движение на процесния автомобил е към гр.В.. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място, съгласно представената схема. Нарушението е установено от приложения снимков материал, който съдът приема, че е годно доказателствено средство. В електронният фиш е направено пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с.М., Област-гр. Л., през което село преминава участък от ПП І-4 /С. – В./), като правилно е посочена разпоредбата на чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП , в която е регламентирана забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място. Съдът е длъжен да подчертае, че тази забрана е нормативно въведена по силата на закона – чл.21, ал.1 от ЗДвП.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 97 км/ч, в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е 50 км/ч предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип "ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство удостоверение за одобрен тип средство за измерване №****, издаден от БИМ на 07.09.2017 год., протокол за проверка №069-СГ-ИСИС от 19.05.2023 год., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство №120CD3D.

Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно ккво е точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Съдът счита, че не е налице нарушение на процедурата по издаването на електронния фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. Електронният фиш се 2 приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на електронния фиш. Освен това според Тълкувателно решение №1/26.02.2014 год. по т.д.№1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП ), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При последния са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия /чл. 46, ал.3 от Закона за нормативните актове/.

Според настоящият съдебен състав обжалваният електронният фиш отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Същият е издаден от ОД на МВР-гр.Л., която Дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Л., който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания електронен фиш на 03.10.2023 год. Видно от снимковия материал автомобилът е заснет с превишена скорост на 03.10.2023 год., като това именно е датата на извършване на нарушението, която е посочена и в електронния фиш. В електронният фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и установена скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място изрично е отразено в електронния фиш за налагане на глоба. При издаване на електронния фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за собственост на превозното средство, автомобилът е собственост на жалбоподателя С. И. Н.. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че "Електронният фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Жалбоподателят С. И. Н., видно от събраните по делото доказателства, е получил обжалвания електрорен фиш, но не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация, от която да се установява, че не той, а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, с оглед на което правилно е ангажирана неговата отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението. Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №*** от 12.05.2015 год., като в тази връзка по делото административно наказващият орган е представил Протокол с рег.№******3/04.10.2023 год. по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-гр.Л., удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 03.10.2023 год., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане /в двете посоки/, контролирана скорост, т. е. спазени са изискванията на чл.10 от Наредбата. От цитирания протокол се установява, че АТСС е въведено в експлоатация на 03.10.2023 год. в 10.55 часа и е работило до 13.55 часа, като са установени 26 броя нарушения. Протоколът съдържа всички предвидени в Наредбата реквизити, поради което съдът го цени като годно доказателствено средство. От съдържанието на същия се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола на пътното движение, 3 времевият отрязък, през който системата е работела в контролирания участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил стационарен, както и че движението е било контролирано и в двете посоки. При това положение, отразените в протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като същия има характера на официален удостоверителен документ, съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му.