Определение № 1400 от 30.05.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1400 гр. Бургас, 29.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20232100500562 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. Г. П., с ЕГН **********, против протоколно определение от 05.09.2022 г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 4708/2022 г., с което производството е прекратено по отношение на молителката К. П..

Жалбоподателят оспорва прекратеното участие в производството за домашно насилие на молителката К. П., като смята, че това процесуално действие не е извършено по вътрешно убеждение на последната. Твърди се, че молителката е направила оттеглянето под страх и упражнен натиск спрямо нея от ответниците по делото. Сочи, че майка му е на възраст от 80 г., което предвид състоянието й само по себе си означавало, че самата тя фактически не можела да се защити адекватно по иска и не може сама да възпроизведе написаното и депозираното в молбата за оттегляне. Можело да се направи извод за смесване на процесуална легитимация – надлежна страна в процеса, като смесването на тези качества на страните било съществен порок за по – нататъчното развитие на процеса, поради което смята, че молителката П. е главна и необходима страна в процеса и би следвало решението да има сила и по отношение на нея.

Моли Окръжен съд – Бургас да отмени определението на Районен съд – Бургас, с което производството е прекратено по отношение на К. П..

Препис от жалбата е връчвен на насрещната страна, която не представя отговор в законоустановения за това срок.

Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на Закона, намира следното:

Частна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването. Поради изложеното съдът намира подадената частна жалба за допустима и следва да се произнесе по същество.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Първоинстанцонното производство е образувано по молба, подадена от К. А. П. ЕГН **********, с адрес: ***, и К. Г. П. ЕГН **********, с адрес: г***, против М. Г. К. ЕГН ********** с адрес: *** и К. К. К. ЕГН ********** с адрес: ***, за издаване на заповед за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие. В молбата за уточнение 1 молителите излагат, че в молбата по повод която е образувано настоящото дело е посочено, че са жертви на насилие от страна дъщеря си М. К. и съпруга й К. К.. Пояснява, че от близо една година дъщеря й и зет й имат претенции да им прехвърлят с баща й в собственост еднофамилната жилищна сграда, която е тяхна собственост, състояща се от три жилищни етажа и партер. По повод молба относно конфликти на дати 28.06.2022 година, 01.07.2022 година, 05.07.2022 година, 07.07.2022 година, 09.07.2022 година, 14.07.2022 година и 18.07.2022 година за прехвърляне на правото на собственост на етаж от къщата им тя заедно със сина си търси издаване на заповед за защита срещу съпруга и дъщеря й.

С определение от 18.08.2022 г. молбата на К. А. П. и К. Г. П., против М. Г. К. и К. К.

К. за издаване на заповед за незабавна защита срещу домашно насилие, е оставена без уважение. Производството е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 05.09.2022 г.

С молба от 23.08.2022 г. молителката К. П. оттегля подадената молба за налагане на мерки по ЗЗДН и моли делото да бъде прекратено в тази му част. Посочено е, че е била заблудена от страна на другия молител, поради което е подписала молбата без да узнае за нейното съдържание, поради което не я поддържа. По същество излата твърдения, че от страна на ответниците не е осъществявано насилие спрямо нея.

С обжалваното протоколно определение от 05.09.2022 г. районният съд е прекратил производството по делото по отношение на молителката К. П..

Бургаският окръжен съд намира обжалваното определение за прекратяване на делото за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Законът за защита от домашното насилие допуска производството по налагане на мерки за защита, както и по издаване на заповед за защита да бъде инициирано от трето лице. Така съобразно чл.8 от ЗЗДН, то може да започне по инициатива на пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение; брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице; настойника или попечителя на пострадалото лице; директора на дирекция "Социално подпомагане", когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

В случай че производството е образувано по молба на трето лице, то на основание чл.9, ал.2 от ЗЗДН пострадалият има качеството на задължителен другар на молителя и съдът е длъжен да го констатуира служебно и да му осигури възможност за участие в производството. С нормата на чл.8 от ЗЗДН е предвидена хипотеза на процесуална субституция от вида процесуално застъпничество, според която лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице може да подаде молба за издаване на заповед за защита. По този начин е въведено изключение от общото правило, че не могат да се предявяват чужди права пред съд, като е налице хипотеза на задължително и необходимо другарство. В този случай по отношение на развитие на производството и неговото прекратяване се прилагат общите правила на ГПК. При необходимото другарство /вкл. задължителното/ всички действия на разпореждане с предмета на спора /оттегляне или отказ от иска, сключване на съдебна спогодба/, трябва да са извършени по общо съгласие на всички другари /арг. от чл.216, ал.2 от ГПК/.

В настоящия случай обаче е видно, че молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие е подписана и подадена от двамата молители. Тоест молбата е подадена от К. А. П. в лично качество като пострадало лице от домашно насилие, като аргумент за това е и по – късно представената от същата декларация за извършено домашно насилие на основание чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Същата декларация е подадена и от молителя К. П., като в молбата, включително с уточнението, са наведени твърдения и за осъществено спрямо него домашно насилие. По тази причина не намира приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от ЗЗДН, тъй като производството е инициирано лично от пострадалото лице на основание чл.8, т.1 от ЗЗДН, а не от трето лице /съобразно предвидените в чл.8 от ЗЗДН възможности/.

По тези съображения не е налице процесуална субституция по делото, поради което и 2 не е налице хипотеза на необходимо /вкл. задължително/ другарство. Не намира приложение и разпоредбата на чл.216, ал.2 от ГПК по отношение на оттеглянето от иска. Съгласно чл.232 от ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Тази разпоредба следва да намери приложение в настоящия случай /арг. пар.1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН/.

По изложените съображения се налага изводът, че първоинстанционният съд правилно е съобразил изявлението за оттегляне на молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие, подадено от К. П., като е прекратил производството спрямо същата с обжалваното протоколно определение.

Ето защо, въззивният съд намира, че обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, V въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 05.09.2022 г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 4708/2022 г., с което производството е прекратено по отношение на молителката К. П..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3