Решение № 1170 от 22.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1170 гр. Варна, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Красимира В. Манасиева Димитрова като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20213110203412 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на М. СТ. Г. ЕГН **********, подадена чрез адв. И.Г. от АК Шумен, против НП № 23-0000792 от 21.06.2021год. на Директора на РД „АА“ Варана, с което за нарушаване нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б.“а” от Наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 2500лв. на основание чл. 177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като неправилно била отразена фактическата обстановка, неправилно бил приложен материалния закон и било издадено при допуснати съществени нарушения на процес. правила. Навежда твърдения както за недоказаност на адм. наказателното обвинение (нарушението не било доказано по безспорен и категоричен начин) така и за липса на мотиви и яснота досежно размера на наложеното наказание което било и завишено и било определено в нарушение на принципа на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Сочи, че АУАН бил съставен от некомпетентен орган, както и че били допуснати нарушения на чл. 42, т.4 и 1 чл. 57, ,л.1 т.5 от ЗАНН – нарушението не било описано пълно и точно като не се съдържали квалифициращите го факти и обстоятелства. Посочената санкционна норма също била непълна. Моли НП да бъде отменено, а алтернативно отправя искане за намаляване размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимален размер. Отправя искане за присъждане на разноски. Алтернативно иска да се определи възнаграждение за юрисконсулт на ответната страна в минимален размер.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

На 02.03.2021год. св. И. и негов колега Т. Т., и двамата, инспектори в РД „АА” Варна, изпълнявали служебните си задължения като осъществявали пътен контрол. Същите се били позиционирали на Републикански път ІІІ2008, в обл. Варна, на входа на пристанище „Леспорт“. Около 13:35часа двамата спрели за проверка въззивника който управлявал съчленено превозно средство състояща се от МПС „Волво ФХ 520“, кат N3, с ДК№ А1611НА, с две оси и полуремарке „Стас С3 СА336К“ кат. 04 с ДК№ А2106ЕМ, с три оси, и двете собственост на „МП Къмпани“ ЕООД с БУЛСТАТ 201088037. В хода на проверката по представените от въззивника пътен лист, експедиционна бележка 12099/02.03.2021год. и товарителница било установено, че той извършва обществен превоз на 34680кг. пшеница по маршрут гр.Нова Загора – гр.Варна, както и че общата маса на натоварване на ППС-то което се състояло от МПС с две оси и полуремарке с три оси възлизала на 49760кг. която надвишава нормите за допустима максимална маса определени в наредба № 11/03.07.2001год. на МРРБ. По време на проверката въззивникът не представил квитанция за платена пътна такса за масата надвишаваща допустимите норми издадена от АПИ.

2

На място св.И. съставил на въззивника АУАН в който посочил, че същият е нарушил нормата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал вписвайки, че няма възражения, както и че експедиционната бележка е вярна с оригинала.

На 21.06.2021год., въз основа на акта, директора на РД „АА” Варна издал процесното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДП вр. чл. 6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба №11/03.07.2001год. на МРРБ и на основание чл. 177, ал.3, пр.2 от ЗДП му наложил адм. наказание глоба в размер на 2500лв.

Като писмени доказателства към АНП са приложени освен АУАН, тахографски лист, товарителница № 1493462, пътен лист № 457667справка за нарушител както и заповед № РД -08-30/24.01.2020год. на МТИТС.

Като писмено доказателство допълнително в хода на съдебното следствие е приобщена и експедиционна бележка № 12099/02.03.2021год.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на въззивника както от обективна така и от субективна страна, посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес.правила в хода на адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение в горната насока. Посочването в акта и НП, че към момента на проверката въззивникът не е представил 3 квитанция от АПИ е достатъчно за обективната съставомерност на вмененото нарушение, доколкото недвусмислено сочи на неспазване на установения ред за движение като в този смисъл е налице и константна практика на АС Варна – Решение № 1796/09.09.2016год. по к.н.а.х.д. № 1892/2016год. и ред. други.

От друга страна правилно е било прието, че нарушението е извършено на 02.03.2021г. /датата на извършване на превоза/, като мястото на нарушението е идентично с това на извършване на проверката, когато св. И. пряко и непосредствено е възприел превозното средство, неговия водач, вида на превозвания товар, както и съдържанието на придружаващите превоза документи. И доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията на обл.Варна –то предполага и териториална компетентност на наказващия орган – Директора на РД “АА“ - Варна.

Отделен е въпроса, че според настоящия съд доколкото ЗДП не предвижда териториална компетентност на наказващия орган (НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица) то всяко овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със Заповед № РД08-30/24.01.2020год. (приложена към преписката) министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на регионалните дирекции на „АА“ да издават НП за нарушения по ЗДП без да обвързва тези правомощия с територията на която са извършени нарушенията.

Що се касае до наведеното в жалбата възражение, че и АУАН бил издаден от лице без нужната компетентност то също не се споделя от съда по следните съображения:

Съгласно чл. 166 от ЗДП Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на ЗДП от водачите извършващи обществен превоз и превоз за собствена сметка като в ал.2 т.1 от същата разпоредба изрично е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да спират пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, всички документи, свързани с 4 управляваното превозно средство и с извършвания превоз, както и техническата изправност и транспортната годност на пътните превозни средства.

В случая АУАН е съставен от св. И., който е назначен на длъжност инспектор при ИА „АА“, който има право да извършва проверки за спазване на ЗДП, каквото е и констатираното нарушение – нарушение на чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДП. Вярно е, че нормата е бланкетна и е запълнена с такава от Наредба № 11. Запълването обаче касае единствено уточняване на установените норми за натоварване от МРРБ, поради което и не се касае за извършено нарушение на тази наредба, а за нарушение по ЗДП. В този смисъл възражението, че актосъставителят не бил компетентен да състави АУАН, тъй като не попадал в кръга на лицата имащи право да осъществяват контрол по спазването на наредбата се явява неоснователно.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че въззивникът е извършил нарушението за което му е наложена санкция.

Съгласно нормата на чл.139, ал.1, т.2 пр. 2 от ЗДП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, ненадвишаващи установените от Министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Няма спор че тази норма е бланкетна като в случая бланкетния състав е запълнен с нормата на чл.6, ал.1, т.3, б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ която въвежда допустима максимална маса от порядъка на 40 тона за ППС, движещи се по пътища, отворени за обществено ползване, в случаите на съчленени ППС – МПС с две оси и полуремарке с три оси. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че процесният случай попада именно под действието на нормата на чл.6, ал.1, т.3, б.„а” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ като нарушението се състои в неспазване на изискването за максимално допустима маса на движещото се по път, отворен за обществено ползване, ППС, което наместо с изискуемата максимална маса от 40 тона (40 000кг.), е с общо тегло 49.760т. или 49760кг.. В горната насока са както показанията на св. И., така и приложената към

АНП експедиционна кантарна бележка

№12099/02.03.2021год. в която ясно е посочена общата маса на натоварване 5

49760кг. и която бележка въззивникът лично е подписал. Що се касае до наведеното възражение, че посочената във въпросната бележка данни не са достатъчни да обусловят извод за безспорна установеност на фактите изложени в тях (в частност общата маса на натоварване), а е следвало да се извърши собствено измерване със средства за измерване, отговарящи на изискванията на ЗИ, то не се споделя от съда по следните съображения: На първо място цитираните в жалбата норми от ЗДП и ЗАвтП дават право на контролните органи да използват технически средства, но не вменяват задължение в тази насока още по-малко пък предопределят доказателствена сила единствено и само на данните установени чрез замерване.

На следващо място в случая общата маса на натоварване е установена въз основа на документ представен от самия въззивникът, който той лично е подписал без възражение досежно извършеното претегляне и резултата от него. Нещо повече в АУАН въззивникът сам е посочил, експедиционната бележка, копие от която е приложена по делото е вярна с оригинала. При това положение именно в тежест на въззивника е да опровергае съдържанието на документа като в хода на съдебното следствие доказателства в тази насока не са ангажирани. В горната насока е налице достатъчно константна практика на АС Варна – Решение № 2173 от 03.10.2014год. по к.н.а.х.д. № 2117/2014год. ;

Решение № 1883/17.07.2012год. по к.н.а.х.д. № 2000/2012год.; Решение № 2098/27.10.2016год. по к.н.а.х.д. № 1971/2016год.; Решение № 1796/19.09.2016год. по к.н.а.х.д. № 1892/2016год. и ред др.

Съобразявайки изложеното по-горе съдът счете, че съдържанието на експедиционната бележка е достатъчно основание да се приеме, че въззивникът е осъществил от обективната и субективна страна административното нарушение като в случая деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл. Въззивникът е съзнавал общото тегло на МПС и товара (с оглед бележката, която сам е подписал), както и обстоятелството, че липсва издадено надлежно разрешително (съответно документ установяващ плащането на съответна такса за движение на тежко ППС по отношение на товарния автомобил и товара за 02.03.2021год.) и въпреки наличните представи е предприел управление на ППС с обща маса, надвишаваща определените норми в наредбата посочена по-горе.