Определение № 280 от 20.05.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 280 гр. Враца, 20.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20251400500137 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и сл. ГПК вр. чл.83, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 2289/25.03.2025г., подадена от Т. О.

Г., ЕГН ********** от ***, чрез адв. К. Ю. - САК, против Определение № 84/26.02.2025г., постановено по гр. дело № 42/2025г. по описа на Районен съд – Оряхово, с което е отхвърлена молбата й за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски в производството, като неоснователна и недоказана.

Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неоснователно. Посочва, че първоинстанционният съд не е приел описаната и доказана фактология по подадената молба за освобождаване от дължима държавна такса, като неправилно е изложил немотивирани изложения, че ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в размер 800 лв., а в същия момент е искала освобождаване от дължимата държавна такса в размер на 4% от материалният интерес. Поддържа, че заплащането на адвокатско възнаграждение или освобождаване от дължимата такса по иска се преценява от ищцата, а не от съда, поради което изложените мотиви не са инкорпорирани по правилен довод от страна на първоинстанционния съд. Твърди, че представя допълнителни доказателства, от които се установява, че към момента на подаване на жалбата и към датата на подаване на исковата молба няма никакви доходи за последните месеци, 1 както и декларираните други основания за липса на доход.

Моли съда, да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и да определи изплащане на адвокатско възнаграждение за подготвяне и подаване на частната жалба в размер на 150 лв. по приложена банкова сметка на адвоката й.

Към частната жалба е приложено копие от служебна бележка изх. № 6008-10-5728 от 10.03.2025г., издадена от Дирекция „Бюро по труда“, гр.Разлог, от която се установява, че Т. О. Г. е регистрирана като търсещо работа лице за периода 09.07.2024г. – 31.01.2025г.

Тъй като производството за освобождаване от държавна такса и разноски е едностранно, препис от частната жалба не е изпращан на насрещната страна.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд - Оряхово е образувано по искова молба, подадена от Т. О. Г., ЕГН ********** от с. ***, общ. Мизия, общ.Враца, чрез адв. К. Ю. от САК, против „ЕРМ Запад“ ЕАД, ЕИК ***, с която е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 4514,19 лв. към ответното дружество, поради изтекла в полза на ищцата погасителна давност.

С исковата молба и с отделна молба от 15.01.2025г., приложена към нея, ищцата е поискала да бъде освободена от внасяне на дължимата държавна такса, поради липса на средства за водене на делото, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Към исковата молба ищцата е приложила декларация за материално и гражданско състояние от 15.01.2025г., в която е декларирала обстоятелствата по чл. 83, ал. 2, т. 1-7 от ГПК, под страх от наказателна отговорност /чл. 313, ал. 1 НК/, както и документ, удостоверяващ твърденията й за липса на достатъчно средства за заплащане на държавна такса по производството – копие от регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“.

В своята декларация ищцата е декларирала, че не получава месечни доходи, че не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва 2 услуги с личен труд, нито извършва селскостопанска дейност, че не е в граждански брак, че не осигурява издръжка на други лица, че не притежава недвижимо имущество, МПС, дялове и акции в търговски дружества и че няма парични влогове. В декларацията си ищцата е декларирала, че не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи.

От приложената регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“ се установява, че ищцата е регистрирана като безработно лице през месец юли 2024г. и са вписани дати на срещи 08.08.2024г., 07.10.2024г., 05.12.2024г., които са зачертани, и 05.02.2025г.

С обжалваното определение районният съд е приел, че от приложената регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“ не се установява, че лицето е безработно, тъй като не се съдържат данни за това обстоятелство, както и че не се установява какво удостоверяват нанесените в картата няколко дати. Освен това съдът е констатирал, че за подготовка на исковата молба и за процесуално представителство пред съда ищцата е упълномощила адв. К. Ю. от САК, като е заплатила на последната сумата от 800 лв. по приложения Договор за правна защита и съдействие, който факт съдът е приел, че сам по себе си опровергава декларираните от ищцата обстоятелства в приложената от нея декларация за липса на доходи и имущество. Предвид установените факти, че ищцата е в трудоспособна възраст и не страда от заболявания, които да са пречка да упражнява трудова дейност, както и че е заплатила 800 лв. адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител, първоинстанционния съд е приел, че не са изпълнени изискванията на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което е отхвърлил искането на ищцата за освобождаването й от заплащане на държавна такса, като неоснователно и недоказано.

При така изведеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема следното:

Обстоятелствата, които обуславят освобождаването от държавна такса и разноски в хипотезата на чл. 83, ал. 2 ГПК най-общо се свеждат до причини от семеен, здравословен и финансов характер, които взети в своята съвкупност, лишават обективно нуждаещото се от съдебна защита лице от възможността да намери средства, чрез които да покрие разходите за съдебно производство.

Институтът на освобождаване от плащането на държавна такса и разноски по делото има подчертана социална функция и е установен в защита на социално слаби физически лица и за гарантиране възможността им за достъп до правосъдие. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК се прилага не в случай на затрудненост на страната да осигури заплащането на дължимата държавна такса и разноски по делото, а при констатирана невъзможност да заплати 3 същите. Освобождаването от държавна такса и разноски е изключение от принципа, че всяка страна ги дължи, когато това е предвидено в закон, затова разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК следва да се прилага стриктно като се изхожда от предвидените в нея критерии и само в случай, че са налице предпоставките за това – в този смисъл Определение № 329 от 04.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2665/2017 г. на ВКС, IV г. о.

В производството по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка на доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски, изискуеми в производството. Тези обстоятелства се удостоверяват с подадена от молителя декларация, за чиято истинност той носи наказателна отговорност, и с представени от него доказателства. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства същите следва да се съпоставят с цената на исковете и с пълния размер на дължимата държавна такса и разноски и въз основа на това да се извърши крайният извод дали страната разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото /в този смисъл постоянната практика на ВКС, задължителна за съдилищата - напр. определение № 5 от 9.01.2014 г. по ч. гр. д. № 7695/13 г. на ВКС, ГК, I г. о. и др./.

В настоящия случай от представените пред първоинстанционния съд доказателства е установено, че жалбоподателката е жена на възраст 53 години, в добро здравословно състояние, същата не получава месечни доходи и не притежава движимо или недвижимо имущество, от което да може да се издържа.

Към частната жалба е приложено копие от служебна бележка изх. № 6008-10-5728 от 10.03.2025г., издадена от Дирекция „Бюро по труда“, гр.Разлог, от която се установява, че Т. О. Г. е регистрирана като търсещо работа лице за периода 09.07.2024г. – 31.01.2025г.

В изпълнение на указанията, дадени й с разпореждане № 122/01.04.2025г., ищцата е представила пред въззивния съд декларация от 08.05.2025г., с която е декларирала, че притежава по наследство недвижим 4 имот в с.***, ***, както и че няма други имоти, не е извършвала продажби през последните пет години и няма спестявания.

Установеното с приложените служебни бележки на Дирекция „Бюро по труда“, гр.Разлог обстоятелство, че ищцата е безработна, обаче се опровергава от данните от направените служебно справки в ЕИСС от въззивния съд, както и от справка от 04.04.2025г. за актуалното състояние на трудовите договори на ищцата, издадена от НАП-ТД - В. Търново, офис Враца, от които се установява, че ищцата е страна по действащ трудов договор, сключен на 29.01.2025г. за срок до 18.11.2029г. с работодател Община Якоруда, и работи като личен асистент с основна заплата 1399, 86 лв.

Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав споделя крайния извод на първоинстанционния съд, че не са налице основания ищцата Т. Г. да бъде освободена от заплащането на държавна такса по делото. От така установените по делото обстоятелства, относими към възможността на ищцата да заплаща дължимата държавна такса, се налага извод, че същата не би имала затруднения да заплати таксата в размер на 180, 57 лв., при положение, че е в активна трудоспособна възраст и работи, получавайки основно месечно възнаграждение в размер 1399, 86 лв., в добро здравословно състояние е, както и че няма алиментни задължения към други лица. Този извод кореспондира с установеното по делото, че ищцата не попада в категорията "социално слаби" страни, т. е. при непредпоставена от доходите й и имущественото й състояние невъзможност да предяви правата си изобщо, и че същата има възможност за достъп до правосъдие.

Изложеното налага извода, че заплащането на държавната такса не би представлявало значително затруднение за ищцата, което да попречи да упражни правата си в производството.

За пълнота на изложеното, с оглед изложените от първоинстанционния съд доводи, че факта на заплатеният от ищцата на процесуалния й представител адвокатско хонорар от 800 лв. за подготовка на исковата молба и за процесуално представителство пред съда, сам по себе си опровергава декларираните от ищцата обстоятелства в приложената от нея декларация за липса на доходи и имущество, следва да се посочи, че действително фактите, свързани ангажираната по делото адвокатска защита са обстоятелства от кръга на чл. 83, ал. 2, т. 7 ГПК, но следва да се съобразява установеното в 5 практиката на ВКС разбиране, че нейното ангажиране и заплащане не е основание за отказ да се признае правото на освобождаване от държавна такса (опр. № 612/2010 г. ІІ т. о на ВКС).

При изложените съображения, определението на районния съд, с което е оставено без уважение искането на ищцата за освобождаване от заплащането на държавна такса в производството, поради липса на финансови средства, е правилно и същото следва да бъде потвърдено.

Тъй като цената на предявеният иск е под 5 000 лв., настоящото въззивно определение не подлежи на касационно обжалване - чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 84/26.02.2025г., постановено по гр. дело № 42/2025г. по описа на Районен съд – Оряхово, с което е отхвърлена молбата на Т. О. Г., ЕГН **********, за освобождаване от заплащането на държавна такса по делото.

Определението не подлежи на обжалване по арг. на чл. 274, ал. 4 ГПК.