Решение № 71 от 20.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Благоевград, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно гражданско дело № 20251200501138 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от „***“ ЕООД, ЕИК ***, против Решение № 318/14.08.2025 г., постановено по гр. д. № 1104/2023 г. по описа на РС - ***.

С обжалваното решение № 318/14.08.2025 г., постановено по гр. д. № 1104/2023 г. по описа на РС - ***, съдът е осъдил „***“ ЕООД, ЕИК ***, гр. ***, представлявано от управителя ***, да заплати на Е. Ю. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, следните суми: 1. Сумата 5000,00 лв., представляваща част от сумата в размер 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от разпространените в публикуваната във вестник „***”, от 23.10.2023 г. статия от ***А. на електронния интернет сайт ***, със заглавие „***“, за изнесените множество неверни обстоятелства, това че с „***“, „ ...***...“, „...***...“, „...***ия.“, както и за извършено престъпление „...***“, както и за публикувани две снимки, като върху една от снимките поставена в заглавната част на статията е сложен надпис „***!“, ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.10.2023 година до окончателното й изплащане; 2. Сумата 5000,00 лв., представляваща част от сумата в размер 10000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени 1 неимуществени вреди, в резултат от разпространените в публикувана във вестник „***”, от 17.11.2023 година статия от ***А. на електронния интернет сайт ***, със заглавие „***о ********“, за приложения снимков материал, че е „обвиняема“, без да има това качество към момента на публикуване на статията, за това, че „...******“, ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.11.2023 година до окончателното й изплащане.

Решението е разпределена и отговорността за разноските.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, ул. ***, представлявано от управителя ***, с която моли да бъде отменено решение № 318/14.08.2025 г. постановено по гр. д. № 1104/2023 г. по описа на РС ***, с което „***“ ЕООД е осъдено да заплати на ищцата сумата от 5000,00 лв., представляваща част от сума в размер на 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата Е. Ю. В. неимуществени вреди, в резултат на разпространените в публикуваното във вестник „***“ от 23.10.2023 г. статия от ***А. на електронния интернет сайт *** със заглавие „***“ за изнесени неверни обстоятелства, ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.10.2023 г. до окончателното й изплащане; сумата от 5 000,00 лв., представляваща част от сумата в размер на 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата В. неимуществени вреди, в резултат на разпространените в публикуваното във вестник „***“ от 17.11.2023 г. статия от ***А. на електронния интернет сайт ***** със заглавие „***“ за изнесени неверни обстоятелства, ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.11.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски в размер на 5 125,42 лв.

Счита решението за неправилно и незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, за което излага подробни съображения.

Сочи, че за да се определи дали даден израз е фактическо или оценъчно твърдение, трябва да се разгледа целият текст на статията в общия й смисъл, а не само отделни откъслечни изрази посочени от лицето, което твърди, че е засегната неговата репутация. Процесните статии съдържали теми, които се отнасят до обществеността като цяло, засягащи обществено важни въпроси. Статията имала за цел възбуждане на дебат в обществото относно дейността на туроператорските фирми и осъществявания от страна на държавата контрол върху това, с оглед преценка как са защитени правата на потребителите.

Твърди, че първоинстанционният съд не е извършил преглед на европейската съдебна практика и съответно не е извършил преценка относно оценъчно и фактическо твърдение.

Изложеното в статиите се базирало на факти от обективната действителност, поради което счита за неправилно твърдението на ищцата, което е възприето от първоинстанционния съд за правилно, че публикациите са „клеветнически и неверни“. Твърди, че КЗП е извършила проверка, при която са установени нарушения на чл.82, т.3.7.8 и 9 от Закона за туризма и е съставен АУАН № 007854/30.05.2025г. за нарушения от страна на туроператора, а в РП *** била образувана прокурорска преписка № 3735/2023г. за престъпление по чл.201, пр. I от ПК вр. чл.26,ал.1 от НК („длъжностно присвояване“), като Удостоверение вх.№ 3735/2023г. от 2

РП *** до ***А., по което ищцата Е. В. е била призовавана и е давала обяснения, кореспондира с твърдението в статията от 23.10.2023 г., че Прокуратурата извършва разследване за извършено престъпление и че ищцата е била разпитвана от разследващите органи в тази връзка.

Сочи още, че видно от ТР и ТРЮЛНЦ на 30.10.2023 г. е вписана промяна в обстоятелствата по партидата на „***“ ЕООД, ЕИК ***, касаеща смяна на собствеността на капитала на дружеството, което потвърждавало написаното в статията от 23.10.2023 г., че ищцата е „продала фирмата си“. Формулирането на заглавията на статиите представлявало журналистически метод, който не подлежи на контрол и намеса, тъй като съдържа субективно отношение на автора. Сочи, че не е изпълнен фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 49 във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД.

Излага твърдения, че самата медия не е автор на статиите, а представлява платформа за израз на лично мнения на автора - ***А., който е човек от обществото и няма никаква правна връзка с „***“ ЕООД, като по делото не са събрани никакви доказателства „***“ ЕООД да е възлагало на лицето ***А. написването и публикуването на статии, поради което не съществува правно основание за ангажиране отговорността на „***“ ЕООД, като възложител на друго лице на работата по съставяне и публикуване на печатни материали, за вреди, причинени от изпълнението на тази работа. Сочи още, че от приетите по делото писма на „***“ ООД не може да се достигне до обоснован правен извод, че към датата на публикуване на процесните статии - 17.11.2023 г. и 23.10.2023 г. „***“ ЕООД е ползвател на сървър с име *****. От посоченото в писмото се удостоверявало, че към дата 01.04.2024 г. ответникът е ползвател на този домейн, но не и към датата на деликтите. Сочи, че не е доказана пряка връзка между „***“ ЕООД и публикуваното съдържание във „фейсбук“ групата, че в социалната мрежа фейсбук всеки потребител може да създаде профил с име, което прецени (тролове). Това не означавало, че действителното лице е извършило такова действие, защото недоброжелател може да е извършил с цел да увреди именно интересите на оригиналното лице. В този смисъл недостатьчно било да се приеме, че лицето, което държи домейна е извършило действия във Фейсбук без да има изрични доказателства в тази посока. Приетото експертно заключение след проверка на фейсбук страница, за която се твърдяло, че е на *** чрез електронния сайт нямало открити качени и/или споделени материали и линкове към процесните статии. Вещото лице е посочило, че достъп до сървъра на ***** би могъл да осъществява всяко лице, което по един или друг начин има паролата за достъп. Ето защо, счита че първоинстанционният съд изцяло е игнорирал заключението на вещото лице в тази му част.

Твърди, че делото не се доказало действителното настъпване на неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие на написаното в статиите, нито техният размер, интензитет и време на преживяване. Не се доказало как са били засегнати законните интереси и права на ищцата или нейната чест, достойнство и обществен престиж.

Твърди се още, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че показанията на свидетелите, разпитани в тази връзка, е следвало да бъдат преценени с оглед разпоредбата 3 на чл. 172 от ГПК.

Намира, че не са налице съществени елементи от фактическия състав на чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, няма възлагане на работа от страна на „***“ ЕООД, от която да е настъпило непозволеното увреждане, и не е доказана връзката между ответното дружество и публикуването на процесните статии на ***, съответно липса субективният елемент вина.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Е. Ю. В., ЕГН **********, с адрес гр.

***, ***, чрез пълномощника си адв. Е. Я.. С отговора се оспорва жалбата. Иска се съдът да постанови решение, с което да остави без уважение предявената въззивна жалба срещу Решение № 318/14.08.2025 г. постановено по гр.д. № 1104/2023 г. на РС ***, като неоснователна, като излага съображения за това.

Сочи, че първоинстанционният съд е приел, че са предявени искове по чл. 49, във вр. с чл.

45, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, че правната квалификация на възраженията на ответника е по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Р. България, чл. 49 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД.

При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приел за установено, че на 23.10.2023 година на електронната интернет страница ***, била публикувана статия със заглавие „***“, а на 17.11.2023 година на електронната интернет страница - ***, е била публикувана статия със заглавие „***“. В двете статии, които са предмет на настоящия спор са били изнесени на читателите множество клеветнически и обидни за въззиваемата обстоятелства. Било установено, че освен тези две статии са налице и други статии, както и че вещото лице при изготвяне на експертизата е констатирал наличието и на трета статия, свързана с дейността на въззиваемата. От доказателствата по делото срещу нея не са били образувани наказателни производства и не е била привлечена като обвиняемо лице по дело, както към датите на публикуване на двете статии, така и към датата на подаване на писмения отговор до съда. От разпитаните в хода на производството свидетели съдът е приел за установен обема и интензитета на вредите, и характера на конкретно претендираните неимуществени вреди. Приел, че по делото са представени писма от „***“ ООД, които установявали, че клиент на предоставяната услуга е „***“ ЕООД и че достъпът до интернет страница *** се осъществявал чрез изрично представена парола за достъп на клиента на услугата - „***“ ЕООД. От заключението на вещото лице се установило, че публикуването на двете процесни статии е извършено в сайта ***, качени на сървър на дружеството „***“ ООД чрез услугата „***“, която се ползва от 19.10.2018 г. от ответното дружество, което е ползвател на услугата.

Счита за неоснователно оплакването за несъобразяване на съдебния акт на първоинстанционният съд с европейската практика, че заглавието на статиите представлявал журналистически метод, който не подлежал на контрол и намеса, тъй като съдържал субективно отношение на автора; че не били установени всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 49 от ЗЗД; че към датата на публикуване на статиите, не е било установено ответника да е ползвал съответната интернет страница, че не е установена връзката между фейсбук страницата „***“ и интернет страницата ***, че е била игнорирана приетата по делото експертиза от която се установявало, че достъп до интернет страницата с 4 домейн ***и IP ***, може да бъде осъществяван от всяко лице, което по един или друг начин има пароли за достъп до страницата; счита за неоснователни оплакванията за недоказаност на вида, размера и характера на претърпените от Е. В. неимуществени вреди; счита за неоснователни оплакванията за липса на вина у ответното дружество поради недоказване на настъпило непозволено увреждане и липса на доказана връзката между ответното дружество и публикуването на процесните статии на сайта ***, съответно липсвал субективния елемент - вина; за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила; както и счита за неоснователни наведените оплаквания за необоснованост на съдебния акт, тъй като това оплакване било изцяло бланкетно, понеже не ставало ясно в коя част и по отношение на какво се твърди за наличието на необоснованост на съдебния акт.