Решение № 145 от 14.08.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Ямбол, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20262300500215 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. И. И. от гр.****, подадена чрез назначения му от съда процесуален представител адв. Г. Х. от АК- Ямбол, против Решение рег. № 347 от 02.06.2026 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр. д. № 944/2026 г. на по описа на този съд, с което на И. С. И. и Д. И. И., двамата от гр.****, са наложени мерки за защита във връзка с осъществено спрямо тях домашно насилие от страна на С. И. И. от гр.****, като последният е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И. С. И. и Д. И. И.; въззивникът е отстранен от съвместно обитаваните жилища с И. С. И. и Д. И. И., находящи се в гр.****, ул.*****, бл.**, вх.**, вт.**, ап.** и в гр.****, ул.**№ **, за срок от 18 месеца; забранено е на С. И. И. да приближава пострадалите лица, жилищата им, местоработата им и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 18 месеца; забранено е на С. И. И. да осъществява контакт с пострадалите лица И. С. И. и Д. И. И. под каквато и да е форма, включително по телефона, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18 месеца, като е приспаднат срока на действие на мерките при издадената Заповед за незабавна защита № 25/05.05.2026 г. по гр. дело № 944/2026 г. по описа на ЯРС, считано от 05.05.2026 г. и въззивникът С.И. е осъден да заплати държавна такса по сметка на ЯРС в размер на 12,78 евро.

Оплакванията на въззивника С. И. са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорва се приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, въз основа на която е направен извод за осъществен от страна на въззивника спрямо двамата въззиваеми акт на домашно насилие на процесната дата. Счита се, че описания в представената от молителите декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН акт на домашно насилие не е конкретен, а общ и е недопустимо въз основа на такава декларация да бъде уважена претенцията на молителите по ЗЗДН. В същата не са посочени конкретни факти и дати на извършване на акта на домашно насилие, а посоченото в декларацията не отговаря на истината. Въззивникът изтъква, че единият от молителите- Д. И. е посочена от 1 полицейските служители в доклада за посетения сигнал за домашно насилие като свидетел, а не като пострадало лице. По изложените в жалбата доводи въззивникът моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на ново решение от въззивния съд, с което молбата за защита на бъде отхвърлена като неоснователна, като бъде отменена и издадената по делото заповед за защита. В случай, че въззивният съд не намери основания за отмяна на обжалваното решение, в условията на евентуалност въззивникът моли същото да бъде изменено, с налагане на възможно най- леките мерки за защита, предвидени в ЗЗДН, тъй като наложените към момента са неоправдано тежки по вид и продължителност.

С отговора на въззивната жалба И. С.И. и Д.И.И., чрез пълномощника адв. А. Д. от АК- Ямбол, са оспорили същата като неоснователна, като са поддържали, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено след пълно, обективно и всестранно обсъждане на доказателствата по делото и не страдащо от пороците, посочени във въззивната жалба. Излагат се доводи, според които въззивникът едва с въззивната жалба е оспорил твърденията на молителите за осъщественото над тях физическо насилие, тормоз, унижения и непристойно поведение, както и не е направил искания за събиране на доказателства пред първоинстанционния съд. По тези съображения въззиваемите молят въззивната жалба на С.И. да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано, с присъждане на разноски по делото.

В с.з. въззивникът С. И. се явява лично и с адв. Г. Х. от АК- Ямбол, като въззивната жалба се поддържа по подробно изложените в нея съображения. Поддържа се становище за недоказаност на извършен акт на домашно насилие от въззивника спрямо въззиваемите, включително и от събраните пред въззивната инстанция гласни доказателства, като се моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение от въззивния съд, с което молбата по ЗЗДН да бъде оставена без уважение, а издадената въз основа на решението заповед за защита от домашно насилие да бъде отменена.

В с.з. въззиваемите И. И. и Д. И. не се явяват, представляват се от пълномощника адв. А. Д. от АК – Ямбол, която оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изтъква се, че първоинстанционното решение не страда от посочените в жалбата пороци, като намира, че по делото е доказано извършения акт на домашно насилие от въззивника спрямо въззиваемите- негови родители. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено, с присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

Производството пред Ямболския районен съд е образувано по молба на И. С. И. и Д. И. И.- съпрузи, двамата от гр. Ямбол, с искане за издаване на заповед за защита срещу лицето С. И. И. от гр. Ямбол- техен син, с която да се наложат мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.6 от ЗЗДН за максималния предвиден в закона срок. Молбата е обоснована с твърдения за извършен от ответника спрямо молителите акт на домашно насилие на 04.05.2026 г. в гр. Ямбол, изразяващ се в отправяне на обиди, псувни и агресивно поведение спрямо молителите. Молителите са изложили, че на посочената дата двамата били в гр.

Приморско. Съседка им се обадила, че от апартамента им тече вода и наводнява съседите и входа, поради което двамата молители тръгнали веднага за гр. Ямбол. Звънили на сина си по телефона, но той не се обаждал, въпреки че бил в апартамента. Около 18.00 часа молителите се прибрали в дома си, където бил и техния син С.- ответник по молбата. Още при влизането им в апартамента ответникът започнал да ги обижда, псувал ги и им налитал на бой. Тъй като се страхували да останат в апартамента, молителите спрели водата и излезли навън, като се прибрали отново около 20.30 часа за да почистят и подсушат жилището. След като разбрал, че са се прибрали отново, синът им излязъл от стаята си и отново започнал да обижда и псува родителите си, да чупи вещи в апартамента и да им налита на бой.

Поведението на ответника принудило молителите да подадат сигнал на телефон 112, като междувременно излезли от жилището си и изчакали органите на реда пред входа на блока.

След като разбрал за подадения сигнал, ответникът също напуснал жилището.

2

Пристигналите на място полицейски служители заедно с молителите се качили в апартамента на последните, а след около десетина минути се прибрал и синът им С. И.. След като установил на място присъствието на полицейски служители, ответникът отново станал агресивен, отново започнал да псува и да обижда, крещял на полицаите, което наложило поставянето на белезници на ответника. Според твърденията на двамата молители поведението на ответника не било инцидентно, а поредния случай, в който под въздействието на взетите наркотични вещества синът им ставал много агресивен, псувал ги, обиждал ги, заплашвал ги и налитал да ги бие, като се е случвало и да ги удря. Това негово поведение било ежедневие, а многократните им опити да убедят сина си да се лекува, водило до упражняване на тормоз от страна на ответника спрямо тях, викове, крясъци и заплахи. Опитите на молителите ответникът да бъде настанен на принудително лечение по реда на Закона за здравето не дали резултат. Поради това, че синът им бил постоянно под въздействието на наркотични вещества, последният бил много агресивен и неадекватен, а двамата молители се страхували, че в това си състояние може да извърши престъпление, да изпълни заплахите си и да ги нарани, което се е и случвало.

Към молбата е представена декларация от молителите И. И. и Д. И. по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която са изложени фактически твърдения, идентични с тези, изложени в молбата, с която съдът е сезиран, за извършен от ответника спрямо тях акт на домашно насилие на 04.05.2026 г. в гр. Ямбол.

Ответникът С. И. не е депозирал отговор на молбата за защита от домашно насилие, не е оспорил същата, не е ангажирал доказателства по делото.

С постановеното по спора решение ЯРС е приел, че на 04.05.2026 г. ответникът е осъществил акт на домашно насилие спрямо молителите, като ги обиждал, псувал и им налитал на бой, а в последствие започнал да чупи вещи, което поведение на въззивника наложило молителите да потърсят съдействие от органите на полицията. Съдът е приел за доказани изложените в молбата факти и обстоятелствата, като е кредитирал като годно доказателство представената по делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, с оглед разпоредбата на чл.13, ал.3 ЗЗДН. Посочил е, че по делото не са били събрани доказателства, които да опровергават формалната доказателствената сила на декларацията. Като е приел, че от страна на ответника по молбата е осъществен акт на домашно насилие, ЯРС е наложил мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от ЗЗДН спрямо молителите за срок от осемнадесет месеца.

Фактическата обстановка по делото е правилно е разкрита от районния съд със събраните пред този съд доказателства, като същата се допълва и от събраните пред въззивната инстанция гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетелиполицейски служители, посетили адреса на страните във връзка с подадения сигнал на телефон 112 на 04.05.2026 г.

По делото е установено и не е налице спор, че молителите И. С. И. и Д. И. И. са родители на ответника С. И. И..

От изисканата служебно от съда справка за съдимост на ответника С. И. се установява, че същият е осъждан през 2018 г. за престъпление по чл.131, ал.1, т.4, вр. чл.129, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 он НК, като към момента е реабилитиран.

Установено е, че между същите страни е било образувано предходно производство по ЗЗДН по гр.д. № 3550/2021 г. по описа на ЯРС, приключило с решение, с което спрямо молителите в настоящото производство са наложени мерки за защита по ЗЗДН във връзка с осъществен от ответника С. И. спрямо тях акт на домашно насилие, за срок от 18 месеца.

От матиралите по делото се установява, че по искане на ЯРП е било образувано ЧНД № 58/2026 г. по описа на ЯРС за задължително настаняване и лечение на ответника С.

И. по реда на Закона за здравето, което искане е оставено от съда без уважение с влязло в сила на 25.02.2006 г. решение №27 от 17.02.2026 г.

От показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели Д. П. и Г. В.

/полицейски служители/ се установява, че същите са посетили адреса на страните в гр.

Ямбол във връзка подаден сигнал на тел. 112. Пред входа на блока ги чакали двамата 3 молителите, които им разказали, че се намирали извън гр. Ямбол, когато получили телефонно обаждане от съсед, че от апартамента им тече вода и наводнява апартамента под тях. Молите се опитали да се свържат със сина си- ответника И., но той не им отговарял.

Завърнали се в гр. Ямбол по възможно най- бързия начин, като в апартамента се намирал синът им С.И.. Последният започнал да ги обижда и да се държи агресивно с тях. На място полицейските служители установили счупена рамка за снимка. Ответникът дошъл в апартамента 10-15 минути след полицейските служители. Започнал да отправя заплахи към тях, ритал ги, което наложило задържането на ответника. От свидетелските показания се установява, че в присъствието на полицейските служители ответникът не е обиждал родителите си и не е имал агресивно поведение спрямо тях. Против ответника били съставени два протокола за предупреждение- от 04.05.2026 г. и от 05.05.2026 г. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо родителите си и да не им причинява телесни повреди, които ответникът е отказа да подпише, удостоверено с подпис на свидетели.