Определение № 773 от 11.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 773 гр. Стара Загора, 11.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

ВесЕ.на К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20265500500419 по описа за 2026 година Производството е на основание чл.248, ал.2 и чл.124 от ГПК във вр. с чл.26 и чл.55 от ЗЗД и чл.21 от ЗПК.

Делото е било Образувано е по подадени в законния 2- седмичен срок по чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК 2 бр. отделни частни жалби вх.№ 10839/14.04.2026г. от ответника „К.“ АД, гр.С. и съответно вх.№ 10890/14.04.2025г. от ответника „А.Т.“ ЕООД, гр.С. /и двете против негативното за тях постановено в з.з.

Определение № 822/18.03.2026г., постановено по приключеното гр.д.№ 614/2025г. по описа на РС - Ст.Загора, с което са били оставени изцяло без уважение молбите им за изменение на постановеното по съществото на спора Решение № 1188/26.12.2025г., в частта му за разноските. Считат, че в атакуваните му части Определението било незаконосъобразно, немотивирано и неправилно, като излагат своите фактически и правни аргументи в тези насоки. Молят настоящия въззивен съд да отмени атакуваното Определение на РС - Ст.Загора и да постанови свое ново, с което да уважи изцяло Молбите им по чл.248, ал.1 и 2 от ГПК, ведно със законните последици от това.

В законния 1- седмичен срок по чл.248, ал.2 от ГПК по делото е постъпил писмен Отговор вх.№ 15854/27.05.2026г. от ищцата /ч.въззиваема/ пълнолетната българска гражданка Е. Г. Г. от гр.С.З., която счита всяка една от подадените общо 2 бр. ч.жалби за напълно неоснователни и недоказани, като излага поредица свои защитни фактически и правни аргументи. Моли настоящия въззивен съд да остави изцяло без уважение процесните 2 бр. ч.жалби и да потвърди напълно атакуваното с тях първоинстанционно Определение на РС- Ст.Загора, ведно с всички законни последици от това.

Никоя от страните няма свои нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд.

При извършената въззивна проверка ОС- Ст.Загора констатира, че всяка една от общо 2 бр. ч.жалби от ответниците се явява процесуално допустима, 1 като своевременно подадена в законния 2- седмичен срок, от надлежна ответна страна по делото, в изискуемата се писмена форма и против подлежащ на институционален контрол първоинстанционен съдебен акт.

Разгледани по същество всяка една от процесните общо 2 бр. ч.жалба от всеки един от двамата ответници /ч.въззивници/ се явява изцяло неоснователна и недоказана, тъй като атакуваното постановено адв. възнаграждение на пълномощника /адвокат/ на ищцата /ч.въззиваема/ очевидно и безспорно е определено в един минимален размер, под минимума, предвиден в Наредба № 1/2024г. за възнагражденията за адвокатска работа на ВАС- С. във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП на МП - С. - в конкретния случай в размер на минималните 1200 лв. без ДДС, съответно в общ размер на 1 440 лв. с включен 20 % ДДС. Още повече, че прилагайки задължителното Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22г. нашият национален съд е длъжен да не прилага нормативното ограничение по чл.78, ал.5 от ГПК, освен ако трудът на адвоката е бил съществено надценен. Съобразено е и обстоятелството, че процесуалният представител /адвокат/ на ищцата е изпълнявал своите служебни задължения безвъзмездно в първоинстанционното производство в продължение на 16 месеца без хонорар, поради което очевидно не е налице твърдяната прекомерност в размера на присъдения адв.хонора.

Въззивният съд констатира, че по приключилото гр.дела на РС не е налице твърдяната от ч.въззивници /ответници/ липса на фактическа и правна сложност на делото или ниска тяхна степен, тъй като очевидно, доказано и безспорно делото пред РС по съществото на спора съдържа значителни по обем фактически материали, многообразие на твърдени от страните правнорелевантни факти и съответната им правната сложност, свързани с точното спазване и правилното прилагане на материалния и процесуалния закон. И когато се касае за минимален размер на адвокатското възнаграждение/който в процесния случай е дори под минималния такъв/, няма как да се направи обектива, безпристрастна и пълна съдебна преценка за фактическа и правна сложност, тъй като единственото обстоятелство от съществено значение може да е само евентуалната пълна липса на осъществена правна помощ, въпреки представения договор. В конкретния случай въззивният съд констатира, че по приключеното първоинстанционно гр.дело са налице поредица от безспорни и очевидни факти и обстоятелства, установяващи изпълнение на поетото по договора задължение от страна на процесуалния представител /адвокат/ на ищцата, понеже исковата молба е била изготвена и подписана от упълномощения адвокат, депозиран е бил отговор и по предявения срещу ищцата насрещен иск, и процесуалният представител /адвокат/ на ищцата се е явил лично в проведените 2 бр. открити съдебни заседания на 08.10.2025г. и съответно на 03.12.2025г. Предвид което О С - Ст.Загора приема, че първоинстанционното производство не е с твърдяната от 2 бр. жалбоподатЕ. /ответници/ ниска фактическа и правна сложност, понеже е бил извършен подробен преглед на цялата налична документация от ищцата, направен е бил подробен фактически и правен 2 анализ, депозирана е била Искова молба с обем 10 страници, в която е било подробно цитирана относима съдебна практика и съответните правни аргументи, и са изготвяни множество допълнителни документи, включително и Отговор по предявения насрещен иск от първия ответник „К.“ ЕАД, гр.С..

Също така в първоинстанционното съдебно производство са били подробно развити множество самостоятелни основания за нищожност и на 5-те процесни договора за потребителски кредити като цяло и съответните им договорите за поръчителство към тях, включително и на всяка отделна клауза в тях, противоречаща на императивни разпоредби на материалния закон.

Поради което в атакуваното Определение на РС- Ст.Загора при определяне на адвокатския хонорар е била взета предвид цялата фактическа и правна сложност на първоинстанционното дело.

От друга страна, безспорното служебно известно и установено обстоятелство, че има множество на брой гр.дела, по които ищцата е била представлявана от ЕАД М. - гр.С.З. не сочи и не доказва автоматично твърдяната от двамата ч.жалбоподатЕ. /ответници/ някаква ниска степента на фактическа и правна сложност на отделните съдебни производства, въпреки тяхната многобройност. Действително, видно от материалите по приключеното първоинстанционно гр.дело, по същото действително са били разгледани процесните общо 5 бр. писмени договори за кредит и съответните им 5 бр. писмени договори за поръчителство към тях, като за всеки един от тях са били събирани от пълномощника /адвокат/ на ищцата съответните доказателства и са излагани съответните съображения и доводи. Безспорно това са отделни искове, които биха могли да бъдат предявени и в отделни съдебни производства, като РС е взел предвид и новите допълнителни критерии с последното изменение на чл.36, ал.3 от ЗАдв. /ДВ № 17/2026г./, и мотивирано, законосъобразно и правилно е опредЕ.л съответния размерът на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата по делото.

От друга страна се явява напълно неоснователно и недоказано искането на ч.жалбоподател /ответника/ „К.“ ЕАД, гр.С. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и съдебни разноски по повод предявения в условията на евентуалност насрещен иск пред РС в размер на 573,72 лв., тъй като РС напълно мотивирано, законосъобразно и правилно е отказал да го присъда, вземайки предвид обстоятелството на извършеното съдебно прихващане. Още повече, че по делото на РС липсват каквито и да са данни, че ищцата /ч.въззиваема/ е била дала никаква индикация, че не възнамерява да заплати остатъка от незаплатената си главница по процесния в насрещния иск Договор за потребителски кредит № 2846289/03.10.2023г. и съответно респективно не е давала повод за завеждането на насрещната искова претенция против нея. В този смисъл е и задължителната за съда и за страните относима по казуса международна практика в лицето на Решение от 16.07.2020г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз э/СЕС/ и член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, където Върховните съдии изцяло възприемат изложеното в решението на 3

СЕС. В т.96 от последното, съобразявайки се с принципа на ефективността, СЕС е приел, че обвързването на разпределението на съдебните разноски в такива производства само с недължимо платените суми, чието връщане е разпределено, може обаче да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на иск по съдебен ред (т.98 от решението). Поради което и с оглед тези и другите изложени съображения, СЕС е решил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния и характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Още повече, че в атакувания му съдебен акт РС изрично е мотивирал, че по отношение на разноските по насрещния иск първоинстанционният съд е приел и съответно е приложила цитираната в решението съдебна практика, понеже се касае за правен субект с характеристиката на потребител, за който е налице неяснота в какъв размер е задължението му по договорите за кредит, предвид предявените от него претенции за неоснователно обогатяване, вследствие на нищожност на договорите, поради което мотивирано е приел, че не следва да присъжда разноски в тежест на потребителя /ищца/ в тази хипотеза и РС не следва да изменя решението си в частта му за разноските. Поради което и не е присъдил съдебни разноски в полза на молителя /ответник/ „К.“ ЕАД, гр.С..

Предвид всичко гореизложено се налага единствения възможен фактически и правен извод за цялостна неоснователност на всяка една от 2 бр. процесни ч.жалба от двамата ответници, поради което и обжалваното с тях първоинстанционно Определение на РС- Ст.Загора следва да се потвърди изцяло, ведно със законните последици от това.

Въззивното Определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване пред по-горен съд.

Ето защо мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.248, ал.2 и чл.124 от ГПК във вр. с чл.26 и чл.55 от ЗЗД и чл.21 от ЗПК, въззивният ОС- Стара Загора

ОПРЕДЕ.:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 822/18.03.2026г. по гр.д.№ 614/2025г. по описа на РС - Ст.Загора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5