Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 294 от 24.06.2025, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 313/2025
Вид
Решение № 294
Подписан
24.06.2025
В сила
02.08.2025
Състав
Аглика Гавраилова, Антоанета Атанасова, Палма Тараланска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Русе, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20254500500313 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

А. П. А., ищец в първоинстанционното производство, чрез пълномощника си адв.К. Х., е обжалвал решение №861 от 14.06.2024 г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. №5587/2023 г., в частта, с която съдът е определил режим на лични контакти на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9.00ч в събота до 18.00ч в неделя. Твърди, че режимът е необосновано стеснен. Счита, че съдът не е съобразил релевантни по делото факти, като например обстоятелството, че родителите на ищеца живеят в с.*****, обл.****** ******* и е нормално, при осъществяване на режима на лични отношения той да пътува с детето при роднините, с които обикновено се срещал в почивните дни.При краткия режим нямало да има възможност да пътува нито сам, нито с детето, за да се срещне със своите родители, брат и други роднини.Освен това длъжността, на която работи, е при семенен режим на работа, по график, поради което в един от двата почивни дни е на работа.Заявява, че ответницата изцяло се противопоставя на осъществяване на режима на лични отношения, като 1 държала всички срещи да са изключително кратки и в нейно присъствие, без да съзнава, че това не е в интерес на детето.Жалбоподателят моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови решение, с което да определи режим на лични контакти на бащата с детето всяка първа и трета седмица, от 18.00ч в петък до 18.00ч в неделя, с преспиване. Не претендира разноски.

Ответницата по делото С. К. К., чрез пълномощника си адв.Н. Р., обжалва същото решение в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9.00ч в събота до 18.00ч в неделя с преспиване; двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; всяко нечетна година-дните, които по време на Коледните празници и през м.май са обявени за официални празници, включително тези, обявени от правителството за почивни дни, съгласно чл.154,ал.2 КТ; всяка четна година – дните, които във връзка с Нова година и Великден са обявени за официални празници, включително тези, обявени от правителството за почивни и всяка четна година на техните рождени дни.Решението е обжалвано и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.127а СК като недоказан.Жалбоподателката излага доводи за неправилност на решението, тъй като определеният режим не е в интерес на детето.Твърди, че от раздялата на родителите са изминали повече от 3г. и през този дълъг интервал от време бащата не е участвал в живота му, детето е имало редки контакти с него.Развива оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил аргументите й, че към подобен режим следва да се пристъпи поетапно.Излага съображения за неправилност на решеинето и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.127аСК, както и в частта за разноските.Моли въззивният съд да отмени решението в обжалваните части и да определи режим на лични отношения на бащата А. А. с детето И.А.А., както следва :

През първите 4 месеца от постановяване на акта на съда, бащата да има право да прекарва с детето всяка втора и четвърта събота по 4 часа, в интервала от 1000ч. до 14.00ч „ВЪВ присъствието на майката“. През следващите 4 месеца бащата да има право да прекарва с детето всяка втора и 2 четвърта събота по 4 часа, в интервала от 10.00 до 14.00ч. „БЕЗ присъствието на майката“. През следващите 4 месеца бащата да има право да прекарва с детето всяка втора и четвърта събота и неделя, от 11.00ч. в събота до 16.00ч. в неделя, с ЕДНО преспиване. След изтичане на преходния период, посочен в т.

1.1.. 1.2. и 1.3. от настоящото, башата да има право да прекарва с детето всяка втора и четвърта седмица от месеца във времето от 9.00ч. в събота до 16.00ч. в неделя: двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск: всяка нечетна година - дните, които по време на Коледните празници и през месец Май, са обявени за официални празници, включително тези обявени от правителството за почивни съгласно чл. 154. ал. 2 от КТ: всяка четна година - дните, които във връзка с Нова година и Великден са обявени за официални празници, включително тези, обявени от правителството за почивни дни, съгласно чл. 154. ал. 2 КТ

Жалбоподателката моли да бъде уважен и иска й по чл. 127а от СК, като на основание чл. 127а от СК, съдът да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата А. А., детето му И.А.А. А.а да пътува извън пределите на Република България до държавите: държавите-членки на ЕС, Кралство Великобритания, Литва, Хърватия, Босна и Херцеговина, Република Турция, Северна Македония, Република Сърбия, Конфедерация Швейцария, с туристическа цел, само и/или придружавано от своята майка и/или посочено от нея трето лице, за срок до навършване на пълнолетието му, без да се променя местоживеенето на детето, както и на основание чл. 127а СК във връзка с чл. 76, т. 9 от ЗБДС, съдът да дадете разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на документи са самоличност - лична карта и задграничен паспорт от съответните власти по отношение на детето, респ. да бъде преиздаван такъв в посочения по-горе срок, в случай на изгубване, кражба или повреждането му.Претендира разноските за двете инстанции.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,“дължимо на другата страна“.

С. К. К. е обжалвала и определение № 3370 от 26.08.2024г. постановено по гр.д.№5587/23г. на Русенския районен съд, с което съдът се е произнесъл по подадена от жалбоподателката молба за изменение на решението в частта за разноските. Излага аргументи за неправилност на определението и се иска същото да бъде отменено и вместо него претенциите на молителката да бъдат уважени.

3

С. К. обжалва и Разпореждане № 9167/21.10.2024 г. постановено по гр.д.

№ 5587/2023 г. по описа на РРС, с което съдът, след като е допълнил първоначалното постановено от него решение по делото и е уважил искането за присъждане на издръжка за минало време, не е присъдил разноски в полза на ищцата по този иск и е оставил молбата й и за допълване на решението в този смисъл без уважение.

В съдебно заседание на 08.05.2024г. А. П. А., чрез пълномощника си адв.К. Х. заявява, че оспорва всички жалби, подадени от С. К. К..

След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията по жалбите, Окръжният съд приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на А. П. А. против С. К. К., с която са предявени искове по чл.127,ал2 СК вр. чл.59 СК, като ищецът иска съдът да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху детето на страните И.А.А. А.а на майката, като се определи при нея да е местоживеенето на детето, а на бащата да се определи режим на лични отношения, както следва : всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 18.00ч в петък до 18.00ч в неделя с преспиване; 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; всяка нечетна година – дните, които по време на Коледните празници и през м.май са обявени за официални празници, включително и тези, обявени от правителството за почивни, съгласно чл.154,ал.2 КТ; всяка четна година – дните, които във връзка с Нова година и Великден са обявени за официални празници, включително и тези, обявени от правителството за почивни, съгласно чл.154,ал.2 КТ.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответницата С. К. е поискала в режима на лични отношения да се предвиди поетапност в неговото разширяване, а именно : През първите 4 месеца от постановяване на решението, бащата да има право да прекарва с детето всяка втора и четвърта събота по 4 часа, в интервала от 10.00ч. до 14.00ч „ВЪВ присъствието на майката“. През следващите 4 месеца бащата да има право да прекарва с детето всяка втора и четвърта събота по 4 часа, в интервала от 10.00 до 14.00ч. „БЕЗ присъствието на майката“. През следващите 4 месеца бащата да има право да прекарва с детето всяка втора и четвърта събота и неделя, от 11.00ч. в събота до 16.00ч. в неделя, с ЕДНО преспиване. След изтичане на преходния период, 4 посочен в т. 1.1.. 1.2. и 1.3. от настоящото, бащата да има право да прекарва с детето всяка втора и четвърта седмица от месеца във времето от 9.00ч. в събота до 16.00ч. в неделя: двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.Във връзка с режима на лични отношения по време на Коледни, новогодишни и майски празници, искането се припокрива с това на бащата.

Ответницата по делото е предявила и насрещни искове. По отношение на издръжката за детето, претендира издръжка в размер на 400лв. месечно, както и издръжка за минало време - за период от 12 месеца, преди датата на подаване на отговора по чл.131 от ГПК, в общ размер от 4200лв. Предявен е и насрещен иск с правно основание чл.127а от СК съдът да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата А. А. детето му И.А.А. да пътува извън пределите на Р България в държавите членки на ЕС, Кралство Великобритания, Литва, Хърватия, Босна и Херцеговина, Р Турция, Северна Македония, Р Сърбия, Конфедерация Швейцария, с туристическа цел, само и/или придружаваноот своята майка или посочено от нея трето лице, за срок до навършване на пълнолетието му, без да се променя местоживеенето на детето.

По делото не се спори, че страните са живели на съпружески начала и са родители на детето И., родена на **.**.****г., сега на *г.и*м.Не се спори, че са разделени от лятото на 2021г. - Пред социалните работници бащата е заявил, че от 21.07.2021г. не живеят заедно, като детето остава при майката.

От събраните доказателства е установено, че след фактическата раздяла майката се грижи за детето. Полага грижи за неговото отглеждане и образование, за здравословното му състояние. Свидетелката Ж.К. има непосредствени впечатления за това, че майката води И. на училище, на лекар и зъболекар, на танци. Свидетелката П., майка на ищеца, с показанията си установява, че майката отказвала на бащата да пусне детето с него на различни тържества. Срещите на бащата с И. се провеждали в присъствие на майката, на обществени места – в МОЛа, Джъмбо, сладкарници.Свидетелката К. е присъствала, когато майката звъни на бащата, но той не й отговаря.

Според тази свидетелка, майката не е препятствала срещите на бащата с детето и винаги му изпращала съобщения, за да го информира какво предстои на детето.Свидетелката е коректна и уточнява, че комуникацията между 5 двамата родители е трудна.От показанията на свидетелите и от данните по социалния доклад може да се направи извод, че майката не само задоволява потребностите на детето, но и я подпомага в развитието й – И. е в чист и спретнат външен вид, в училище им високи постижения.

С обжалваното решение родителските права са предоставени на майката, каквото е било и взаимното съгласие на двамата родители.

В производството по делото страните са изразявали желание да постигнат спогодба, но такава не е постигната – вж.изявления на процесуалните им представители в съдебно заседание на 27.03.204г. в първоинстанционното производство и в с.з. на 27.03.2025г. пред въззивната инстанция. В съдебно заседание на 06.06.2025г. майката изрично заявява, че детето вече е било при баща си от събота до неделя, с преспиване.Преценява, че е необходимо време, за да започне детето да се чувства достатъчно комфортно, „все пак близо четири години не са имали контакт“.В съдебно заседание майката е заявила, че когато е втора смяна, И. приключва учебния ден в 17.35ч /тепърва свършва училище/ и не е удобно от петък да отива при бащата.

В съдебно заседание на 06.06.2025г. бащата А. А. представя пълномощно с нотариална заверка на подписа рег.№6539/06.06.2025г. на нотариус Р.П. рег.№*** на НК, с което упълномощава С. К. К. да го представлява пред ОД на МВР в качеството му на баща на малолетното им дете И.А.А., за да подаде заявление и да положи подпис за издаване на международен паспорт на детето.Представена е и декларация с нотариална заверка на подписа рег.№****/**.**.****г. на нотариус рег.№*** А.Ф., с която А. А. декларира, че е съгласен детето И.А.А., придружено от майка си С. К. да пътува само до страните от ЕС два пъти годишно за период от две седмици. В съдебно заседание документите в техния оригинал са връчени на майката С.