Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13717 от 29.11.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30300/2022
Вид
Решение № 13717
Подписан
29.11.2022
Състав
Румяна Милчева Найденова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 3, изр. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 9а · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • § 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 13717 гр. София, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело № 20221110130300 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на М. С. И. против Пр. Р.Б..

Ищецът твърди, че с Постановление от (дата) г. по досъдебно производство № (номер)/(година) г. по описа на **-то РПУ – СДВР, пр.пр. № (номер)/(година) г. по описа на СРП бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 213а, ал.2, т.2 и т.4 вр. ал.1 вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Бил задържан на 03.09.2018 г. за срок от 24 часа по ЗМВР. С Постановление от (дата) г. на СРП бил задържан за срок от 72 часа. На 06.09.2018 г. СРП внесла в СРС искане за постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Искането за вземането на постоянната мярка спрямо него го довело до психически срив, защото мислел, че ще остане постоянно в ареста, където условията били плашещи за него.

Наказателното производство срещу ищеца било прекратено с Постановление от 01.09.2021 г. от прокурор в СРП – деянието не било извършено от обвиняемия. Постановлението за прекратяване на наказателното производство влязло в сила на 15.01.2022 г. В продължение на три години, четири месеца и единадесет дни бил обвиняем. В резултат на незаконното му задържане за срок от 72 часа и престоя му в ареста получил психически стрес, който сериозно засегнал здравословното му състояние. В резултат на повдигнатото му обвинение и незаконното му задържане изпаднал в стрес, който сериозно засегнал здравословното му състояние. Настъпило дълбоко разстройство в отношенията му с близките и възможността да работи. В продължение на целия период от повдигането му на обвинение до прекратяване на наказателното производство с влязъл в сила акт нямал компютър и телефон. Нямал възможност да си закупи нови, тъй като нямал работа и средства. Били уронени честта, достойнството и доброто му име. Публично били оповестени престъпни действия, които не 1 бил извършил в сайта „инт. сайт“. Много негови близки, приятели и познати започнали да се отнасят с подозрение към него, отбягвали го и се отдръпнали от него. Затворил се в себе си и изпаднал в тежка депресия. Не ходел на работа и не изкарвал пари.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 20 000 лв. неимуществени вреди в резултат от незаконното му задържане под стража и незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2022г. – влизане в сила на Постановление от 01.09.2021 г. на СРП до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че липсват доказателства за твърдените от ищеца обстоятелства, че действително претърпените вреди са пряк и непосредствен резултат именно от процесното обвинение, предвид факта, че същият имал регистрирани други наказателни производства и присъди и от справка за съдимост на СРС от 29.06.2022 г. се водел осъждан, както имал и няколко ефективни присъди. Спрямо ищеца имало данни да е изпълнявана и МНО „Задържане под стража“ за срок от 72 часа от прокуратурата, но не било приложено писмено доказателство от ищеца за поставено от съда решение. Относно претенциите за условията в следствения арест, то за тях отговорност носело (министертво) и не можело да се иска обезщетение за неимуществени вреди от ответника. Фактът, че ищецът имал наложено наказание пробация, води до извод, че описаните усещания на ищеца били в много по-ниска степен, отколкото на лица, които не са осъждани. Не били представени доказателства органи на ответника по досъдебното производство да са извършвали спрямо ищеца действия, извън правно регламентираните в хода на наказателното производство. Оспорва иска по основание и по размер. Поддържа, че твърденията на ищеца за влошено здравословно състояние и преживян непрекъснат стрес като пряк резултат от обвинението, са недоказани.

Възразява срещу размера на претендираното обезщетение от 20 000 лв. за неимуществени вреди като прекомерно завишен. Счита същия за недоказан. Алтернативно, ако се приеме, че исковата претенция е основателна и доказана, то да се присъди обезщетение в размер, значително по-нисък от претендирания. Възразява относно присъждането на разноски, включително сумата за адвокатски хонорар.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието като доказателство постановление от 01.09.2021г., видно от което досъдебно производство № (номер)/(година)г. на ** РУ – СДВР, пр. преписка № (номер)/(година)г. по описа на СРП, е било прекратено. Представено е удостоверение от СРП, от което се установява, че постановлението е влязло в сила на 15.01.2022г.

Към настоящето дело са приложени преписките, образувани във връзка с воденото наказателно производство.

2

Като доказателства по делото са приложени справка за съдимост, справка от СДВР и справка от НСлС за ищеца.

По делото е разпитан св. Хр. Т., който твърди, че знае за наказателното производство, водено срещу ищеца. И. бил задържан края на 2018г. Научил за задържането му от медиите.

Пишело, че М. е арестуван, защото е изнудвал продавачка на магазин и я е заплашвал с насилие. Свидетелят и останалите приятели от техния кръг, повярвали на тази новина. Тя се разпространила много бързо из техните среди. Разбрали всички техни общи приятели.

Веднага след като ищецът бил освободен свидетелят отишъл да го види. И. бил затворен в себе си, уплашен, избягвал да говори, било го страх, постоянно гледал през прозореца.

Преди задържането му бил спокоен и щастлив човек, имал приятелка, излизали по заведения, ходили си на гости. Преди задържането му работел като майстор на външна изолация, след това спрял да ходи на работа и да контактува с хора. Телефонът и компютърът му били иззети от полицията. При връщането му компютърът бил в много лошо състояние и неработещ. След като бил освободен ищецът започнал да пие хапчета, за да се успокоява, приемал антидепресанти. Оттогава започнали проблеми със съня на ищеца.

Разделил се с приятелката си, защото станала неспокоен и нервен. Не ходел на работа, защото го било страх да излиза от вкъщи. И към момента не работи.

Свидетелят Л. Цв. поддържа, че знае за образуваното срещу ищеца наказателно производство. Твърди, че към момента на задържането му живеела с ищеца на семейна начала. Прочела публикации в медиите и чула за случая от други хора, включително и негови приятели. Повярвали на публикациите. Променили отношението си към него, спрели да го търсят. След случая ищецът започнал да не спи, да се буди постоянно, не искал да излиза и да ходи на работа, започнал да приема антидепресанти. Не искал да излиза, за да не го обвиняват, че е „побойник”. Преди задържането му бил „веселяк”, събирали се с приятели, ходели по заведения, работел. След задържането му въобще не е ходил на работа, не правил нищо, не искал да говори с никой. Искал да стои сам. Свидетелката изтърпяла това му поведение една година, след което се разделили. Твърди, че шофьорската книжка му е била отнета, заради употреба на алкохол, но не помни коя година, било 5 – 6 години преди случая със задържането му.

Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в процесуалния закон срокове не са ангажирани.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

Искът и с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

По предявения иск в тежест на ищеца е да ангажира доказателства 1/ че спрямо него е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ че производството е било прекратено с влязло в сила постановление; 3/ че е претърпял вреди, както и какъв е размера на тези вреди и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка.

3

Съгласно ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете се предявяват срещу органа, от чи ито актове, действия/бездействия са претърпени вредите.

Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите.

Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна. ЗОДОВ определя специалния ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2 от ЗОДОВ, е установяване на незаконосъобразността на акта, действието/бездействието на органа по чл. 2 от закона, от което се твърди, че са претърпени вредите, тоест дали противоречат на материалноправни или процесуалноправни норми.

Съдът приема, че в конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства, се установява че производството срещу ищеца е било прекратено с влязло в сила постановление, което е видно от приложените по делото преписки, както и от представеното в последното съдебно заседание от ищеца удостоверение от ПРБ. Ето защо, неоснователни са възраженията на ответника в тази връзка.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата, освен наличие на постановление за прекратяване на производството, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д.№ 3//2004 г. на ОСГК на ВКС). За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на релативния критерий за справедливост - арг. по чл. 52 от ЗЗД.

Понятието справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е 4 отразило обвинението на ищеца върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията. Когато обвинението е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на ищеца, то следва да се прецени и как обвинението се е отразило на възможностите му за професионална реализация, изяви и развитие. От правно значение са само действително търпените неудобства в резултат на обвинението. (В този смисъл Постановления № 4/1964 и № 181968 на Пленума ВС; Решение № 344/24.11.2014 г. по грп.д№ 2378/2014 г. на ВКС, ІVто Г.О.; Решение № 18/20.02.2014 г. по гр.д.№ 2721/2013 г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 26/04.03.2009 г. по гр.д.№ 4724/2007 г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС; Решение № 23/03.02.2009 г. по гр.д.№ 816/2008 г. на ІІ-ро Г.О. на ВКС; Решение І 1199/11.02.2009 г. по гр.д.№ 4997/2007 г. на І-во Г.О. на ВКС; Решение № 1313/10.01.2009 г. по гр.д.№ 4424/2007 г. на ІV-то Г.О. на ВКС; Решение № 37/11.02.2009 г. по гр.д.№ 5367/2007 г. на ВКС, І-во Г.О. на ВКС;