Решение № 1041 от 01.08.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 704/2025
- Вид
- Решение № 1041
- Подписан
- 01.08.2025
- Състав
- Камелия Първанова, Капка Павлова, Георги Иванов
Други актове по делото
- Определение № 2584 от 08.10.2025 · Камелия Първанова, Капка Павлова, Георги Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1041 гр. София, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Капка Павлова
Георги Иванов при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000500704 по описа за 2025 година
С решение № 190 от 13.01.2025г., постановено по гр.д.№ 3430/2024г. по описа на СГС Столична Община е осъдена да заплати на основание чл.49, вр.чл.45 на Н. Н. К. сумата от 15 000лв. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претъпени в резултат на травматични увреждания, настъпили в резултат на падане на 03.07.20203г., около 10 ч. в гр.София, на десния тротоар на ул.“Будапеща“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2023г. до окончателното й изплащане. претенцията е отхвърлена до пълния й предявен размер от 40 000лв.
Присъдени са и имуществени вреди размер на 2658лв.
Против този съдебен акт са постъпили въззивни жалби от страните в производството.
Ищецът обжалва решението в отхвърлителната му част с искане същото да бъде отменено и въззивният съд да постави ново, с което да уважи иска изцяло. Излагат се доводи за необоснованост на постановеното решение в обжалваната му част като се изтъква, че съдът не е съобразил ,че ищецът е понесъл увреждането тежко, търпял е физически болки и страдания,както и психически такива.
Столична община обжалва решението в частта му, с която искът е уважен частично с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли претенциите.
Поддържа се, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
1
Страната счита, че не е доказан механизма на увреждането, тъй като от събраните доказателства не се установява категорично, че травмата е получена именно при процесното падане. Аргументира се с посоченото в заключението на приетата по делото съдебномедицинска експертиза,че увреждането може да е резултат както от описания в исковата молба механизъм, така и от всяко друго подобно натоварване на крайника.
Изтъква се, че от изисканата по делото справка от НОИ е установено, че за процесния период няма регистрирани болнични листове и решение на ТЕЛК за подобно увреждане на посочената дата и за периода след нея.
При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на травмата, тъй като същата е причинена от невниманието на ищеца. Освен това този жалбоподател счита опредленото обезщетение за прекомерно с оглед на конкретните данни по делото и моли същото да бъде намалено.
По отношение на имуществените вреди се поддържа, че не е доказано, че посочените разходи действително са направени като първоинстанционният съд не взел предвид направеното оспорване на приложените към исковата молба касови бележки.
Всяка от страните е подала отговор на жалбата на насрещната страна, с който я оспорва.
Въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, с който я оспорва. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Страните претендират разноски.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Н. Н. К. основава претенцията си на твърдението,че на 03.07.2023г. около 10 часа докато се движел пешком по улица „Будапеща“ в гр.София в посока от ул.“Цар Симеон “ към ул.“Екзарх Йосиф“ е стъпил с десния си крак в необезопасена дупка на самия тротоар, образуван от счупена и пропаднала настилка непосредствено след входа на Центъра за психично здраве „Проф.Н. Шипковенски“ от страна на ул.“Будапеща“. кракът му се изкривил, той загубил равновесие и паднал върху дясното си коляно.
Веднага след инцидента Н. К. посетил СБАЛТОСМ „Проф.Д-р Димитър Шойлев“ ЕАД, където след извършен преглед е установено ,че има силна болка в дясното коляно, оток и нестабилност на дясното коляно, накуцване в дясно, палпаторна болка в латерален и медиален отдел на колянната става, положителен тест на Лахман и е хоспитализиран в отделение по спортна травматология и ортопедия, където му е диагноза Instabilitas anterior genux dex. След извършване на необходимите изследвания е била направена арстроскопска операция, при която е установена комплетна лезия на ПКВ на дясна колянна става. Извършени са необходимите действия за зашиване на скъсаната кръстна връзка.
Болничният престой е продължил седем дни.
2
След един месец пострадалият провел рехабилитационни процедури в
„Специализиран болница за рехабилитация- национален комплекс“ ЕАД, филиал Сандански за период от седем дни.
Във връзка с проведеното лечение ищецът заплатил различни такси и консумативи, които са посочени детайлно и са в общ размер на 2658лв.
Подържа се, че в резултат на така описаната травма К. търпял болки и страдания, както и ежедневен дискомфорт за дълъг период от време като те не били приключили и към момента на подаване на исковата молба / 22.03.2024г./. Твърди, че възстановителният период е продължил шест месеца като в началото на същия е имал нужда от постоянна помощ за извършване на ежедневните си нужди. Към датата на завеждане на едлото при промяна на времето и при натоварване на увредения крайник пострадалият изпитвал болки в десния крак. Освен това изпитвал страх да ходи по улиците, станал раздразнителен, изпитвал силно безпокойство.
Посочените имуществени неимуществени вреди били в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие, а причина за същото било неизпълнението на задължението на Столична община да поддържа в цялост участъци от пътя, които са нейна собственост и за който път тя е длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно състояние.
Ищецът смята, че обезщетение в размер на 40 000лв. справедливо ще репарира претърпените от него неимуществени вреди.
Като имуществени вреди се претендира сумата,заплатена за разходи във връзка с произшествието, посочени по-горе.
С подадения отговор на исковата молба Столична община е оспорила предявения иск.
Поддържа се, че не е налице фактическия състав на деликта. На първо място се оспорва твърдението, че уврежданията са настъпили по описания в исковата молба начин. Изтъква се, че посочената увреда може да настъпи по много начини.
Оспорва се представеният снимков материал като се поддържа, че няма данни кога са направени снимките и представляват доказателствен материал, който не е събран по реда на ГПК.
Прави се възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, който като пешеходец е бил длъжен да спазва поведение при движение на местата, предназначени за пешеходци съобразно разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Изразява се становище,че не може да се твърде неизпълнение на задължение от страна на СО да осигури нормално и безопасно придвижване на пешеходците, довело до претъпения от ищеца инцидент. В исковата молба нямало данни относно причината за падане на лицето ,като същата можело да е разсейване, замайване или пък пострадалият да не е преценил правилно ситуацията. Тротоарът, по който ищецът се е придвижвал бил достатъчно широк и давал възможност за заобикаляне на твърдяната неравност на тротоара. Същият не отдал нужното внимание и не преценил обстановката, в следствие на което допринесъл за твърдения вредоносен резултат.
3
При условията на евентуалност се оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като се сочи, че същият не е съответен на претърпените болки и страдания. Оспорват се твърденията, че пострадалият ще има болки и страдания и занапред, което твърдение не кореспондирало с никакви обективни обстоятелства. Нямало попродължителен от обичайния период на възстановяване.
За установяване н твърденията си ищецът е представил като доказателства по делото епикриза от СБАЛТОСМ „Проф.Д-р Димитър Шойлев“ ЕАД. От същата е видно, че ищецът е постъпил в клиниката на 03.07.20203г. в 11,23ч. и е изписан на 09.07.2023г. като поставената диагноза е Инстабилитас антерио генус декс.
Била е извършена операция под спинална анестезия като е извършено триадно възстановяване на коляно чрез зашиване на сухожилия и мускули и е била направена Ноч пластика и пластика на предна кръстна връзка.
В епикризата е посочено, че следоперативния период е протекъл гладко.
Представени са също фактури за извършените разходи. Към всяка от тях е прикрепена касова бележка. Противно на посоченото във въззивната жалба, подадена от Столична община, с отговора на исковата молба нито фактурите , нито касовите бележка са оспорени.
В хода на процеса е допусната и приета съдебно- медицинска експертиза, извършена от вещо лице –лекар- специалист по ортопедия и травматология.
От заключението по същата става ясно, че ищецът е претърпял травматично увреждане н част от връзковия апарат на дясна колянна става- пълно прекъсване на предна кръстна връзка.
Дадено е заключение, че е налице причинно – следствена връзка между полученото увреждане и процесното събитие- падане от собствен ръст с извиване на дясното коляно.
Посочено, че пострадалият е бил временно нетрудоспособен за три месеца. носена е отреза за 20 дни. След 40-тия ден е провел рехабилитация.
Болката е била интензивна непосредствено след травмата и в първите 24 часа след операцията, както и в началото на раздвижването.
Лекарят е извършил преглед на пациента е и отбелязал,че оплакванията в момента са рехабилитационен проблем.
Направените разходи също са определени като такива, което са в причинно- следствена връзка с лечението.
При разпита на вещото лице в съдебно заседание, същото е заявило, че такова увреждане се получава при ротационно завиване на коляното при спъването, тъй като долу крака е блокиран в глезена и движението се насочва към следващата става. В случая ищецът е бил без натоварване на крака за 20 дни. Шината давала възможност за постепенно сгъване на крака.
Вещото лице посочва, че пострадалият й е съобщил, че е бил нетрудоспособен в продължение на три месеца.
4
Според експерта, при млади хора възстановяването на предна кръстна връзка е благоприятно, в смисъл, че те по-бързо раздвижват. Посочва обаче, че спорът може да се упражнява след седмия месец.
Въззивният съд намира, че заключението на вещото лице е компетентно дадено и поради това следва да бъде ценено при формиране на правните изводи.
По искане на ответната страна и след издаване на съдебно удостоверение, по делото е представена справка от НОИ за регистрираните болнични листа, издадени на ищеца. От същата е видно, че за периода, в който е получена травмата и е протекъл възстановителния процес няма регистрирани такива. В същата време обаче се установява, че няма регистрирани и трудови договори за същия период.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства- показанията на свидетеля К. Х. А.. Същият твърди, че е очевидец на инцидента. Той разказва, че ищецът е от гр.Сандански, а свидетелят от гр.Самоков, но в средата на юли месец 2023г. се разбрали да се срещнат в София, защото К. щял да гледа някакъв обект, тъй като бил строител.
Свидетелят взел ищеца с колата си от района на Окръжна болница и когато наближили към центъра ищецът казал,че трябва да мине покрай някаква клиника- психодиспансер,за да вземе някаква бележка. Двамата намерили клиниката и спрели малко по-далеч от нея.
Разпечатката съдържа 60 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae57f6d2-d738-4380-8ffc-95462626349b