Решение № 142 от 27.06.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Враца, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20251400500183 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по повод депозирана въззивна жалба вх. № 920/07.02.2025 г. адв.И. Г. от АК - Враца, в качеството му на особен представител на ответника М. И. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с която обжалва Решение № 25/21.01.2025 г., постановено по гр.д. № 217/2024 г. по описа на PC - Бяла Слатина, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че М. И. К. дължи на "А1 България" ЕАД сумата от 3 572.14 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 05.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Депозирана е и въззивна жалба вх. № 1137/18.02.2025 г. от адв.Х. М. от САК, в качеството му на пълномощник на "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ***, с която обжалва Решение № 25/21.01.2025 г., постановено по гр.д. № 217/2024 г. по описа на PC - Бяла Слатина, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените искове за следните суми: 2 028,74 лв. - неустойки за неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, заедно с претендираната законна лихва върху тази сума, както и сумата от 744,40 лв. - мораторна лихва, дължима върху цялото предявено вземане.

Въз основа на въззивните жалби било образувано ВГД № 155/2025г. по описа на ОСВраца, което въззивния състав с Определение № 218/10.04.2025г. прекратил и върнал делото на Районен съд-Бяла Слатина за допълнително администриране на въззивна жалба вх.№ 1137/18.02.2025г. депозирана от „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адв. Х. А. М. от САК със съдебен адрес за получаване на призовки, съобщения и уведомления ***-даване и изпълнения на указания до жалбоподателя посочени в мотивите на въззивното определение.

След връщането на делото в ОС-Враца е образувано в.гр.д.№ 183/2025 г. по описа на 1 същия съд, по което са изпълнени указанията на съда.

С Решение № 25/21.01.2025 г., постановено по гр.д. № 217/2024 г. по описа на PC Бяла Слатина, състав на съда признал за установено по отношение на М. И. К., ЕГН ********** от ***, че дължи на "А1 България" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сума в размер на 3 572,14 лева /три хиляди петстотин седемдесет и два лева и 14 стотинки/ - главница по рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти за изплащане с № ***, сключен между "А1 България" ЕАД /с предишно наименование "Мобилтел" ЕАД/, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 05.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлил иска за разликата до пълния размер на претенцията от 2 773,14 лева /две хиляди седемстотин седемдесет и три лева и 14 стотинки/.

Присъдил разноски и на двете страни по делото.

Във въззивната жалба вх. № 920/07.02.2025 г. депозирана от адв.И. Г. от АК Враца, в качеството му на особен представител на ответника М. И. К. се твърди, че решението на РС - Бяла Слатина е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с доказателствата по делото по подробно изложени фактически и правни съображения в жалбата. В тази връзка поддържа, че е налице видимо несъответствие между подписите, положени от ответника върху процесните договорите - Договори за мобилни услуги № *** от 03.06.2021 г., от 12.11.2021 г. и от 06.11.2021 г., ведно с приложения и декларация - съгласие, в която потребителят заявява, че е получил ОУ и информация по чл.4, ал.1 ЗЗП, приемо предавателните протоколи и декларациите, което не доказва по безспорен начин реално предоставяне на услугите и устройствата.

Развиват се доводи, че фактурата е първичен счетоводен документ и отразява съответната стопанска операция във връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводна отчетност, но неподписаната такава е само доказателство за изявлението, което се съдържа в нея, но не може да й се предаде и функцията на получена услуга, а неполучаването на издадена фактура пък не може да обоснове дължимостта за плащане на посочените в нея суми.

Жалбоподателят счита, че е необосновано твърдението на ищеца, че посочването на какъвто и да било размер и стойност на фактурата съответства на количеството и качеството на евентуално извършената услуга от оператора. Съгласно чл.54.13 от ОУ ищецът има право да прекрати Договора за услуги, но след изпращане на едномесечно предизвестие до потребителя. Не е установено, че ответникът е получил съобщение за прекратяване на договорите, като доказателство за надлежно известяване от страна на "А1 България" ЕАД не е представено по делото. Позовава се на процесуалните правила по ГПК за връчване на съобщения и книжа.

Иска се решението на РС-Бяла Слатина в обжалваната му част да бъде отменено.

Претендира разноски в настоящето производство.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от "А1 България" ЕАД, чрез пълномощника му адв.Х. М. от САК, е депозиран отговор, с който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и се излагат доводи, целящи да оборят всеки един от доводите на въззивника. Поддържа се още, че между страните са съществували валидни облигационни отношения и правилно районният съд е обосновал в решението си, че едностранното прекратяване е предвидено в ОУ при неплащане на месечните суми от страна на абоната, като при наличието на тези предпоставки, то прекратяването настъпва автоматично по силата на чл.54.12 от ОУ, с която е уговорено едностранно прекратяване без предизвестие при неплащане от страна на абоната с продължителност над 124 дни, с което ответникът е 2 запознат при сключване на договора.

Счита за недоказано и необосновано твърдението, че абонатът не е подписал договора и приложенията към него.

Навеждат се доводи, че след като са издадени фактурите, по които се претендира заплащане на потребителски услуги и абонатът не е възразил веднага срещу тяхното ползване, качество и т.н., не би могъл да направи това в настоящото производство, след изтичане на срока за съхраняване на необходимата информация, въз основа на която да се провери достоверността на посоченото в счетоводните документи. Позовава се на разпоредбите на чл.215б и чл.260, ал.2 от ЗЕС.

Сочи още, че по делото е приложен приемо - предавателен протокол, от който се установява наличието на облигационна връзка между страните, в т.ч. и получаването на устройство от абоната, а последният го е удостоверил с подписа си.

Иска се да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.

С въззивна жалба вх. № 1137/18.02.2025 г. депозирана от адв.Х. М. от САК, в качеството му на пълномощник на "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ***, обжалва първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове за следните суми: 2 028,74 лв. - неустойки за неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, заедно с претендираната законна лихва върху тази сума, както и сумата от 744,40 лв. - мораторна лихва, дължима върху цялото предявено вземане.

В жалбата се твърди, че решението на РС - Бяла Слатина е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че уговорената от страните по процесните договори неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги и продажба на устройство с отстъпка от стандартната цена, отговаря на всички законови изисквания, в т.ч., че същата не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, а при предоставено устройство с отстъпка от стандартната цена дължимият размер неустойка е поставен в зависимост от оставащия срок по договора, за който се изчислява частта от разликата в цената на устройството, с която е съизмерима неустойка.

Жалбоподателят излага подробни правни съображения и се позовава на съдебна практика в тази насока.

По отношение на вземането за лихва, поддържа още, че неправилно в решението на районния съд с оглед на частичното уважаване на исковата претенция, е изчислен размерът на дължимата лихва за забава и размера дължимите разноски по чл.78, ал.1 от ГПК, като неправилно е отхвърлен в цялост акцесорният иск за мораторна лихва върху вземането.

Иска се решението на РС-Бяла Слатина в обжалваната му част да бъде отменено и въззивният съд да реши спора по същество.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивника-ищец М. И. К. редовно призован се представлява от назначеният му особен представил адв.И. Г. от АК-Враца,който подържа въззивната жалба и желае нейното уважаване.

В съдебно заседание въззивника-ответник „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба от пълномощника му адв.Х. М., с която не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие.

Поддържа въззивната жалба и отговора на въззивната жалба на насрещната страна, както и че няма да сочи нови доказателства.Претендира разноски, за което е представил списък по чл.80 ГПК.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на 3 чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Бяла Слатина е бил сезиран със заявление на „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника му адв. Х. А. М. от САК със съдебен адрес за получаване на призовки, съобщения и уведомления ***, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против М. И. К., ЕГН ********** от ***, който да заплати на заявителя/кредитор общата сума в размер на 5600.88 лева - главница по рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти за изплащане с № ***, сключен между „ А1 България „ ЕАД(с предишно наименование „ Мобилтел „ ЕАД и длъжника за периода от 19.11.2021г. до 07.07.2022г., мораторна лихва в размер на 744.40 лева,считано от първия ден на забавата за плащане по всеки един отделен документ до датата предхождаща подаване на заявлението, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 05.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 764/06.10.2023г. по ЧГД № 1318/2023г. по описа на РС – Бяла Слатина.

Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК, като на заявителя с разпореждане № 1519/15.12.2023г. му е указано да предяви иск за вземането си, като такъв е предявен в законоустановения едномесечен срок, въз основа на която е инициирано исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

Предявен е установителен иск от „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника адв. Х. А. М. от САК със съдебен адрес за получаване на призовки, съобщения и уведомления *** срещу М. И. К., ЕГН ********** от ***, с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.2, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД,за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца общата сума в размер на 5600.88 лева - главница по рамков договор за електронни съобщителни услуги и продукти за изплащане с № *** сключен между „А1 България„ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел„ ЕАД) и длъжника за периода от 19.11.2021г. до 07.07.2022г., мораторна лихва в размер на 744.40 лева за периода от 15.12.2021г. до 05.10.2023г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 05.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 764/06.10.2023г. по ЧГД № 1318/2023г. по описа на РС – Бяла Слатина.