Решение № 706 от 18.04.2023, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 706 гр. Пловдив, 18.04.2023 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на седми декември, през две хиляди двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана

Методиева при секретаря Ваня Петкова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1382 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.

Образувано е по жалбата на С.А.К. с ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-146 от 11.05.2021 г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на К. против Разпореждане на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив №********** /Протокол № 2146-15-1/01.03.2021 г., с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО и чл.68, ал.3 от КСО е отменено Разпореждане за отпускане на пенсия № 64/29.05.2000 г. и всички последващи го и е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 23.12.2015 г. пожизнено.

С жалбата, поддържана в съдебното заседание от пълномощника на жалбоподателя адв.Б., се заявява неправилност и необоснованост на оспорваното решение и потвърденото с него разпореждане, като се сочи, че са нарушени нормите на чл.26 и чл.34 от АПК и жалбоподателят не е бил уведомен за административното производство и не са му били представени за изразяване на становище получени от трето лице документи, за които необосновано се твърдяло, че са представени от него. Сочи се, че са нарушени сроковете по чл.10 от НПОС и чл.57 от АПК, а големите периоди на бездействие на пенсионните органи сочат на нарушение на чл.6 и чл.18 от АПК. Твърди се, че не е изпълнено постановеното от ВАС съдебно решение по адм. дело № 2115/2018 г., както и че не са представени доказателства отмененото разпореждане от 2000 г. да е било връчено на жалбоподателя, от което се прави извод, че то не е било влязло в сила и следователно, че не са били налице основанията по чл.99 от КСО. Твърди се неправилно определяне на стажа, индивидуалния коефициент и размерът на пенсията, както и че не са представени доказателства за твърдяната недобросъвестност на жалбоподателя. Сочи се, че за документите от „Горубсо - Лъки“ АД не са събрани доказателства за авторство, нито такива, че те са представени от жалбоподателя, както и че пенсионният орган е нарушил процедурата, като не е извършил проверка в регистрите на осигурените лица за периода на осигурителния стаж през 1998 - 1999 г. Претендират се направените разноски за вещо лице, както и такива за един адвокат.

Ответната по жалбата страна Директор на ТП на

НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли за отхвърлянето ѝ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение по размера на адвокатското възнаграждение. В представена писмена защита се излагат подробни съображения по същество, като се сочи, че безспорно е установена хипотезата на чл.99, ал.1, т.2 б.“а“ от КСО, а именно неправомерно отпусната въз основа на неистински документи/документи с невярно съдържание пенсия, на която жалбоподателят няма право.

Окръжна прокуратура Пловдив е била надлежно уведомена за производството, но не е встъпила в същото.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок срещу подлежащ на обжалване административен акт и от лице, имащо правен интерес от оспорване на решението, предвид това, че то е неблагоприятно за него. Поради това и същата е допустима.

По същество съдът намира жалбата за неоснователна.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства се установява следното:

По подадена на 15.05.2000 г. молба от името на жалбоподателя К. за отпускане на пенсия с вх. № 24171/15.05.2000 г. в ТП на НОИ Пловдив, към която били приложени документи за осигурителен стаж и доход, включително и такива с посочен издател ЕАД „Маджарово“ и ЕАД „Горубсо-Лъки“, с разпореждане № 64 от 29.05.2000 г. по Протокол № 01039 от 22.05.2000 г. на жалбоподателя К. била отпусната пенсия, считано от 01.10.1999 г. пожизнено при условията на чл.2, ал.1 от ЗП /отм./, чл.46а от ЗП /отм./ и §25 от ЗИДЗП/1996, във връзка с ПМС №40/1968 г., като при навършена възраст от 49 години му бил зачетен стаж от първа категория от 25г., 5м. и 11 дни, от които 7 години, 8 месеца и 5 дни осигурителен стаж по чл.104, ал.3,5,7 от КСО. Конкретно посоченият стаж от първа категория от 7г., 8м. и 5 дни касаел периодите на признат осигурителен стаж от 11.06.1967 г. до 31.10.1973 г. /6г., 4м., 10 дни/ за длъжността „подземен крепач“ при осигурител „Маджарово“ ЕАД, както и периода от 15.05.1998 г. до 30.09.1999 г. / 1 г., 4 мес., 5 дни/ за същата длъжност при осигурител „Горубсо-Лъки“ ЕАД. При определяне размера на пенсията и съответно индивидуалния коефициент били взети предвид удостоверените доходи на К. с УП-2 № 153/20.03.2000 г. и обр. УП-2 № 52/20.03.2000 г., последното със сочен издател „Горубсо- Лъки“ ЕАД – гр. Лъки. Съгласно заповед на Директор на ТП на НОИ Пловдив, през 2013 г. била установена необходимост от възстановяване пенсионното досие на К., в която връзка от него били изискани документи с писмо, като била извършена и служебна проверка при осигурители, в хода на която се установило, че жалбоподателят не е придобил признатия му с разпореждането от 29.05.2000 г. осигурителен стаж от първа категория в размер на 07г., 8м. и 5 дни, положен по условията на чл.104, ал.3,5,7 от КСО и ПМС 40/68 г., или това се отнасяло до труда на заети на работа в подземните рудници за добив на радиоактивни вещества, в подземните рудници за добив на манган, в подземните силикозоопасни рудници, в подземните радиоактивни, силикозоопасни и манганоопасни геологопроучвателни обекти и в силикозоопасното тунелно строителство / съгласно т.1 на ПМС 40/68г. /отм./, съответно не било установено към датата на отпускане на пенсията му да има положен стаж, даващ право на пенсия по условията на чл.2, ал.1 от ЗП/отм./ във връзка с ПМС 40/68 г. и чл.46а от ЗП /отм./ и пар.25 от ЗИДЗП/1996г., действащи към момента на отпускане на пенсията. Установено било, че към датата на отпускане на пенсията лицето няма право на пенсия за положения действително стаж от първа категория 17 г. 10 м. и 18 дни, защото няма навършени 52 години. В тази връзка и с оглед на установения действителен осигурителен стаж и при преценка на законовите основания за възникване правото на пенсия, било издадено разпореждане от ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив с № ********** по протокол № 2141-15-6/28.03.2017 г., с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО /пенсията е неправилно отпусната/ било отменено разпореждането за отпускане на пенсия № 64/29.05.2000 г. и всички последващи го и била отпусната пенсия на основание чл.68, ал.3 от КСО пожизнено на жалбоподателя К. от 23.12.2015 г. Това разпореждане било обжалвано от К. пред Директор на ТП на НОИ Пловдив, който със свое решение № 2153-15-85/16.05.2017 г. оставил без уважение жалбата в частта ѝ по отмяната на разпореждане № 64/29.05.2000 г. и следващите такива и за отпускане на пенсия от 23.12.2015 г. и отменил частично разпореждането в частта му относно ползваните за определяне на пенсията три последователни години по чл.70, ал.3 от КСО и преписката била върната на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО за ново произнасяне в тази част. Това решение на Директор ТП на НОИ Пловдив било обжалвано пред Административен съд Пловдив, като с Решение № 2/02.01.2018 г. по адм. дело № 1537/2017 г. жалбата на К. била оставена отчасти без разглеждане и производството било прекратено в частта ѝ против решението за връщане на преписката на компетентния орган. В останалата ѝ част по оставяне в сила на разпореждането за отмяна на това от 2000 г. и отпускане на пенсия с нова начална дата, жалбата на К. била отхвърлена. Със свое решение № 16244/27.12.2018 г., постановено по адм. дело № 2115/2018 г. ВАС отменил изцяло решението на административния съд и се произнесъл по съществото на спора, като отменил решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив от 16.05.2017 г., както и отменил и потвърденото с него разпореждане по протокол № 2141-15-6 от 28.03.2017 г. / в текста на решението на ВАС са били разменени цифрите от датата на разпореждането, като вместо действителната 28.03.2017 г. е посочена дата на издаване 23.08.2017 г./ В мотивите към това съдебно решение Върховният административен съд посочил, че размерът на пенсията, както и съответният индивидуален коефициент вече са определени с влязъл в сила и стабилен административен акт, а именно въпросното разпореждане № 64/29.05.2000 г., поради което и не се налага тяхното преизчисляване чрез осъщественото връщане на компетентния орган и затова и отмяната на решението на Директор на ТП на НОИ с това съдебно решение и на въпросното разпореждане от 28.03.2017 г. водят до възстановяване на отпуснатата пенсия на жалбоподателя в размера, определен с първоначалното разпореждане от 29.05.2000 г. и актуализиран с последващите такива разпореждания, без отмененото от 28.03.2017 г. За този резултат, съдът отчел в решението си, че в конкретния случай не е била налице установена хипотезата на чл.99, ал.1, т.2 от КСО, на която е основано разпореждането от 28.03.2017 г., тъй като изгубването на пенсионна преписка не е посочено сред основанията на посочения законов текст. След произнасяне на решението на ВАС било издадено Разпореждане № ********** по Протокол № N01М64 от 11.02.2019 г., с което бил определен размер на личната пенсия на основанията, от дата, вида и размера, които били посочени в разпореждане № 64/29.05.2000 г. И срещу това разпореждане постъпила жалба от К., като с Решение № 2153-15-96 от 04.04.2019 г. Директорът на ТП на НОИ Пловдив го отменил, тъй като счел, че според приетото в решението на ВАС е налице определяне на пенсията с влязъл в сила и стабилен административен акт – разпореждане № 64/29.05.2000 г. и в изпълнение на съдебното решение пенсията следва само да се осъвремени. В тази връзка било издадено и Разпореждане по протокол № 2141-15-7/30.05.2019 г. в изпълнение на посоченото по-горе решение на Директор на ТП на НОИ Пловдив от 04.04.2019 г. за преизчисляване на пенсията на К.. Посоченото разпореждане не било обжалвано.

Във връзка с постъпила информация в

ТП на НОИ Пловдив от Районна прокуратура Пловдив през февруари 2020 г. относно иззети като веществени доказателства по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на РП Пловдив оригинални пенсионни досиета, сред които и такова на жалбоподателя К., в рамките на което се съдържала молбата от името на К. за отпускане на пенсия от 15.05.2000 г. с описание на приложени към нея документи, сред които и обр. УП-3 №190/08.07.1999 г., издаден от „Маджарово“ ЕАД, който документ не се съдържал физически в оригиналното пенсионно досие, иззето като веществено доказателство, както и предвид находящото се в това досие УП № 52/20.03.2000 г. с издател „Горубсо –Лъки“ ЕАД и описано в молбата от името на жалбоподателя УП-2 № 52/20.03.2000 г. със същия издател, а и приложеното към това досие УП-2 от осигурителя МТА-Пловдив, започнала проверка относно верността на признатия осигурителен стаж на основание чл.108, ал.1 от КСО. С констативен протокол № КВ-5-26-00814696/24.09.2020 г., издаден от контролен орган в ТП на НОИ Хасково, след преглед на приетите в „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ Хасково документи на осигурителя „Маджарово“ ЕАД в ликвидация, гр. Маджарово, било установено, че предадените разплащателни ведомости за периода м.06.1967 г. до месец 12.1969 г. са унищожени поради изтекъл срок за съхранение, но всички останали документи за времето от 01.01.1970 г. до 31.10.1973 г., който период бил част от периода, удостоверен с УП-3

№ 190/08.07.1999 г. /14.06.1967г. – 30.10.1973г. за длъжността подземен крепач/, били проверени обстойно и било установено, че жалбоподателят С.К. не фигурира в разплащателните документи, предадени за съхранение в Осигурителен архив - Хасково.

По отношение на УП-2 № 52/20.03.2000 г., приложено към оригиналното досие, в което бил удостоверен осигурителен доход за периода 15.05.1998 г. до