Решение № 22462 от 11.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22462 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20241110141758 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ.

Ищецът Г. В. К. е предявил иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок , съгласно чл.6, §1 ЕКЗПЧОС и чл.47 ХОПЕС, който иск е с правно основание чл.2б,ал.1т.2 ЗОДОВ. Ищецът твърди, че по административно дело ответният съд му назначил процесуален представител, който е подал искане за отписване от регистъра по ЗПП, като ищецът твърди да е получил съобщението затова четири дни преди насрочено о.с.з. Помолил свой познат, който знае български език, да се обади на посочения телефон за контакт на адвокат ***, отговорил мъж, който казал, че адвокат *** е извън територията на Република България, като ответният съд бил уведомен затова. С уточнителна молба пред АССГ, сочи, че изложените действия по административното дело – непроверяването от страна на съда на статуса на адвоката, както и невъзможността на адвоката да осъществи процесуална защита, защото е извън Република България, довели до забавяне на висящото дело, като предявява осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 24300лева.

В срока по чл.131 ГПК АССГ оспорва редовността на исковата молба – според изложеното, правното основание на кореспондира с посоченото в исковата молба / при съобразяване на посоченото по – горе уточнение, възражението е неоснователно/. При условията на евентуалност, искът се счита за неоснователен, като сочи, че назначеният, посочен от ищеца процесуален представител по ЗПП – адвокат ***, е поискал да бъде освободен, АССГ е изискал нов представител, САК е определил адв.***, която е заявила 1 отказ от защита, а насроченото о.с.з. е отложено, изискан е нов адвокат, като е назначен адвокат ***, който се е явил и е осъществил процесуално представителство на ищеца, поради което и не може да се направи извод, че на ищеца са причинени вреди, адвокатите, осъществяващи процесуално представителство по ЗПП, се посочват от САК, съдът не може да разполага информация за пътуванията на адвокатите в чужбина, а съдът е действал правомерно. Сочи се, че правото на ефективни правни средства на защита и справедлив съдебен процес не е било нарушено, делото е разгледано в разумен срок, от независим и безпр/истрастен съд. Счита се, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерен.

Прокуратурата на Република България, конституирана като страна, на основание чл.10,ал.1 ЗОДОВ с определение от 10.10.2024г, в открито съдебно заседание от 29.11.2024г., счита искът за неоснователен, а изложеното в отговора – за доказано.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното.

От приложеното по делото копие на административното дело е видно, че административно дело № 10829/2023г. по описа на АССГ, III- 71 е образувано по искане на Г. К. от 7.11.2023г. С разпореждане от 17.11.2023г., съдът е оставил производството без движение с указания, като на същата дата е постановено определение, с което ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и му е допусната правна помощ, под формата на процесуално представителство, като препис от определението е връчен на САК, който, с уведомително писмо от 22.11.2023г. е определил адвокат *** *** за процесуален представител на ищеца К. по административното дело. С определение от 22.11.2023г,. АССГ е назначил адвокат ***, като е разпоредил да му се връчи препис от разпореждането от 17.11.2023г., за оставяне на производството по делото без движение с указания. Разпоредено е препис от определението да се връчи и на ищеца К.. На 29.11.2023г, жалбоподателят в производството К. е подал молба до АССГ да му се изпрати копие от искането, сезирало съда. С разпореждане отг 30.11.2023г., съдът е разпоредил да му се изпрати копие. На 12.12.2023г., от жалбоподателя в производството К., лично, е постъпила молба – уточнение.

С разпореждане от 14.12.2023г., съдът е дал указания на жалбоподателя. Съобщението до назначения адвокат *** се е върнало в цялост, с вписване от връчителя, че е напуснал адреса, а на посочения телефон няма отговор, на което съдът, с разпорежодане от 18.12.2023г. е изискал от САК официален адрес на адв.***. На 3.1.2024г., жалбоподателят в производството К. е подал молба –уточнение по разпореждането от 14.12.2023г.

С разпореждане от 8.1.2024г., АССГ е насрочил разглеждането на делото в о.с.з. , което да се проведе чрез видеоконферентна връзка, като от САК на 2.1.2024г. е постъпило съобщение с посочен адрес на адв.***, като е разпоредено адв. *** да се призове на него.

Съобщението е получено на 19.1.2024г., на която дата съдът е постановил разпореждане за пренасрочване разглеждането на делото за 5.2.2024г., както и да се призоват страните. На 16.1.2024г ..е постъпила молба от жалбоподателя К., че не желае да участва в о.с.з., а на 29.1.2024. е постъпило заявление от адвокат ***, с което прави искане за освобождаване от 2 процесуалното представителство.АССГ е разпоредил препис да се изпрати на САК, за опреедляне на нов адвокат с разпореждане от 30.1.2024г., като на същата дата е изпратен и постъпил отговор от САК, че определят адвокат *** ***, АССГ с разпореждане я е назначил за адвокат на жалбоподателя, като е разпоредил препис от разпореждането да се връчи на жалбоподателя, назначеният адвокат, който да се уведоми и по гтелефон. На 31.1.2024г., факс е получен чрез Затвор София, адресиран до жалбоподателя, като в призовката е вписана новата дата 5.2.2024г. на 31.1.2024г., ищецът по настоящото дело е подал до АССГ молба, с която сочи, че е получил съобщение на 25.1.2024г., че делото е пренасрочено за 5.2.2024г., ще се проведе чрез видеоконферентна връзка, както и че няма да присъства в заседанието. На 1.2.2024г. по електронна поща на съда е постъпил отказ от адвокат *** от процесуално представителство, като в молбата е посочено, че същото не може да се осъществи, защото адвокатът не се намира на територията на Република България.

Видно от протокол от 5.2.2024г., на същата дата е проведено насроченото о.с.з., чрез видеоконферетнтна връзка, съдът е докладвал заявление на ищеца К., че няма да вземе участие в делото. Не е даден ход на делото, като съдът е докладвал заявлението на адвокат *** за отказ от процесуално представителство, като е приел, че следва да се изпрати нови писмо до САК за определяне на нов адвокат. С разпореждане от 7.2.2024г., е пренасрочено о.с.з., чрез видеоконферетнта връзка, като с уведомително писмо от 9.2.2024г. е определен адвокат Димитър *** за процесуален представител на ищеца, на 12.2.2024г., съдът е назначил адвокат ***, като е дал указания на ищеца. на 13.2.2024г. е изпратен факт до ищеца, чрез Затвор София.

На 17.2.2024г. е постъпил „сигнал” от Г. К. до съда, в който се сочи, че на 1.2.2024г. е узнал за определения адвокат ***, помолил *** да звънне на адвоката, за да му каже, че ищецът няма да вземе участие в о.с.з. на 5.2.2024г., като на телефонното обаждане било отговорено, че адв.*** не живее в България. Сочи, че на 2.2.2024г. помолил Л. М. Д. да се обади отново. На 15.2.2024г. е получено заявление от ищеца, че няма да се яви в насроченото о.с.з. за 19.2.2024г., както и заявление от 19.2.2024г., с което ищецът сочи, че адвокат *** ще го представлява, не е осъществил връзка с него и прави искане за копия от документи.

Ищецът е посочил, че ще подаде жалба и против ГДИН. Видно от протокол от 19.2.2024г., съдът не е дал ход на делото, за запазване на правото на защита на Г. К., и е разпоредил препис от материалите по делото да му се пратят, като е насрочил разглеждането на делото за о.с.з. чрез видеоконферентна връзка за 18.3.2024г. Постъпили са доказателства, съдът е разпроредил да се изпрати препис. Със становище от 27.2.2024г. ищецът К. взема становище по доказателствата, и със становоще от 28.2.2024г. С молба от 1.3.2024г., ищецът взема становище по останалите доказателства.

Постъпила е молба от ответника по жалбата, както и заявление от ищеца по нея и заявление от 18.3.2024г., в което ищецът сочи, че не желае да вземе участие в о.с.з. Видно от протокол, на 18.3.2024г. е проведено о.с.з. чрез видеоконферентна връзка, на което адвокат *** е присъствал, даден е ход на делото, събрани са здоказателства и е даден ход на делото по същество.

3

На 20.3.20214г., АССГ е поставил определение, с което е приел, че производството е недопустимо и го е прекратил.

Определението, видно от отбелязването върху него, е влязло в сила на 4.4.2024г.

Настоящото производство е образувано по искова молба от 12.2.2024г.

Разпитан от СРС на 29.11.2024г., свидетелят Л. Д. сочи на съда, че по искане на ищеца, който не владее добре български език, се обадил на адвокат, назначен на ищеца по административно дело. Отсрещната страна, която отговорила на обаждането, била лице от мъжки пол, което посочило, че адвокатът не живее в България и няма да се прибира скоро.

Свидетелят сочи, съобщил информацията на К..

По правото.

По допустимостта на производството. Към датата на предявяване на иска, делото пред АССГ е било висящо, ето защо, производството е допустимо, въпреки че в хода на процеса, делото е приключило с влязло в сила определение, с което същото е прекратено.

В практиката си, Съдът по Правата на човека е въвел критерий за „разумността на срока“ на разглеждане на производството. Разумният характер на продължителността на едно дело се оценява според обстоятелствата по делото и с оглед на съответните критерии в правораздаването, в частност: сложността на делото, поведението на жалбоподателите и на компетентните органи, както и от значението на иска за жалбоподателите (виж сред много други, Frydlender с/у Франция [GC], № 30979/96, § 43, ЕСПЧ 2000-VII). Решение от 03.07.2008 г. на ЕСПЧ по делото на Кунчева срещу България, по жалба № 9161/2002 г., влязло в сила на 03.10.2008 г., Пето отделение, сложността на случая, поведението на жалбоподателя и националните власти, както и какъв е бил материалният интерес за жалбоподателя по делото (виж, наред с много други източници, Гок срещу Полша, § 33 ).

Решение от 08.06.2006 г. на ЕСПЧ по делото *** срещу България (Hadgibacalov v. Bulgaria) по жалба № 58497/2000 г., Пето отделение на Съда. В гражданския процес разумният срок съгласно чл. 6, т. 1 обикновено започва да тече от момента в който искът е отправен до съда /Решение от 8.06.2006 г. на ЕСПЧ по делото *** срещу България (Hadgibacalov v. Bulgaria) по жалба № 58497/2000 г., Пето отделение на Съда, в което решение, наред с много други източници, се препраща към делото Поис срещу Австрия, § 50 .] Критериите, подлежащи на преценка, въз основа на практиката на ЕСПЧ, за да установи съдът дали срокът е разумен, са няколко.

Първият от тях е сложността на делото – както фактическа, така и правна. При преценка на фактическата му сложност, се преценява фактите, които следва да се установяват по спора, брой доказателства, както и видове; а при правната сложност встъпване на други лица в производството, специални процедури, които се прилагат, намеса на чуждо право, боравене със стар нормативен акт и други.

Вторият критерий – поведението на ищеца. Има се предвид забавяния по вина на ищеца, например невнасяне на депозити за вещи лица, несвоевременно направени доказателствени искания, отлагане на делото по негови молби.

4

Третият критерий е поведението на властническия орган. Относимо към съда, става въпрос за отлагания на делото през големи интервали от време, непризоваване на страни, невзимане на своевременни мерки за осигуряване присъствието на вещи лица по делото, доколкото съдът има задължението да следи всички участници в процеса да полагат усилие делото да не се протака ненужно /виж делото Рачеви срещу България/. Ако закъсненията се дължат на неучастващо лице, то Държавата няма вина, но следва да се прецени дали съдът е предприел мерки за ускоряване на процедурата и дали съдът е допуснал ненужно удължаване сроковете за изпълнение на задължението на лицето.