Решение № 174 от 05.10.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Ямбол, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20222300500188 по описа за 2022 година

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.****, подадена чрез особения му представител - адв. Д. Г.-Д. от АК-Ямбол против Решение №260027/19.04.2022 г., постановено по гр.д.№3427/2020 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първоинстанционния съд е осъдил П. Г. да заплати на „НД МЕНИДЖМЪНТ" ООД, ЕИК 200267101, сумата от 9 712 лв. - неизплатена главница по договор за потребителски кредит от 14.12.2019 год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 23.12.2020 г. до окончателното й изплащане и сумата от 822,82 лв. обезщетение за забава за периода 22.02.2020 - 22.12.2020 год., както и сумата от 2098,48 лв. съдебно-деловодни разноски за първата инстанция и сумата от 890 лв. - разноски, сторени по гр.д.№6222/2020 г. на PC - Перник за обезпечаване на иска.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло с твърдения за недопустимост, евентуално за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са съображения, че ЯРС е достигнал до неправилен извод за наличие на договор за кредит с всички законови изисквания. Жалбоподателят навежда твърдения, че видно от представения договор за потребителски кредит, на последната му страница има само подпис, отразен като такъв на П. Г. на празен лист, без да е скрепен и обвързан с някакъв текст, от което извежда извод, че не е налице валиден договор, тъй като в предходните страници са упоменати срок, размер на сума, падеж и др., но липсва съгласие на кредитополучателя. Въззивникът твърди, че в чл.1 от договора са записали текст, в който са уговорили подписи на всяка страница освен на ОУ /предвидено и в закона/ и на самия договор и неполагането на подписи на всяка страница от договора води до извода, че последния е съставен в нарушение на законовите изисквания на 1 чл.11 ЗПК. В жалбата е застъпено становището, че ЯРС неосновано е приел, че е доказано и реално предаване на сумата по договора за кредит. Жалбоподателят сочи, че ЯРС неправилно акцентира върху това, че не били оспорени подписите на кредитополучателя върху документите, без да анализира основателните му възражения относно полагане подпис на празен лист, необвързан с текст и условия на договор, неподписване всички страници от същия, както и непопълване на всички реквизити в РКО, касаещи и двете страни. Наведено е възражение за необоснованост и незаконосъобразност на възприетото от съда, че в случая ОУ не важат, въпреки че не са подписани на всяка страница от страните по договора, което е нарушение на чл.11, ал.2 ЗПК. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неоснователно е приел, че възражението за ползване на шрифт по-малък от 12 /нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК/ е следвало да се докаже с експертиза.

Въведено е и оплакване, че ЯРС не е обсъдил възражението в ОИМ, че в чл.4 от ОУ е допустимо отпускане на кредит в размер до 5000.00 лв., а в РКО е отбелязана значително по-голяма сума - 11596.00 лв., след като ОУ са неразделна част от договора за кредит, както и не е обсъдил възражението в ОИМ, касаещо Стандартния европейски формуляр. Посочено е, че в обжалваното решение се цитира такова по друг правен спор, но то не е еднозначно с настоящия, а касае заповедно производство. Иска въззивния съд да обезсили атакуваното решение като недопустимо (постановено по преждевременно предявена претенция) и да прекрати делото и евентуално - ако приеме, че решението е допустимо, то да бъде отменено като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Направено е и искане да бъде задължена въззиваемата страна да внесе дължимото адвокатско възнаграждение, тъй като, предвид указанията дадени в т.7 на TP 6/2013 по ТД 6/2012 ОСГТК ВКС при подаване на въззивна жалба от особен представител не се дължи ДТ за същата, но другата страна дължи предварително /авансово/ възнаграждение за участието на особения представител, независимо от изхода на спора. Няма заявени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „НД МЕНИДЖМЪНТ" ООД, гр.Перник, представлявано от Л.Д., чрез адв. К. Т. от ВТАК е депозирала писмен отговор, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, като се иска оставянето й без уважение, съответно - потвърждаване на атакуваното решение. Посочено е, че предвид реалния характер на договора за заем, разписката служи като доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума, като в настоящото производство формалната доказателствена сила на разписката не е оборена успешно, т.е. съдът следва да приеме, че ответникът е получил сумата от 11 596 лв. Въззиваемият твърди, че освен това, ответникът е заплатил част от уговорените вноски по договора, което представлява извънсъдебно признание за получаване на заетата сума. По отношение направените възражения във въззивната жалба, в отговора на въззивната жалба са изложени подробни съображения за неоснователност на последните.

Иска въззивния съд да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и да постанови решение, с което да потвърди изцяло решението на ЯРС. Заявена е претенция за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

В о.с.з. въззивникът не се явява, но се представлява от особения представител адв.Д.Г.-Д. от ЯАК, която поддържа въззивната жалба, по изложените в същата съображения и иска уважаването й.

В о.с.з. въззиваемата страна не се представлява. В предварително депозирана молба от пълномощника адв.К.Т. заявяват, че поддържат писмения отговор на въззивната жалба и претендират разноски, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и 2 доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Фактическата обстановка е правилно установена от първостепенния съд, а пред настоящия съд не се ангажираха доказателства, които да доведат до нейната промяна.

Така от представеното копие от договор за потребителски паричен кредит №30857/14.02.20219 год., сключен между ищеца в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател, се установява, че на ответника е отпусната сумата от 11 596 лв., при уговорен ГЛП - 0 % и ГПР - 48,90 %, със срок за погасяване - 52 седмици, на равни седмични погасителни вноски от по 223 лв., или да върне общата сума от 11 596 лв. В чл. 5 от договора е предвидено, че с подписването му, кредитополучателя удостоверява, че е получил изцяло заемната сума. Крайният падеж на договора е 21.02.2020 год. Представено е и Приложение №1 към договора, в което се съдържа погасителен план, с отбелязване, че са внесени следните суми - 892 лв. на 28.03.2019 год., 892 лв. на 03.05.2019 год. и 100 лв. на 31.05.2019 год. Представени са още искане за кредит, на което липсва подпис на кредитополучателя; декларация - съгласие за обработване на лични данни, подписана от ответника в качеството му на кредитоискател; ОУ за предоставяне на потребителски паричен кредит от „НД МЕНИДЖМЪНТ" ООД, на които липсва подпис на кредитополучател; стандартен европейски формуляр, също без подпис на кредитополучател.

По делото е приет РКО №71/14.02.2019 год. с получател П. К. Г., за сумата от 11 596 лв., броена на записано основание "кредит по договор 30857/14.02.2019 г.", съдържащ подпис на получателя.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

Преценена по същество въззивната жалба е частично основателна.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

Възражението за недопустимост на предявения осъдителен иск правилно е преценено от ЯРС за неоснователно. Заявените от особения представител на ответника, подържани и във ВЖ доводи касаят основателността на предявения иск, а не неговата допустимост.

При преценка по същество въззивния съд намери следното:

С депозираната пред ЯРС искова молба ищецът е претендирал ответника да бъде осъден да заплати сумата от 9 712 лв. - неизплатена главница по договор за потребителски кредит от 14.12.2019 год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 23.12.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 822,82 лв. - обезщетение за забава по договор за потребителски кредит за периода 22.02.2020 г. (датата на изтичане на договора) - 22.12.2020 г. (датата на предявяване на иска в съда). Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит при спазване разпоредбите на Закона за потребителски кредит и на основание стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на кредитополучателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за кредит, направено от ответника. Договорът бил сключен за сума в размер на 11 596 лв. и влизал в сила с подписването му, а отпуснатата сума представлявала чистата стойност на кредита. Редът и условията за кредита се уреждали 3 от договора и ОУ към него. С подписването на договора е удостоверено, че договорената сума е получена. Сумата е следвало да бъде върната на 52 седмични равни вноски, всяка в размер на 223 лв., съставляващи изплащане на главницата по договора, при ГЛП 0%. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска на 21.02.2020 г., но кредитополучателят изплатил само сума в размер на 1884 лв., а останал задължен за исковата сума.

С отговора на исковата молба ответника, чрез назначения му особен представител, оспорил допустимостта и основателността на предявения иск. Заявил твърдения за недействителност на процесния договор за кредит при условията на чл.22 ЗПК, като посочил, че приложените към договора ОУ не са подписани на всяка страница от страните съгласно чл.11, ал.2 ЗПК; не е подписан от кредитополучателя и погасителния план. На следващо място - не е спазено изискването за форма – договорът и приложението са изписани на шрифт по-малък от 12. Няма данни за реално предаване на сумата. В представения РКО липсвали наименование и длъжност на предоставилия сумата, а ответника бил изписан само с три имена без други индивидуализиращи данни - ЕГН, № на л.к. и т.н.

С постановеното по делото решение ЯРС приел за основателни и уважил предявените искове, като осъдил ответника да заплати на ищеца претендираните суми. В мотивите си приел процесния договор за кредит за действителен.

Предявените искове са с правно основание чл.79, вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В конкретния случай безспорно се установи сключването на 14.02.2019 г. на договор за потребителски кредит, съгласно който ищецът предоставил на ответника заем в размер на 11 596 лв., които следва да се върнат чрез 52 седмични погасителни вноски, с посочен размер от 223 лв. и падежи в погасителния план. Уговореният годишен лихвен процент е 0%, годишният процент на разходите - 48,90%, а общият размер на всички плащания по заема е 11 596 лева. За безспорно установен по делото факт настоящия съд приема и реалното предаване на сумата по заема. Възраженията на ответника в обратна посока са неоснователни, както правилно е приел и ЯРС.

Процесният договор може да се характеризира като договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК и следва да бъде съобразен с неговите изискванията, включително относно действителността му. Настоящият състав намира, че договорът е сключен в нарушение на редица императивни разпоредби на ЗПК.