Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 127 от 08.05.2022, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 949/2021
Вид
Решение № 127
Подписан
08.05.2022
В сила
02.06.2022
Състав
Дарина Илиева Попова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Карлово, 08.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20215320100949 по описа за 2021 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът „***“ ЕООД чрез процесуалния си представител твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу АНК. АЛ. Р., било образувано ч.гр.дело № 8/2021 г. по описа на Районен съд- Карлово. В рамките на предвидения от законодателя срок постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.

Ищецът предявява искова претенция срещу АНК. АЛ. Р. въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С.Г. Г.“ ООД, ЕИК *******, което дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Б.Т.К.“ ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК“ ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага.

„***“ ЕООД, ЕИК ********* встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство било ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.

Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението било 1 фактурирано под клиентския номер на абоната ************.

Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „29.(изм.

26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера.

Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/ши чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка.“

Между кредитора „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК ************ и АНК. АЛ. Р. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ************ от дата 03.04.2018 г., с който абонатът добавил за ползване мобилен номер ********** по избран тарифен план Smart S+ с месечна абонаментна такса 11.99 лева (с ДДС). Срокът на договора бил за 24 месеца.

Въз основа на сключен договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер ******* от дата 29.11.2017 г., между ответника АНК.

АЛ. Р. и „Б.Т.К.“ ЕАД, ЕИК ************ били издадени фактури № ********* от 15.04.2018 г., № *********** от 15.05.2018 г., № ********** от 16.06.2018 г., № ******* от 16.07.2018г., за периода от 15.03.2018 г. до 15.07.2018 г., от които:

За отчетен период от 03.04.2018 г. до 14.04.2018 г. операторът начислил на абоната незаплатена услуга в размер на 54.43 лева с ДДС по фактура № ********* от 15.04.2018 г.:

- Smart S+ - 3.87 лева без ДДС;

- Smart S+ - 9.99 лева без ДДС;

- потребление мобилни разговори – 30.09 лева без ДДС;

- SMS - 9.99 лева без ДДС;

- ДДС ставка и сума 20% - 9.07 лева.

Дължимата сума е платима в срок от 02.05.2018 г. Към фактурата било приложени извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

За отчетен период от 15.04.2018 г. до 14.04.2018 г. операторът начислил на абоната незаплатена услуга в размер на 40.13 лева с ДДС по фактура № *********** от 15.05.2018 г.:

- Smart S+ - 9.99 лева без ДДС;

- потребление мобилни разговори – 23.30 лева без ДДС;

- SMS - 0.15 лева без ДДС;

- ДДС ставка и сума 20% - 6.69 лева.

Дължимата сума е платима в срок от 02.06.2018 г. Към фактурата било приложени извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

За отчетен период от 15.05.2018 г. до 14.06.2018 г. операторът начислил на абоната незаплатена услуга в размер на 11.99 лева с ДДС по фактура № ********** от 16.06.2018 г.:

- Smart S+ - 9.99 лева без ДДС;

- ДДС ставка и сума 20% - 2.00 лева.

Дължимата сума е платима в срок от 02.07.2018 г. Към фактурата било приложени извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

2

Абонатът потребил и не заплатил услуги, от които ищецът имал правен интерес да претендира цедираната му незаплатена услуга на обща стойност 85.22 лева, фактурирани за последователни отчетни месеци – 04/2018 г., 05./2018 г., 06/2018 г. и за месец 07/2018 г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на абоната.

Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 85.22 лева обусловило правото на БТК (чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;) да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК имало право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.

След едностранното прекратяване на индивидуалните договори с ответника, мобилният оператор издал по клиентски номер ************ крайна фактура № ******* от 16.07.2018г., платима в срок до 31.07.2018 г. с начислена обща сума за плащане.

В крайната фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, която не била предмет на иска, фактурирана била цената, дължима за потребените услуги от предходните два отчетни периода в размер на 85.22 лева, които били предмет на иска.

Датата на деактивация на процесния абонамент била 15.08.2018 г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си като същият не спазил крайния срок за ползване на абонамента Smart S+ за мобилен номер ********** до 03.04.2020 г., съгласно договор за мобилни услуги от 03.04.2018 г.

Главницата била формирана като за процесния период ответницата не платила месечните абонаментни такси за всяка една от посочените услуги. В главницата не била включена неустойка, нито обезщетение, а отделните потребени услуги.

Цената на иска представлявала сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга (и цедент по първия договор за цесия), начислена била мораторна лихва за забава и бил посочен периодът й (иск по чл.86 ЗЗД) и действителният активно легитимиран в процеса било кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория договор (заявител по чл.410 ГПК).

Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената лизингова вещ, които не заплатил в указания срок, респ. същият бил в неизпълнение на договора си.

Когато прехвърлял вземанията си, цедентът го извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващи към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.

Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в 3 индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

Съгласно чл. 25 от общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно - цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец (или периоди).“

Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/ти електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия ши в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок.“ Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни (извънредни) разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.

Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка.“

В конкретният случай ответникът АНК. АЛ. Р. подписала договор за далекосъобщителна услуга, потребявала избраните услуги, не изпълнила задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднала в забава. Издадена била фактура и в срок не я заплатила. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

И двата договора за цесия били облигационни, скоссесуални, двустранни и породили правно последици за страните по тях. В договорните отношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не били елемент от тях.

Нямало законово ограничение по чл. 99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не било важно за длъжника. Законът го бранел, като поставял изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепвал като задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото изискване на законодателя било длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.

В конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два договора за цесия. Същите имали за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означавало, че същите на са конкретизирани. Не случайно страните избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.

В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г. Г.“ ООД, била дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима 4 сума, представляващо неразделна част от този договор.“