Определение № 19672 от 14.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19672 гр. София, 14.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Мариана Г. Въззивно частно гражданско дело № 20251100508336 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на Е. Г. Г. срещу определение от 02.06.2025г., постановено по гр.д. № 54788/2024г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, с което е оставена без уважение молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса в размер на 84, 06 лева по подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.

В жалбата се твърди, че определението на СРС е неправилно по съображения за неговата необоснованост. Сочи, че неправилно съдът е приел, че жалбоподателката притежава недвижим имот – апартамент. Уточнява, че това жилище е съсобствено и нейната квота от правото на собственост е ½ ид. част. Релевира съображения, че към момента минималната работна заплата за страната е в размер на 1 077 лева, а нейните доходи от трудово възнаграждение и от пенсия са в общ размер на 1 169, 17 лева или с 92, 17 лева над минималната работна заплата, т.е. превишението е минимално. Оспорва и изводите на съда, че цели да ощети съдебната система и представя акт по друго съдебно производство, в което нейното искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК е било уважено. Не оспорва обстоятелството, че в представената от нея декларация за материално състояние е пропуснала да посочи доходът й от трудово възнаграждение, тъй като не е знаела точния размер на получаваната 1 заплата. Независимо от това точният размер е бил установен след извършената служебна справка. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което жалбоподателката да бъде освободена от задължение за внасяне на държавна такса по подадената въззивна жалба в пълен размер.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и като провери данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д. № 54788/2024г. по описа на СРС, ГО, 26 състав е образувано по искова молба на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С решение от 30.01.2025г. първоинстанционният съд е уважил частично предявените срещу Е. Г. Г. искове. Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е постъпила в законоустановения срок въззивна жалба от ответницата, която не е отговаряла на изискванията по чл. 261, т. 4 от ГПК и с разпореждане от 24.02.2025г. администриращият съд е дал указания за внасяне на държавна такса по сметка на СГС в размер на 84, 06 лева. В срока за изпълнение на указанията е постъпила молба от жалбоподателката за освобождаване от задължение за внасяне на дължимата държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, тъй като не разполага с достатъчно средства. За установяване на това обстоятелство е представена декларация за материално и гражданско състояние от 26.03.2025г., в която е посочено, че получава месечен доход в размер на 580 лева /без да е уточнено дали е от заплата, пенсия, наем или друг източник/; не упражнява дейност като едноличен търговец, нито извършва услуги с личен труд, нито извършва селскостопанска дейност; че не е в граждански брак; че притежава ½ ид. част от недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. София; че не притежава моторни-превозни средства, не притежава акции и дялове в търговски дружества, не притежава парични влогове; както и че не страда от 2 заболяване, което да налага постоянни разходи.

С обжалваното определение СРС е оставил без уважение молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадената въззивна жалба, тъй като след извършена служебна проверка в НАП е установил, че въззивницата получава месечен осигурителен доход от трудово правоотношение, считано от 01.01.2025г., в размер на 588, 60 лева. Съобразил е и обстоятелството, че този доход не е бил посочен в представената от молителката декларация за материално и гражданско състояние от 26.03.2025г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Според непротиворечивата практика на ВКС, в производството по искане за освобождаване от такси и разноски по делото, съдът следва да извърши преценка дали страната разполага с достатъчно средства да ги заплати, като вземе предвид обстоятелствата, посочени в чл. 83, ал. 2 ГПК – доходи на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудовата заетост и всички конкретни обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса, респ. разноски за производството. Преценката дали страната разполага с достатъчно средства винаги е конкретна, извършва се към момента на искането и въз основа на представени от страната доказателства и декларация за имуществено състояние. Съдът може да задължи страната да представи и други доказателства, както и служебно да събере такива. След изясняване на цялостното материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на държавната такса, респ. разноските по производството.

Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, респ. разноски, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи. Тежестта на доказване на липсата на "достатъчно средства" е изцяло в правната сфера на молителя (така: Определение № 1186 от 18.05.2023 г. по ч. гр. д. № 1622/2023 г. на ВКС, III г. о., Определение № 148 от 21.09.2020 г. по гр. д. № 2309/2020 г. на ВКС, I г. о. и др.). В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може 3 да упражнява предоставените й процесуални права, я освобождава от заплащане на дължимите такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Основанието по чл. 83, ал. 2 ГПК изисква страната-физическо лице да докаже, че материалното му положение изключва или затруднява прекомерно възможността да внесе държавната такса по гражданското дело, като тази разпоредба цели да осигури достъп до съд и за онези физически лица, които нямат възможност да понесат фискалните задължения по чл. 71 – чл. 73а ГПК.

От охранителния характер на производството следва, че при разглеждане на искането за освобождаване от държавна такса и разноски, са приложими общите правила за охранителните производства и на основание чл. 533 ГПК съдът е длъжен да провери служебно дали са налице основанията за уважаване на молбата. В рамките на тази преценка, съдът има право, включително и по своя инициатива, да събира доказателства и да вземе предвид непосочени от молителя факти, от значение за основателността на искането, като например служебно известни данни във връзка с други дела, по които молителят е страна, служебни справки в търговския регистър, в службата по вписванията и др. (в този смисъл определение № 173/16.04.2015 г. по ч. гр. д. № 866/2015 г. на І г. о. на ВКС). Декларацията за имуществено състояние, според практиката на ВКС, е само един от критериите, които имат значение за основателността на молбата. При извършваната преценка дали молителят разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса, съдът не е ограничен единствено от посоченото в декларацията за имуществено състояние, а може и е длъжен да отчете всички други обстоятелства, които са установени по делото и са релевантни към искането.

Когато бъде установено, че представената декларация за имуществено състояние е непълна и че е налице имущество и доходи, което не са отразени в нея, този факт следва да се преценява наред с всички останали обстоятелства, имащи значение за освобождаването от държавна такса (в този смисъл определение № 275/16.10.2015 г. по ч.гр.д. № 4278/2015г. на ІІ г. о. на ВКС).

Освобождаването от държавна такса и разноски е изключение от принципа, че всяка страна ги дължи, когато това е предвидено в закон, затова разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК следва да се прилага стриктно като се изхожда от предвидените в нея критерии. В конкретния случай молителката не 4 е посочила да осигурява издръжка на непълнолетни членове на семейството си, нито на други лица от домакинството си, липсват и данни същата да страда от заболяване, което да налага допълнителни периодични разходи.

Същевременно е видно, че жалбоподателката реализира месечен доход от пенсия в размер на 580, 57 лева, както и доходи от трудово правоотношение в размер на 588, 60 лева, т.е. общият месечен доход е в размер на 1 169, 17 лева.

При така установените обстоятелства и представените доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, се налага извод за неоснователност на искането. Дължимата държавна такса за възивната жалба е в размер на 84, 06 лева, който е във финансовите възможности на молителката. С плащането на държавната такса в този нисък размер не би се затруднила страната в материално отношение и то по начин, който препятства упражняването на правото на разглеждане на подадената въззивна жалба, респективно, размерът на държавната такса, съпоставен с установеното по делото материално положение на страната, не изключва или затруднява прекомерно възможността въззивницата да внесе опредЕ.та сума.

С оглед изложеното се налага извод, че подадената частна въззивна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По аргумент от разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и при съобразяване цената на всеки един от обективно кумулативно предявените искове, се налага извод, че настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна въззивна жалба на Е. Г. Г. срещу определение № 23856 от 02.06.2025г., постановено по гр.д. № 54788/2024г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от задължение за заплащане на държавна такса по подадената въззивна жалба срещу 5 първоинстанционното решение

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6