Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 430 от 27.07.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 1864/2025
Вид
Решение № 430
Подписан
27.07.2026
Състав
ПАВЛИНКА АТАНАСОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Разград, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЛИНКА АТ. С.А при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. С.А Гражданско дело № 20253330101864 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Депозирана е искова молба от Х. И. А. срещу Е. Т. К., с която е предявен иск за приемане за установено спрямо ответницата, че недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, одобрени със Заповед № РД-18-37 от 10.03.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение, засягащо имота от 13.08.2020 г., находящ се в гр. Р.*******, с предназначение - жилище, апартамент, със застроена площ от 64,00 кв. метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имот № *** и имот № ***; под обекта: имот № *** и над обекта: имот № ***, ведно с прилежащото му избено помещение № 10 с полезна площ от 1,86 кв. метра, ведно с 3,55 % ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 9,02 кв. метра, както и съответния процент идеални части от правото на строеж върху мястото, като теренът няма самостоятелно значение, а има значението на обслужващ и прилежащ към жилищната сграда, като самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор: ***, със застроена площ от 287,00 кв. метра, брой етажи: 6, с предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, въведена в експлоатация, съгласно Разрешение за ползване № ДК-07-Рз от 22.07.2020 г. на Началника на РДНСК Разград, ведно с прилежащите към обекта 34,79/3280 ид. части от поземлен имот, целият с площ от 3 280,00 кв. метра, находящ се в гр.

Р.*******, с идентификатор: *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград, одобрени със Заповед № РД-18-37 от 10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предишен идентификатор № ***, с номер на имота по предходен план: от *** (нов 7242), квартал: 156, парцел VIII (нов XI), с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: поземлен имот със смесен начин на трайно ползване, при граници на имота: №№ ***; ***; *** и ***, е индивидуална собственост на ищеца, като придобит изцяло с негови лични средства.

В условия на евентуалност ищецът е предявил иск за определяне на по-голям дял от общото имущество на страните, включващо гореопиС.ия недвижим имот, ведно с подобренията и движимите вещи в него, а именно: кухня, шкафове за коридор с огледало1 гардероб и секция, готварска печка за вграждане марка Беко – цвят черен, хладилник Беко – черен, аспиратор, микровълнова фурна, пералня, батерия за кухненска мивка, готварска печка Беко - външна открита, кухненска маса с четири стола от Истигбал (Турция), кът за кафе - мека маса за кафе - ъглова седяща част от фирма Истигбал, спалня по поръчка с нощни шкафчета, матрак за спалня, щори и пердета за врати и прозорци, легло в детска стая - комплект с матрак, маса и стол в детска стая, четири броя килими (пътеки), душ кабина, шкаф за баня с огледало, гардероб за дрехи (в коридор), шкаф за обувки (в коридор), маса ъглова за тераса с два стола, два броя телевизори в кухня и детска - марки Сони и Самсунг, както и лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А3“, с рег. № *********, рама № *********, цвят - черен металик, при квоти: 7/10 (седем десети) ид. части за ищеца и 3/10 (три десети) ид. части за ответницата, като е поискал да се признае за установено в отношенията между страните, че по време на брака им от 09.05.2015 г. до 23.04.2025 г., придобитият недвижим имот, подобренията и движимите вещи, съставляват общо имущество на съпрузите, но при различен принос, като приносът на ищеца е по-голям по смисъла на чл. 29, ал. 3 от СК.

Претендира и разноските по делото.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са бивши съпрузи. Бракът им бил сключен на 09.05.2015 г. в гр. Разград, а с Решение № 215 от 03.04.2025 г., постановено от РС Разград по гр. д. № 1844/2024 г., влязло в сила на 23.04.2025 г., същият е прекратен. По време на брака в режим на съпружеска имуществена общност придобили горния недвижим имот, явяващ се и тяхно семейно жилище. В периода от 2008 г. до 2025 г. работел в Обединено Кралство Великобритания и реализирал значителни доходи, в размер на 800 паунда месечно.

Твърди, че средствата за покупката на имота били негови лични средства по смисъла на чл. 22 от СК, тъй като му били подарени непосредствено преди придобиването му.

Дарението се случило в Англия и съгласно английското право съставили договор за извършеното дарение. Дарителят пожелал да надари с тези средства лично ищеца, а не семейството му, за да си закупи жилище, в което да отглежда децата си. Дарените средства били в размер на 15 000,00 британски лири стерлинги (паунди), с левовата равностойност към него момент около 50 700,00 лева, а покупната цена, която следвало да се заплати на продавача била в размер на 40 000,00 лева, като дарителят преценил, че ищецът трябва да разполага с допълнителни средства за такси и данъци по придобиване на имота. Цялата сума по дарението била предадена от дарителя на 18.02.2021 г., в брой. Намерението на дарителя да подари на ищеца тази сума не било спонтанно, това негово желание било от близо година преди самото дарение, което мотивирало ищеца да търси жилище. Когато намерил подходящия имот, получил потвърждение от дарителя, че намерението му остава и дал съгласието си на продавача. На следващия ден след дарението внесъл по личната си сметка средствата и превел незабавно по сметка на ответницата сумата от 10 000,00 паунда, а като разбрал, че има определена дата при нотариус за изповядване на сделката, на 22.02.2021 г. превел и останалите 5 000,00 паунда отново по сметка на жена си.

Сочи наличие на пряка и непосредствена връзка между дарението на паричните средства, извършено лично на него и придобиването на имота, тъй като средствата получил на 18.02.2021 г. и веднага след това ги превел по сметка на ответницата на 19.02.2021 г. и на 22.02.2021 г. Предвид размера на дарената сума и този на продажната цена, счита, че е налице пълна трансформация, в резултат на което имотът бил негова лична собственост.

Обстоятелството, че имотът е запиС. на името на съпругата му не променяло това твърдение, защото работата му била в Англия и не било оправдано да се връща в България само за подпис на нотариалния акт, като приел, че това може да стори и съпругата му.

С оглед предявения евентуален иск сочи, че жилището не било годно за обитаване, същото било на етап БДС и изисквало задължителни довършителни дейности. Блокът бил скоро въведен в експлоатация и довършителни работи, като шпакловане и боядисване на стени и тавани, направа на баня с поставяне на фаянс и теракота, вътрешни врати и ред други по неговото обзавеждане, били за сметка на собствениците. Довършителните работи и обзавеждането на имота били на стойност около 35 000,00 лева, изключително и благодарение на средствата които изпращал от Англия.

Ответницата към него момент, а и доста след това не работела и не реализирала 2 доходи. Осигурявал я за кратко като земеделски производител, като заплащал дължимите осигуровки, тъй като взела участие в европрограма, макар да не извършвала някаква трудова дейност и да не реализирала доходи като земеделски производител. Такава извършвали родителите й в с. Езерче, общ. Цар Калоян, но формално ответницата отговаряла на изискванията за тази регистрация.

По време на престоя на ищеца във Великобритания, ответницата била за по три месеца през 2017 г. и през 2018 г. при него, но не останала трайно, въпреки неговото очакване и желание. На местоработата му й предложили да работи по 4 часа, но това не й харесало и се прибрала обратно в България. През 2019 г. се родил синът им И., поради което ответницата била в отпуск майчинство. От сключването на брака им поС.но изпращал парични средства, с които ответницата и детето се издържали. За времето от сключването на брака им на 09.05.2015 г. до придобиване на имота на 22.02.2021 г. и до края на 2023 г., когато обзавели жилището и заживяли в него, ответницата нямала никакви други доходи, освен евентуални такива от дейността си като ЗП.

Имотът придобили в степен на завършеност по БДС и в този му вид не бил годен за обитаване, поради което следвало да се направят редици довършителни работи, които имали наложителен характер за възможно обитаване и функционалност на имота. Тези дейности повишавали неговата стойност и представлявали подобрения по смисъла на чл. 72-74 от ЗС, тъй като увеличавали пазарната стойност и правели имота годен за използване, а не били само текущ ремонт или разход за поддръжка.

Сочи следните довършителни работи: възнаграждение за труд за всички СМР в имота – 7 800 лева; дограма и врати на тераса – 4 000 лева; изграждане на отоплителна система, включващо покупка и монтиране на газов котел, тръби и радиатори – 7 800 лева; лира в баня – 500 лева; осветителни тела за баня, тераса, кухня, спалня и детска стая – 1 000 лева; фаянс плочи за баня – 2 000 лева; фаянс плочи за коридор и кухня – 800 лева; ламинат за коридор, кухня, спалня и детска стая – 2 000 лева; цялостен основен ремонт на тераса – 900 лева; боя за целия апартамент – 650 лева; камък - декорация за стена в хол – 500 лева; свързване на газ – 500 лева, или общо 28 450 лева.

Сумите, които превеждал по сметка на ответницата от 01.01.2021 г. до 30.09.2023 г., когато завършили довършителните работи, били само от негови трудови доходи и възлизали на 30 158 лири стерлинги, или в приблизителна левова равностойност за този период били на стойност 68 609,45 лева. За тези довършителни дейности счита, че има по-голям принос от ответницата.

За обитаването на имота закупили следните вещи: направа и монтиране на кухня – 5800,00 лева; шкафове за коридор с огледало-гардероб и секция – 900 лева; готварска печка за вграждане марка Беко, цвят черен – 500 лева; хладилник Беко - черен – 1 300 лева; аспиратор – 500 лева; микровълнова фурна – 500 лева; пералня – 500 лева; батерия за кухненска мивка – 380 лева; готварска печка Беко - външна открита – 500 лева; кухненска маса с четири стола от Истигбал (Турция) – 1 800 лева; кът за кафе - мека маса за кафе ъглова седяща част (фирма Истигбал) – 2 200 лева; спалня по поръчка с нощни шкафчета – 4 000 лева; матрака за спалня – 800 лева; щори и пердета за врати и прозорци – 800 лева; легло в детска стая - комплект с матрак – 2 800 лева; маса и стол в детска стая – 500 лева; четири броя килими (пътеки) – 600 лева; душ кабина – 1 300 лева; шкаф за баня с огледало – 350 лева; гардероб за дрехи в коридора – 300 лева; шкаф за обувки в коридора – 200 лева; маса ъглова за тераса с два стола – 350 лева; два броя телевизори в кухня и детска стая – марки Сони и Самсунг – 2 400 лева. Общата стойност на придобитите вещи възлизала на сумата от 29 280 лева.

По време на брака придобили и правото на собственост върху моторно превозно средство – лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А3“ с рег. № *********, рама № *********, цвят черен металик, за който заплатили 11 000 лв. на 06.06.2017 г.

Твърди, че за придобиването на движимите вещи също имал по-голям принос от ответницата.

Счита, че приносът му за придобиване на имота и вещите е значителен и определя същия при квоти 7/10 за ищеца и 3/10 за ответницата. Счита, че приносът на бившата му 3 съпруга се свеждал до отглеждането на детето и грижите по домакинството. Финансовото положение и поетият ресурсен риск за придобиването били в преобладаваща степен осигурени от него и насрещният непаричен принос не можел да компенсира тази доминация, което било определящо за неравните квоти.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Е. Т. К. депозира отговор на исковата молба, в който взема становище за допустимост, но неоснователност както на главния, така и на евентуалния иск, като моли за тяхното отхвърляне.

Съвместният принос на съпрузите се предполагал при възмездните придобивни основания, а критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на брака имот бил изцяло обективен – изследвал се характерът на вложените в придобиването средства. Съпругът, който твърди, че бил титуляр на конкретно вещно право поради трансформация, трябвало да докаже произхода на средствата, вложени в придобиването, за да се приеме, че то представлява преобразуване на негово лично имущество.