Решение № 262454 от 22.07.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 22.07.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир

Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Мл.съдия: Силвия Тачева при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №11385 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №153835 от 20.07.2020г. по гр.д.№15692/2018г. по описа на СРС, 43 с-в, е признато за установено по предявените от И.Л.К., ЕГН**********, С.И.К.-П., ЕГН********** и И.И.К., ЕГН********** срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и срещу Министерство на отбраната, представлявано от Министъра на отбраната, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Държавата и Министерство на отбраната не са собственици на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор

***, находящ се в гр.София, СО, район „Овча купел“, в.з.“Черния кос“, с площ от 557 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-74/20.10.2009г. на ИД на АГКК, с начин на трайно ползване- незастроен имот за жилищни нужди, при съседни поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***, а по документ за собственост: празно неурегулирано дворно място, находящо се в гр.София, в.з.“Черния кос“, местност „Кърлежа“, цялото с площ от 590 кв.м., съставляващо имот с планоснимачен номер 138, нанесен в кадастрален лист № А-4-6-В, при съседи: Г.П., Д.Ц.К., З. Н. и ливада. Ответниците са осъдени да заплатят на ищците общо 904,90 лева разноски по производството.

Срещу решението на СРС в срока по чл. 259 ГПК са подадени въззивни жалби от ответниците Държавата и Министерство на отбраната. Жалбоподателите твърдят, че съдът не е разгледал направеното с отговора на исковата молба възражение за придобиване на имота по давност. Твърдят, че имотът е публична държавна собственост, тъй като попада изцяло в обхвата на имот №000197, за който е съставен акт за публична държавна собственост №0330/2020г. Твърдят също така, че независимо че не е била спазена установената законова процедура по чл.27, ал.1 от ЗДИ(отм.), при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че разпореждане №Р-2637/12.11.1951г. реално е било изпълнено в кратък срок, като са били извършени замени със собственици на имоти, засегнати от прилагането на акта, а предоставеният за нуждите на МО имот е бил ползван по предназначение за учебни нужди непрекъснато след отчуждаването му до 2011г. Молят решението да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират направените по делото разноски.

Ответниците по жалбата и ищци в производството И.Л.К., С.И.К.-П. и И.И.К. са подали в законоустановения срок отговори на въззивните жалби, с които ги оспорват като неоснователни. Излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение и молят същото да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

Ищците са предявили отрицателен установителен иск за установяване по отношение на ответниците, че последните не са собственици на ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.София, СО, район „Овча купел“, в.з.“Черния кос“, с площ от 557 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-74/20.10.2009г. на ИД на АГКК, с начин на трайно ползване- незастроен имот за жилищни нужди, при съседни поземлени имоти с идентификатори: ***, ***,

*** и ***, а по документ за собственост: празно неурегулирано дворно място, находящо се в гр.София, в.з.“Черния кос“, местност „Кърлежа“, цялото с площ от 590 кв.м., съставляващо имот с планоснимачен номер 138, нанесен в кадастрален лист № А-4-6-В, при съседи: Г.П., Д.Ц.К., З. Н. и ливада. За ищците е налице правен интерес от воденето на такъв иск и същият е допустим. Съгласно разпоредбите на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на отрицателния установителен иск е отричаното от ищеца право, правното естество на което се определя от основанието и петитума на иска и въз основа на съответната правна норма.

Процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове (положителни или отрицателни), изрично предвидена в текста на чл.124, ал.1 ГПК, е наличието на интерес от установяването. Съгласно постановеното в ТР№8/2013г. ищецът има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск и в случаите, когато разполага с осъдителен иск. Изцяло на преценка на ищеца е предоставено да избере от по-малкия обем на защита ли ще се ползва (отрицателен установителен иск), или от по-големия обем на защита (осъдителен, напр. ревандикационен иск).

В случая ищците са избрали да защитят правото си на собственост с отрицателен установителен иск, като заявяват както изискваните от закона положителни факти, на които основават правото си на собственост върху имота, така и положителните факти, с които обосновава действията на ответниците, с които те препятстват, упражняването на заявеното от ищците право на собственост. Установено е защитимо материално право от ищците с представените с исковата молба и приети като писмени доказателства по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №102, том ІХ, дело №864/01.07.1993г. относно гореописания недвижим имот и удостоверение за наследници, което е накърнено от ответника с претендираното право на собственост върху същия имот въз основа на АПДС №0330/2020г. Ответниците са оспорили предявения отрицателен установителен иск, претендирайки отричаното от ищците право на собственост върху процесния имот. При тези факти и заявено процесуално поведение на ответниците, които продължават да претендират отричаното от ищците право на собственост върху имота производството по предявения иск е допустимо и съдът следва да се произнесе по основателността на исковата претенция.

При така предявеният отрицателен установителен иск ищците следва да установят правото си на собственост върху процесния имот само до степен, необходима за обосноваване на правния им интерес от предявяването на иска, което е и сторено предвид изложеното в предходния абзац. В тежест на ответниците, при условията на пълно и главно доказване е да установят правото си на собственост върху процесния имот, включително придобиването на това право поради изтекла придобивна давност съгласно изложеното в отговорите на исковата молба. Настоящият състав намира, че в случая такова пълно и главно доказване не е проведено от ответниците, както правилно е приел и първостепенният съд в обжалваното решение.

Ответниците са представили разпореждане №Р-2637/12.11.1951г. на МС за отчуждаване на земи (частни ниви, частни ливади, частни овощни градини, общинска мера и земленни пътища) в с.Княжево, Софийско, находящи се в местностите „Кърлежа“, „Смиловица“ и „Конарски рид“, за нуждите на Министерството на народната отбрана, подробно описани в парцеларен план №12442 и полска имотна ведомост, като МЗ е задължено да замени 250 дка от отчуждените обработваеми частни имоти с равностойни земи от Държавния поземлен фонд, а останалите частни имоти да се оценят и заплатят от МФ. Представен е протокол от 31.07.1953г. в изпълнение на гореописаното разпореждане с решение за замяна на отчуждените частни земи за нуждите на МНО, с равностойни земи от Държавния поземлен фонд, без същите да са описани по местонахождение, площ и граници. Представен е и трасировъчен протокол от 28.06.1969г. във връзка с трасиране границите на отчуждения учебен полигон западно от казармения район в м.“Кърлежа“ в землището на Княжево и Горна Баня- София. В т.2 от протокола е отразено, че границите на района са трасирани на самото място, като са обозначени на терена с изкопни дупки оградени с кръг.

Съгласно т.4 от протокола границите на района следва да се сигнализират с трайни знаци и камъни боядисани в бяло в срок до 15.10.1969г. Представен е и АПДС №0330/05.02.2002г., в който имотите са описани по обща площ, без да са индивидуализирани с площ, граници и съседи. Поземлените имоти са посочени по издадени скици на ПК Овча Купел, приложени на л.48-56 от първоинстанционното дело.

От заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че процесният имот с идентификатор №*** по КК на СО- „Овча Купел“, одобрен със заповед №

РД-18-74/20.10.2009 г. на ИД на АГКК (в син цвят на комбинираната скица към заключението), с площ от 557 кв.м. е извън урбанизирана територия по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ. Имот с №000197 е с площ от 17108 дка (със зелен контур на комбинираната скица) е част от имотите, за които е съставен АПДС №0330/05.02.2002г. Процесния имот изцяло попада в имот с №000197, но не е ясно въз основа на какъв графичен материал имот № 000197 е нанесен в КВС и е издадена скица за него, находяща се на л.81 от делото. Посочената като основание за издаване в скицата заповед №232/29.11.1993г. не е приложена по делото. Вещото лице не може да установи идентичност между имот №00197 по скицата на л.81 с този по скица на л.82 от делото, тъй като последната не е мащабна и е в свободна координатна система. При оглед на място вещото лице установило, че имот с №00197 по КВС на землището на Горна баня не е ограден с ограда, докато процесният имот, за който ищците претендират да са собственици, е ограден с железни колове и оградна мрежа. Според вещото лице няма следи имотът на МО да се ползва по предназначение и не е видял маркиране с физически знаци на района на полигона, както и не намира графична връзка между представеното по делото разпореждане № р-2637/12.11.1951г. и трасировъчния протокол.

От заключението на допълнителната

СТЕ се установява, че почти целият процесен имот попада в урбанизираната територия на в.з.“Люлин“, а в КВС процесният имот в по-голямата си част попада в ПИ №000197 по АПДС №0330/05.02.2002г. При извършени проверки и от извадка от ОУП на СО вещото лице констатирало, че процесния имот е разположен на поляна в „Горнобанска гора“, но не влиза в горски фонд, поради което заключава, че процесния имот не е попадал в терена определен за учебен танков полигон.

Според заключението на вещото лице по допуснатата във въззивната инстанция СТЕ цялата територия пo разпореждане № р-2637/12.11.1951г. е отразена със зелен контур на приложената комбинирана скица №1 по цифри и букви 1-Б-2-3-4-5-

6-7-8-9-10-11-12-1 и процесния ПИ 138 със сигурност попада в обхвата на тази територия.

С жълт контур е границата между двете землища, а с червен контур са границите на действащите регулационни планове в територията. Територията на АПДС е по букви и цифри 1 -Б-2-3-4-5-6-7-8-9-10- 11-F-12-1. На Комбинирана скица № 2 Терена на МО е нанесен с червен контур върху сателитна снимка от 2011, а процесния имот - с жълт цвят. ПИ *** се намира източно от дерето и седловината, намира се в землището на Горна Баня и не попада в обхвата на отчуждените имоти от з-ще Княжево, но е в територията на МО.

От така описаните и посочени по-горе доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване, че процесният недвижим имот е публична държавна собственост, както твърдят ответниците. Съгласно трайната практика на ВКС, публичната собственост се отличава от частната по субектите на тази собственост и по предназначението на вещите: публична собственост имат само субектите, които упражняват властнически правомощия (държавните и общинските органи и ведомства) и то само по отношение на вещи, които служат за удовлетворяване на обществени интереси.