Решение № 95 от 14.04.2025, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 284/2025
- Вид
- Решение № 95
- Подписан
- 14.04.2025
- В сила
- 05.05.2025
- Състав
- Светлана Кирилова Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.2, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 95 гр. Сливен, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20252230200284 по описа за 2025 година Производството е по повод жалба от К. П. Д. с ЕГН ********** като законен представител на фирма „ДИД 84“ ЕООД със седалище гр. Сливен и ЕИК 205078446, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 10381880, издадено от ОД на МВР гр.Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 650 лв. на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща свой представител, депозирано е писмено становище чрез упълномощен юрисконсулт, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 14.11.2024 г. в 21:32 часа, в обл. Сливен, по път I-6 км. 369, разклон за с.Гавраилово, с автоматизирано техническо средство Celeritas MVD 2020, разположено към гр.Казанлък, било заснето движение на лек автомобил „Мерцедес С 550“, с рег.№ *******, със скорост от 118 км./ч., превишена била скоростта с 58 км./ч. над разрешената скорост от 60 км./ч. за извън населено място, въведена с пътен знак В-26 и Т2-500 м. Нарушението било установено с автоматизирано техническо средство Celeritas MVD 2020 № 000355С2 и фиксирано в клип № 005178, записващо дата, час, GPS координати, локация, разстояние, скорост на движение, както и конкретното 1 ограничение на скоростта. За използването на АТС бил съставен протокол с рег.№ 804р-8625 от 15.11.2024 г. След обработване на данните от мобилната камера, служителите на ОД на МВР - Сливен установили собственика на конкретния лек автомобил, а именно горепосоченото дружество, като след връчване на електронния фиш не е подадена Декларация по чл. 189,ал.4 от ЗДП.
Въз основа на горното на жалбоподателя, в качеството на законен представител на дружеството, собственик на МПС е бил съставен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 10381880 за извършено нарушение на член 21, алинея 2, във връзка с член 21, алинея 1 от ЗДвП и на основание член 189, алинея 4, във връзка с чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП е била наложена „Глоба“ в размер на 650 лева.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Жалбата е процесуално допустима и съдът намери същата подадена в преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП . Подадена е от легитимиран субект, а именно лицето срещу което е издаден атакуваният електронен фиш, при наличие на правен интерес от обжалване и е подадена пред компетентния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Обжалваният електронен фиш е бил връчен по надлежния ред, като законният представител на дружеството, собственик на МПС-во не се е възползвал от правото си на възражение по фиша на основание чл. 189, ал. 6 от ЗДвП. В последствие в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП фишът е бил обжалван пред съда, въз основа на което е образувано настоящото производство.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че състава на административното нарушение по чл. 21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, е осъществен. На посочената дата и час, МПС е било заснето в движение със скорост от 118 км./ч., т.е със скорост от 58 км./ч. над разрешената скорост от 60 км./ч. Нарушението е установено с АТСС преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип АТСС Celeritas MVD 2020 № 000355С2.
Въз основа на заснемането е изведена разпечатка на клип, в която е посочен регистрационният номер на леката кола, движението с установената скорост и съответното му превишаване. Като дата и час на нарушението били 2 изведени показанията за дата 14.11.2024 г. и час - 21:32:25 ч., като мястото на извършване на нарушението е обозначено с точните му географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, като за място на извършване на нарушението е посочено, че същото е извършено в обл.
Сливен, по път I-6 км. 369, разклон за с.Гавраилово .
Съдът дава вяра на приложените по делото писмени доказателства, включително, снимков материал от заснетия клип с автоматизирано техническо средство - веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол по чл.
10 от Наредба № 8121з-532 от 29.10.2017 г. на Министъра на вътрешните работи – относно начина на установяване на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е определен реда и начина за ползването им.
В настоящия случай, видно от представените по делото писмени доказателства са били спазени изискванията на цитираната Наредба, а именно: било е използвано автоматизирано техническо средство Celeritas MVD 2020 № 000355С2, което съобразно протокол № 116-СГ-ИСИС/13.08.24 г. е одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало проверка по надлежния ред и е бил попълнен протокол за използването на мобилно АТСС за контрол от 15.11.2024 г.
В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението изложено от процесуалния представител на жалбоподателя в жалбата за неоснователност на електронния фиш, поради използването на АТСС, монтирано на служебен автомобил, което предполагало наличието на полицейски служител, който осъществява контрол с него, както че това водило до основания за съставянето на АУАН, съответно издаването на НП.
3
Съдът съобрази, че в жалбата процесуалният представител е цитирал съдебно решение, в което очевидно е била налична различна фактическа обстановка от описаната в настоящия случай. На първо място видно от приложеното копие на протокол за използването на АТСС /л.17 от делото/, настоящото устройство не е било монтирано на служебен автомобил, режимът на измерване е бил стационарен, с посока на задействане в двете посоки, а според приложеното копие от протокол за проверка по реда на Закона за измерванията /л.19 от делото/, самото АТСС представлява система за измерване на скорост. Съдът следва да уточни, че с измененията на ЗДвП, /ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г./, законът беше съобразен с изложеното в Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта и в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът
„автоматизирано техническо средство или система“. Съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП – „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, поради което съдът отхвърли и това възражение като неоснователно.
Съдът не споделя е направеното в жалбата възражение относно неяснота на посоченото място, където е извършено нарушението и наличието или липсата на ограничение на скоростта до 60 км./час.
От приложения към делото протокол с рег.№ 804р-8625 от дата 15.11.2024 г. по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното с Наредбата приложение, с който се доказва мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и др. обстоятелства, се установява че има тъждество на посочените данни с тези 4 посочени в обжалвания електронен фиш, като мястото на нарушението е конкретно посочено, а именно: област Сливен, по път I-6 км. 379 км., разклон за с.Гавраилово, които обстоятелства са точно описани както в протокола, така и в обжалвания електронния фиш. Съгласно картата на републиканската пътна мрежа, посочването на римската цифра „I“ означава първокласен път ( което и е посочено в конкретния протокол), като изписването на цифрата „6“ – означава номера на съответния път, а изписването на „км. 379“ показва точните координати, където е разположено АТСС и където е установено нарушението, а именно на 379 километър по посочената отсечка от първокласен път номер 6 (I-6), където и има разклонение на пътя към с.Гавраилово. От справка с картата на републиканската пътна мрежа става ясно, че този участък съвпада с точно посочените GPS координати в приложеното и прието като доказателство копие от снимка № 005178 /л.15 от делото/. Точните координати на мястото на нарушението се припокриват по съдържание на посоченото в протокола и в обжалвания електронен фиш, поради което, съдът счита възражението в тази насока за напълно неооснователно.
Безспорно се доказва и обстоятелството, че в посочения пътен участък, извън населено място е било валидно ограничение на скоростта на движение както и наличието на пътен знак и неговото месторазположение, спрямо мястото на контрол, доколкото това е отразено в гореописания протокол, където в графа „Място за контрол“ като точно местонахождение е посочено „път I-6, 379 км., р-н за с.Гавраилово“ и е отбелязано, че в пътния участък има поставен пътен знак с ограничение 60 км./ч.
В тази връзка неоснователно се явява и възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за грешно посочена квалификация на нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДвП, доколкото в електронния фиш, квалификацията е правилно определена като такава по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на ал.2 от посочения член на ЗДвП, предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Това обстоятелство е безспорно установено, въз основа на приложения към преписката и приет по делото протокол рег.№ 804р-8625/15.11.2024 г. за използването на АТСС, от който се установява наличието на посочения в Електронния фиш пътен знак В26, въвеждащ допълнително ограничение на път извън населено място, а именно 60км./час.
Следва да бъде отбелязано и това, че както и самият процесуален представител сам посочва в жалбата, посочването на точните координати на позиционираното АТСС, не представлява част от изчерпателно изброените реквизити на съдържанието на ЕФ и не може да влече неговата незаконосъобразност. Съгласно нормативната база електронният фиш следва да съдържа точно посочените реквизити в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдът установи, че приложения към преписката електронен фиш Серия К № 10381880 съдържа данни за териториалната структура на Министерството на 5 вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.