Протокол № 13 от 16.01.2026, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 424/2025
- Вид
- Протокол № 13
- Подписан
- 16.01.2026
- В сила
- 16.01.2026
- Състав
- Павел Александров Ханджиев, Радостина Костова Калиманова, Илияна Тодорова Балтова
ПРОТОКОЛ
№ 13 гр. Бургас, 16.01.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Павел Ал. Ханджиев
Членове:
Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
Сложи за разглеждане докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20252000500424 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
За въззивника-ищец „Юробанк България“ АД, редовно призован, не се явява представител. Постъпила е молба от 14.01.2026 г., с която се иска да се даде ход на делото.
За въззивниците-ответници Р. Г. Т. и Е. Н. Т., редовно призовани, се явява адв. С. К..
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът, предвид липсата на процесуални пречки по хода на делото, О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно свое Определение № 531 от 21.11.2025 г., с което са приети за разглеждане въззивните жалби на ищеца „Юробанк България“ АД и ответниците Р. Г. Т. и Е. Н. Т. против решение № 37/02.03.2025 година, постановено по гражд. дело № 205/2023 година по описа на Окръжен съд – Ямбол и делото е внесено за разглеждане в 1 открито съдебно заседание.
Съдът докладва заявление от въззивниците-ответници Е. Т. и Р. Т. от 12.01.2026 г., с което са представени и се иска да бъдат приети като доказателства писмени доказателства, а именно платежни нареждания за кредитни преводи в периода от 19.04.2024 г. – 08.01.2026 г.
Съдът докладва и заявление на въззивниците-ответници от 12.01.2026 г., с което се заявява увеличение на възражението за прихващане на сумата 1131.41 лв. до 1537.71 лв.
Съдът докладва и молба от банката-въззивник, с която се оспорва въззивната жалба на ответниците, поддържа се собствената въззивна жалба, поддържа се, че увеличението на възражението за прихващане е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, излагат се и съображения за неоснователност на същото възражение.
АДВ. К.: Поддържам жалбата. Поддържам искането за приобщаване на писмените доказателства и искането за увеличение, тъй като съобразно съдебната практика е допустимо. За първи път се представят тези доказателства. Очаквахме експертизата, която беше извършена, да отрази плащанията. Нямаме други искания.
По доказателственото искане съдът съобрази, че съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК във въззивното производство страните могат да представят доказателства, които не са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. От друга страна, по общите правила на преклудиране на доказателствените искания доказателства, които е било възможно да се представят с въззивната жалба, не би следвало да се представят в последващ момент. Ето защо, съдът приема, че следва да бъдат приети като доказателства представените платежни нареждания за извършени преводи с дати 22.04.2025 г., 16.06.2025 г., 21.07.2025 г., 06.11.2025 г. и 2
08.01.2026 г. Останалите платежни нареждания за кредитни преводи няма да бъдат приети като доказателства и ще бъдат върнати на страната.
По тези съображения, съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото писмени доказателства, приложени към заявлението на въззивниците-ответници от 12.01.2026 г., а именно: платежни нареждания за кредитни преводи от 22.04.2025 г., 16.06.2025 , 21.07.2025 г., 06.11.2025 г. и 08.01.2026 г.
НЕ ПРИЕМА като доказателства и връща на въззивниците-ответници останалите, представени със заявление от 12.01.2026 г., писмени доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства по делото.
ДАВА ход на устните състезания.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, ще моля да уважите жалбата на доверителите ми, като приемете, че искът на „Юробанк България“ АД е неоснователен по причина, че към датата 12.01.2023, когато се претендира настъпила предсрочна изискуемост, действително такава не е била налице.
Такава е тезата ни и пред първата инстанция през цялото време, такава е и към момента.
Искам да обърна внимание и на това, че в случая е налице едно според мен изключително шиканьозно поведение на банката, която непосредствено след сключване на договора за кредит е започнала да изнудва доверителите ми да сключват нови анекси за стойността на кредита, за погасяването на вноските, за условията по това, в резултат на което се е стигнало до едни изключително усложнени условия, при които трябваше софийските съдилища да установят незаконност на клаузи по договора, надвзети суми от банката в резултат на незаконните анекси, което доведе до една изключително усложнена фактическа обстановка относно дължимостите и плащанията. Ето и към настоящия момент, когато ние претендираме увеличение на сумата, 3 която искаме да бъде прихваната на първо място, това е сумата, която банката незаконно и неоснователно е надвзела спрямо дължимите по първоначално сключения анекс и всичко това е защото ищецът през цялото време формулираше исканията си по един изключително объркан начин.
Написал съм в писмените бележки това, което считаме като детайли и факти, довели до това, но накратко нещата се свеждат до следното: първоначално ищецът претендира глобално неизпълнение към 12.03.2023 г. една сума. В хода на делото поискахме, съдът го задължи и той направи някакви уточнения, които считаме, че не са съобразени с действително дължимите вноски. Впоследствие заключението на вещото лице установи, че вноските, които са направени, са обратно отнесени спрямо това, което се претендира от ищеца. В смисъл, ако вноската едната, която се дължи е анюитетна от 261.34 лв., се състои от 170 лв. лихви по кредита и 60 лв. главница, ищецът е претендирал обратното. Получи се един изключително хаотично воден процес и невъзможност за упражняване адекватно на защитата на доверителите ми, което в известна степен доведе и до затруднение и този резултат с непредставените през цялото време вноски по кредита.
Затова ще моля да отхвърлите иска, тъй като първоинстанционният съд направи една друга съществена грешка. Сумата 1882 лв., приета от Ямболския окръжен съд като дължима към 12.03.2023 г., но всъщност не е претендирана в исковата молба. Въз основа на този размер, че е налице такова неизпълнение, съдът прие, че е налице първата предпоставка и обяви договора за предсрочно изискуем. Тук обаче считаме, че преди да извърши второто правно-логическо действие, дали спрямо този глобален размер от 1882 лв. или спрямо всяка отделна вноска, за която се приема, че е налице неизпълнение, съдът следваше да извърши прихващане със сумите, които впоследствие е прихванал с предсрочно изискуемата главница. Това е според нас основната грешка, наред с процесуалните проблеми, които възникват и поради това, моля отново да отхвърлите иска.
Представям писмени бележки и два списъка за разноски, които моля да бъдат присъдени на доверителите ми.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще произнесе решението си 4 в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 10.50 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5
----- следващ документ -----
ПРОТОКОЛ
№ 13 гр. Бургас, 16.01.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Павел Ал. Ханджиев
Членове:
Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
Сложи за разглеждане докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно гражданско дело № 20252000500424 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:40 часа се явиха:
За въззивника-ищец „Юробанк България“ АД, редовно призован, не се явява представител. Постъпила е молба от 14.01.2026 г., с която се иска да се даде ход на делото.
За въззивниците-ответници Р. Г. Т. и Е. Н. Т., редовно призовани, се явява адв. С. К..
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът, предвид липсата на процесуални пречки по хода на делото, О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно свое Определение № 531 от 21.11.2025 г., с което са приети за разглеждане въззивните жалби на ищеца „Юробанк България“ АД и ответниците Р. Г. Т. и Е. Н. Т. против решение № 37/02.03.2025 година, постановено по гражд. дело № 205/2023 година по описа на Окръжен съд – Ямбол и делото е внесено за разглеждане в 1 открито съдебно заседание.
Съдът докладва заявление от въззивниците-ответници Е. Т. и Р. Т. от 12.01.2026 г., с което са представени и се иска да бъдат приети като доказателства писмени доказателства, а именно платежни нареждания за кредитни преводи в периода от 19.04.2024 г. – 08.01.2026 г.
Съдът докладва и заявление на въззивниците-ответници от 12.01.2026 г., с което се заявява увеличение на възражението за прихващане на сумата 1131.41 лв. до 1537.71 лв.
Съдът докладва и молба от банката-въззивник, с която се оспорва въззивната жалба на ответниците, поддържа се собствената въззивна жалба, поддържа се, че увеличението на възражението за прихващане е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, излагат се и съображения за неоснователност на същото възражение.
АДВ. К.: Поддържам жалбата. Поддържам искането за приобщаване на писмените доказателства и искането за увеличение, тъй като съобразно съдебната практика е допустимо. За първи път се представят тези доказателства. Очаквахме експертизата, която беше извършена, да отрази плащанията. Нямаме други искания.
По доказателственото искане съдът съобрази, че съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК във въззивното производство страните могат да представят доказателства, които не са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. От друга страна, по общите правила на преклудиране на доказателствените искания доказателства, които е било възможно да се представят с въззивната жалба, не би следвало да се представят в последващ момент. Ето защо, съдът приема, че следва да бъдат приети като доказателства представените платежни нареждания за извършени преводи с дати 22.04.2025 г., 16.06.2025 г., 21.07.2025 г., 06.11.2025 г. и 2
08.01.2026 г. Останалите платежни нареждания за кредитни преводи няма да бъдат приети като доказателства и ще бъдат върнати на страната.
По тези съображения, съдът по доказателствата