Определение № 429 от 08.07.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 429 гр. Перник, 08.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Нина М. Коритарова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Въззивно частно гражданско дело № 20251700500408 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК. С разпореждане № 5762 от 16.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. №1112/2025 г. Районен съд – Перник е отхвърлил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № 6904 от 24.03.2025 г., в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 116 лева– разходи за уведомяване за период от 07.03.2024 г. до 16.03.2025 г., във връзка с връчване на покана до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредитното задължение.

В срок е постъпила частна жалба от заявителя "Юробанк България" АД, с която при доводи за недопустимост и неправилност на разпореждането, доколкото не се касае за такси и действия, свързани с управлението на кредита, поради което и не била приложима изричната забрана на чл.10а ал.2 от ЗПК, се иска отмяната му и да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист в цялост за претендираните със заявлението суми. Разходите за изпращането на поканата до длъжника били в общ размер на 116, 00 лв., като в тази сума се били включвали сумата от 60 лв. за изготвяне на поканата съобразно чл. 6, т. 5 от НМРАВ и сумата от 56 лв. дължима на ЧСИ С.Б., като тези разноски били действително направени.

Цитира съдебна практика в този смисъл. Моли да бъде отменено разпореждане № 5762 от 16.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. №1112/2025 г. на Районен съд – Перник, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № 6904 от 24.03.2025 г., за сумата от 116 лева– разходи за уведомяване за период от 07.03.2024 г. до 16.03.2025 г., във връзка с връчване на покана до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредитното задължение като неправилно и незаконосъобразно.

Претендират сторените в настоящото производство разноски.

Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба е допустима, същата е подадена в законоустановения едноседмичен срок от легитимирана страна, имаща интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционното производство по ч. гр. д. №1112/2025 г. на ПРС е образувано по заявление за издаване 1 заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, подадено от "Юробанк България" АД срещу длъжника Д.К.Л. Издадена е Заповед № 782/16.04.2025 г. по ч. г. д. № 1112/2025 г. и изпълнителен лист от 16.04.2025 г. на Районен съд- Перник, с която е разпоредено плащане на сумите по заявлението с изключение на сумата от 116 лв., представляваща разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.

За да отхвърли заявлението в обжалваната му част относно сумата от 116 лв., представляваща разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, ПРС се е позовал на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като е приел, че се касае за договор за потребителски кредит. Според жалбоподателя претендираните разноски са направени във връзка с неизпълнението на задължението от страна на длъжника по договора за кредит, поради което следва да бъдат понесени от него. Настоящият състав намира, че становището на жалбоподателя е неоснователно. Съгласно приложимите към договора Общи условия всички съдебни разходи, съответните признати възнаграждения на адвокатите на банката и евентуалните разходи за принудително изпълнение, в случай на извънсъдебни или съдебни искове за изплащане на претенциите на банката, са за сметка на кредитополучателя. Дори да се приеме, че с тази клауза в общите условия в тежест на потребителя се възлагат и всички такси/разходи за изпращане и връчване на писма, покани и други, то заявлението в тази част е неоснователно поради противоречието на клаузата с чл.

10а от Закона за потребителския кредит. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Изпращането и връчването на напомнителни писма или покани не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Следователно, тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това този разход не е обявен конкретно в договора, както изисква чл. 11, ал. 1, т. 17 от ЗПК. Настоящият състав споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното разпореждане относно противоречието на посочената клауза с чл. 33 от ЗПК. В случая не се касае за предоставяне на услуга, която да съпътства и обслужва ползването на кредита като допълнително благо за клиента, а за вземане, предназначено да компенсира кредитора за дейности, изцяло и в негов интерес, които е извършил или възнамерява да извърши за сметка на клиента си, ако той допусне просрочие на изискуемо плащане. Подобно обезщетение обаче противоречи на забраната за ангажиране на отговорност на потребителя за вреди от неизпълнение над законната лихва за забава (чл. 33, ал. 1 ЗПК). Ето защо, какъвто и да е характерът на действията на кредитора в случай на пропускане на изискуем падеж, събирането на такса за тях противоречи на специалния закон. Систематичното тълкуване на чл. 10а и чл. 19, ал. 3 и чл. 33 от ЗПК налага извод за ограничаване на свободата на договарянето от кредитор, предоставящ потребителски кредит при условия, при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи. В този смисъл е и константната практика на Пернишки окръжен съд, обективирана в определение № 12 от 7.01.2022 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 757/2021 г., определение №563/28.06.2021 г. по в.ч. гр.д.№310/2021 г. и др. С оглед това съдът намира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е неоснователно в частта за сумата 116 лв., съставляваща разходи за уведомяване на длъжника. Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5762 от 16.04.2025 г., постановено по ч. гр. д.

№1112/2025 г. на Районен съд – Перник, с което съдът е отхвърлил заявлението по чл. 417 ГПК на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749 срещу Д. К. Н., с ЕГН: ********** за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата 116 лв. представляваща разходи за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост на процесния договор за кредит.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3