Решение № 28 от 05.03.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Царево, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Янч. Н. при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Георги Янч. Н. Административно наказателно дело № 20252180200585 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по жалба на В. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ж.к. „****************, против Наказателно постановление № 25-0302-000256/02.09.2025 год., издадено от Началник на РУ-Царево при ОДМВР - Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл.

179, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева (76.69 евро), за това, че на 04.07.2025 г. в 12:55 часа в гр.

Царево, на ул. „Хан Аспарух“, като водач на лек автомобил марка „Фолксваген Таос“, с рег. № **************, като по време на движение не съобразява поведението си с пътен знак Г15 – пешеходна зона и навлиза след него, като с действията си създава опасност за останалите участници в движението, с което виновно нарушил чл. 6 т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за противоречие на издаденото наказателно постановление с материалния закон, допуснати в хода административно-наказателното производство съществени нарушения на производствените правила и необоснованост на наложеното наказание. Счита, че на място на извършване на нарушението нямало поставен пътен знак Г15, а табела, която показвала някакъв футболист, което се възприемала като знак за футболно игрище. Отделно от това нямало поставени забранителни знаци В1, В2, В3. Имало поставен знак за автоматична преграда, но след като същата не била вдигната се възприемало, че влизането не било забранено. В заключение се иска да бъде отменен обжалвания индивидуален административен акт. Към жабата е приложен снимков материал за поставените пътни знаци на местонарушението.

1

В проведените открити съдебни заседания жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Наказващият орган Началник РУ-Царево при ОДМВР - Бургас, редовно призован, не се представлява. Представя писмено становище по жалбата.

След като се запозна с представените по делото доказателства, становището на жалбоподателя и разпита актосъставителя, съдът намери за установено следното:

С Наказателно постановление № 25-0302-000256/02.09.2025 год., издадено от Началник на РУ-Царево при ОДМВР - Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева (76.69 евро), за това, че на 04.07.2025 г. в 12:55 часа в гр. Царево, на ул. „Хан Аспарух“, като водач на лек автомобил марка „Фолксваген Таос“, с рег. № ************, като по време на движение не съобразява поведението си с пътен знак Г15 – пешеходна зона и навлиза след него, като с действията си създава опасност за останалите участници в движението, с което виновно нарушил чл. 6 т. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 24.09.2025 г. Датата на връчване се установява от самата разписка върху наказателното постановление.

Приложен по делото е АУАН серия GA, бл. № 1308146 от 04.07.2025 г. съставен от актосъставителя Н. Н., на длъжност мл. автоконтрольор при РУ Царево при ОДМВР-Бургас против В. Х. Х., в което фактическото описание на нарушението е идентично с това в издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗДвП.

От разпита на актосъставителя Н. се установи, че през месец юли 2025 г. по повод на постъпил сигнал по тел. 112 е извършил проверка за лек автомобил, който е навлязъл в пешеходната зона на град Царево. При пристигане на място установили лекия автомобил, като му подали звуков и светлинен сигнал и го спрели пред входа на училището. Водачът бил само в превозното средство. Заявил на контролните органи, че се бил объркал защото не разбрал, че това е пешеходна зона и това наложило да прави обратен завой на градския площад. От показанията на този свидетел се установи също, че на мястото на установяване на нарушението има поставен пътен знак Г 15, указателна табела с текст „Внимание! Автоматична преграда“, както и автоматична преграда, ограничаваща свободен достъп на автомобили. Именно заради навлизането в пешеходната зона били спрели жалбоподателя. На водача бил съставен акт. Актът му бил предявен. Разяснили на водача правото му на възражения, както и правото му да обжалва наказателното постановление пред районен съд по местоизвършване на нарушението.

Компетентността на административно-наказващия орган за издаване на наказателни постановления за нарушения по ЗДвП се установи с приложената Заповед 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена на 29.09.2025 г. по пощата от надлежно лице (посочено в атакуваното НП като нарушител), в 2 установения от закона четиринадесетдневен срок от връчване на НП (24.09.2025 г.) и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. Разгледана по същество същата е неоснователна.

При служебната проверка на издаденото наказателно постановление съдът не намира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на административнонаказаното лице. Актът и наказателното постановление са съставени при спазване изискванията на ЗДвП и ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на извършването на нарушението, описано е нарушението. Актът е бил подписан от нарушителя, като в същия са изписани възраженията му. В издаденото въз основа на акта наказателно постановление са посочени конкретните законови разпоредби, които са нарушени и санкционните норми, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Не е ограничено правото на защита на жалбоподателя да разбере какво е нарушението и да организира защитата си, предвид даденото словесно описание на нарушението и правната му квалификация.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, като на 04.07.2025 г. в 12:25 часа в гр.

Царево, на ул. „Хан Аспарух“, като водач на лек автомобил марка „Фолксваген Таос“, с рег. № *********, като по време на движение не съобразява поведението си с пътен знак Г15 – пешеходна зона и навлиза след него, като с действията си създава опасност за останалите участници в движението. Съгласно чл. 189, ал. 2 от Закона за движение по пътищата редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. По делото не се представят доказателства, опровергаващи направените констатации, поради което съдът приема, че нарушението е доказано, включително и от показанията на свидетеля Н. Н..

Съдът счита, че правилно е приложен материалният закон. Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От показанията на свидетеля Н., както и от приетите като доказателства по делото извадки от Организацията на движението на превозни средства и пешеходци в град Царево и Зонирането на град Царево, включително и от приложения към жалбата снимков материал се установява по несъмнен начин, че на мястото на нарушението е имало поставени пътен знак Г15 и табела с текст „Внимание! Автоматична преграда“, както и автоматична преграда, ограничаваща свободен достъп на автомобили. За това недоказано остана и твърдението на жалбоподателя, че на мястото на нарушението нямало 3 поставен пътен знак Г 15.

Според разпоредбата на чл. 51, ал. 1 и, ал. 2 от ППЗДвП пътен знак Г15 е от групата пътни знаци със задължителни предписания, като указва задължително път само за пешеходци, а по силата на чл. 52, ал. 3 от ППЗДвП пътни знаци от Г13 до Г16 указват, че пътят, в началото на който са поставени, се ползва само от участници в движението, чиито символи са изобразени върху съответния пътен знак, и е забранен за използване от останалите участници в движението. В тази връзка неоснователно се оказа възражението направено в жалбата, че липсата на поставени забранителни пътни знаци (В1, В2 и В3) не ограничавало движението на МПС. Също така, неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че в АУАН и в оспореното НП е изписано пътен знак Г15 А, а такъв реално не съществувал в ППЗДвП. Непрецизното посочване на самия знак обаче не води до отмяна на наказателното постановление, каквито твърдения се навеждат от жалбоподателя. Според настоящият съдебен състав от начинът по който е описано в АУАН и в НП нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП жалбоподателят е имал възможност да научи в какво е обвинен и да се защити по фактите, чрез които се е осъществило нарушението, а така също и по закон относно сочените за нарушени разпоредби от ЗДвП.

Според разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5, пр.1 и 2 от ЗДвП (изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) се наказва с глоба 200.00 лв. водач, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Предвиденото наказание за нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е във фиксиран размер. Описаното в АУАН и пренесено в НП нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, поради което и на жалбоподателя му е наложено наказание „глоба“ в размер на 150.00 лв. С оглед на санкционната правна норма, която предвижда твърд размер на административната санкция, наложената с обжалваното постановление глоба в размер на 150.00 лева се явява законосъобразна. Следва да се отбележи, че след извършване на нарушението, но преди приключване събирането на доказателства нормата на чл. 179, ал. 1 от ЗДвП е била изменена с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г. Същото по вид нарушение вече се санкционира с глоба 200.00 лева водач, т.е. завишен е размерът на наказанието глоба. Следователно в случая трябва да се приложи нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, според която ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, поради което и на жалбоподателя следва да се наложи административно наказание „глоба“ в по-ниския размер, а именно 150.00 лева.

С оглед на това атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН предвижда, че в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда 4 на АПК. Доколкото в производството не е било направено искане за присъждане на разноски, то и съдът не дължи произнасяне по тях.

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

25-0302000256/02.09.2025 год., издадено от Началник на РУ-Царево при ОДМВР Бургас, с което на В. Х. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.

„****************“ № *****, ап.****** на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева (76.69 евро), за това, че на 04.07.2025 г. в 12:55 часа в гр. Царево, на ул. „Хан Аспарух“, като водач на лек автомобил марка „Фолксваген Таос“, с рег. № ***********, като по време на движение не съобразява поведението си с пътен знак Г15 – пешеходна зона и навлиза след него, като с действията си създава опасност за останалите участници в движението, с което виновно нарушил чл. 6 т. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.