Решение № 258 от 18.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Стара Загора, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20235500500495 по описа за 2023 година

Производство по чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба от А. Д. Б. - длъжник по изп.д. № 20237650401376 на ЧСИ Г.И. чрез адв. Р.Т., против постановление от 01.06.2023 г., с което ЧСИ е отказал събирането в производството сумата от 400 лв. за платеното от длъжника адвокатско възнаграждение при прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК.

В жалбата се твърди, че били налице всички предпоставки за уважаване на направеното искане за присъждане на разноски в полза на длъжника.

Съгласно чл.79, ал.1, т.1 ГПК разноските били за сметка на длъжника, освен в случаите когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен при плащане, извършено в самото производство. В случая плащането било направено преди образуването на изпълнителното производство и в тази хипотеза следвало да останат за сметка на взискателя. Жалбоподателката счита, че направените в производството разноски не могат да се търсят в друго производство.

Направените в изпълнителното производство разноски се подчиняват на общия режим на отговорността за разноски в процеса. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени постановлението в частта относно разноските.

Взискателят ЗД „Б.и.“ АД изпраща отговор, с която оспорва жалбата.

Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Постъпили са писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК от страна на ЧСИ Г.И..

Съдът след като прецени доказателствата по делото, възраженията на 1 страните и приложимото право намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20237650401376 на ЧСИ Г.И. е образувано по молба на ЗД „Б.и.“ АД против длъжницата А. Д. Б. въз основа на изпълнителен лист от 02.02.2021 г., издаден по т.д. № 243/2019 г. на Старозагорския окръжен съд. С молба от 25.05.2023 г. от адв. И. П., процесуален представител на А. Д. Б., е поискано прекратяване на изпълнителното дело, вдигане на запорите и присъждане на разноски. Към молбата е приложено платежно нареждане за сумата, посочена в изпълнителния лист, писмо до взискателя, с което длъжникът го уведомява, че е внесъл сумата по посоченото търговско дело, както и договор за правна защита и съдействие и пълномощно за адв. П.. С обжалваното разпореждане ЧСИ е приел, че са налице основанията на чл.433, ал.1 ,т.1 ГПК, тъй като длъжникът е представил платежно нареждане от банка, от което се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена преди образуване на изпълнителното производство, и е прекратил производството. По отношение на претенцията за направените от длъжника разноски в това производство, съдебният изпълнител е приел, че не е компетентен да ги присъди, след като няма представен изпълнителен лист.

Жалбата е основателна.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Следователно разноски са дължими на длъжника, предвид правилото на чл. 79, ал.1, т.1 ГПК, възлагащо му всички разноски по изпълнението, освен тези, сторени в рамките на две изрично упоменати от закона изключения и едното от тях е прекратяването на делото по чл. 433 ГПК, но не поради плащане след завеждането му. Разглежданата тук хипотеза е именно такава. Предходната норма според съда следва да се тълкува и прилага в смисъл, че длъжникът не само не понася разноските на взискателя - инициатор на процес, който не е следвало да бъде завеждан, но има право да възстанови собствените си. Разсъждението се подкрепя и от приложимата тук обща за гражданското съдопроизводство/т.е. и за института на принудителното изпълнение/ норма на чл. 78, ал.4 от ГПК, предвиждаща, че ответникът има право на разноските си и при прекратяването на делото, още повече, че специално правило за изпълнителното производство, дерогиращо общото в такива случаи, ГПК не е създал. Изпълнителният процес представлява продължение на исковия процес, поради което в нормата на чл. 79 ГПК /намираща се в общата част на ГПК/ е уреден въпроса с разноските, извършени в изпълнителния процес. По аргумент от противното от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК при прекратяване на изпълнението по чл. 433 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на взискателя и изхождайки от тази норма следва и въпроса за възникване на права за длъжника да иска насрещно от взискателя за заплащане на разноски 2 направени от длъжника при прекратено производство.

В настоящия случай, изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. , ГПК - поради плащане, направено преди образуване на изпълнителното дело, поради което разноските по изпълнението не са за сметка на длъжницата, а на взискателя. Това означава, че същият дължи и разноските на длъжника в изпълнителното производство. Налице са доказателства за направени деловодни разноски за платено от длъжника адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Разноските за адвокатско възнаграждение са реално направени, както и са поискани от страна на длъжницата. В тази насока, въззивният съд приема, че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, т. 1 предложение първо ГПК, поради което и на А.

Б. се следват направените по изпълнителното дело разноски за платено адвокатско възнаграждение. Като допълнение, с оглед на изложеното в мотивите от ЧСИ, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че ЧСИ няма да присъжда разноските, а ще ги събере така, както събира и разноските на взискателя в изпълнителното производство.

По изложените съображения обжалваното постановление следва да бъде отменено. По отношение на възражението за прекомерност, направено от взискателя в отговора на жалбата: то не може да бъде разглеждано в това производство, тъй като съдебният изпълнител не е приел за събиране направените от длъжника разноски. След като стори това, той следва да се произнесе и по размера им съобразно направеното възражение за прекомерност.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 01.06.2023 г. по изп.д. № 20237650401376 на ЧСИ Г.И., в частта с която е отказано на длъжника по делото събирането в производството сумата от 400 лв. за платеното от него адвокатско възнаграждение при прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.

433, ал. 1, т. 3 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото на частен съдебен изпълнител Г.И. с район на действие Окръжен съд Стара Загора за събиране и изплащане на разноските по изпълнителното дело № 20237650401376 за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева в полза на длъжницата А. Д. Б., ЕГН **********, дължими от взискателя ЗД „Б.и.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4