Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 435 от 21.11.2023, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 585/2023
Вид
Решение № 435
Подписан
21.11.2023
В сила
29.12.2023
Състав
Аглика Гавраилова, Мария Велкова, Силвия Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Русе, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Силвия Павлова

Мария Велкова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20234500500585 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Община Русе против решение №1204/31.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 5904/2022 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от С. Н. Д. от гр.Русе иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., частично от 15 000 лв., от настъпил ексцес, както и иск за заплащане на сумата в размер на 3553.69 лв.- обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на настъпилия ексцес, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 21.11.2022 г. до окончателното плащане.

Твърди се, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, че не е налице ексцес като самостоятелно право да се търси обезщетение, тъй като настъпилото усложнение е констатирано в хода на производството по гр.д.№ 5580/2019 г. по описа на РРС и същото е съобразено при присъждане на обезщетението по приключилото производство. В условията на евентуалност навежда доводи, 1 че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД и е завишено.

Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди от настъпил ексцес се отхвърли, както и присъждане на направените разноски за производството.

Ответникът по жалбата С. Н. Д. чрез пълномощника си адв.Д. П. от АКРусе е подал отговор на въззивната жалба по реда и в срока на чл.263 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ГПК за оказана безплатна правна защита.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството е образувано по предявения от С. Н. Д. против жалбоподателя иск с правно основание чл.49 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за претърпени нови неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние /ексцес /.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че с влязло в сила решение № 555/27.03.2020 г., постановено по гр.дело № 5580/2019г. по описа на Районен съд- Русе Община Русе е осъдена да заплати на С. Н. Д. на основание чл.49 ЗЗД обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди като резултат от претърпяния от него инцидент на 04.12.2018 г. – падане в резултат на непочистен общински паркинг. В хода на приключилото производство по приложеното дело се установило, че първоначалната операция с поставяне на остеосинтезен материал, не дала нужния резултат и раменната му кост е започнала да некротизира, поради което се налагало нова операция- за смяна на раменна 2 става с изкуствена такава.

Установено е също, че на 06.07.2020 г. С. Н.Д. е постъпил на лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД- гр.София, където му била поставена окончателна диагноза: „Асептична идиопатична остеонекроза, раменна област – ляв” и извършена операция по КП 221 „Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с много голям обем и сложност” за смяна на раменна става. На 03.02.2022г. му било издадено Експертно решение под № 90210/24/03.02.2022г., с което му била определена 50% ТНР, с водещо заболяване „Наличие на ортопедични импланти на стави”. Към настоящия момент, макар и със сменена става, ръката му не функционира пълноценно, изпитвал постоянна болка, обемът от движения бил силно ограничен, поради което и обслужването му на елементарно хигиенно-битово ниво било силно затруднено.

Във връзка с проведеното лечението направил разходи в общ размер на 3 553.69 лв.

От заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза е установено, че в представената медицинска документация е посочена диагноза – „Асептична идиопатична остеонекроза Раменна област – ляв” като е поставена съобразно номенклатурата на МКБ 10 и е с код М87.01 в Епикриза /ИЗ № 18311/2020/ издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД. Така формулираната диагноза може да се преведе по следния начин: Несвързано с инфекция, с неизяснена причина, умиране на костна тъкан в лява раменна област. Диагнозата „Асептична идиопатична остеонекроза” се поставя в случаите, когато няма ясно причина за настъпване на остеонекрозата /умиране на костна тъкан/, като най-често същата се отдава на генетични фактори и се среща в млада възраст /деца и подрастващи/. Терминът „идиопатична” посочва неопределеността на причината за настъпване на състоянието. В конкретния случай от представената медицинска документация е видно, че установената асептична остеонекроза на главата на лява раменна кост на Д. е настъпила след многофрагментното счупване на главата на лява раменна кост, с разместване на фрагментите. Асептичната остеонекроза на главата на раменната кост по литературни данни е сравнително често срещано усложнение при многофрагментни разместени счупвания на главата на 3 раменната кост – 21-75% от пациентите. Гореизложеното дава достатъчно основание да се приеме, че настъпилата остеонекроза е усложнение на установеното многофрагментно разместено счупване на главата на лява раменна кост на Д.. При тези данни експертът приема, че в Епикриза /ИЗ № 18311/2020г./ по отношение на поставената диагноза: „М87.01 Асептична идиопатична остеонекроза, Раменна област – ляв”, е допусната техническа грешка и точната диагноза би следвало да е: „М87.2 Остеонекроза след предшестваща травма”. В представената медицинска документация не се съдържат данни С. Д. да е страдал от „Асептична идиопатична остеонекроза”, преди настъпване на процесния инцидент. На 06.07.2020г. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” на Д. му е била извършена оперативна интервенция – Алопластика на лява раменна става, която е протекла без усложнения. Вещото лице сочи,че при извършване на алопластика на раменна става /поставяне на изкуствена става/ продължителността на възстановителния процес е много индивидуален и варира в широки граници в зависимост от предходното състояние на мускулатурата на ставата, като функционалното възстановяване протича постепенно и често не настъпва на сто процента. Обичайната продължителност на възстановителния период е в рамките на месеци, като е възможно максимално възстановяване на функцията дори след 12- 18 месеца.

Една от основните цели на извършването на алопластика на раменна става е подобряване на функционалния обем на движенията в раменната става, което обичайно настъпва в рамките на следоперативния възстановителен период /до 12-18 месеца/. В конкретния случай извършената алопластика не е подобрила обема на движения на лява раменна става при Д. спрямо обема преди алопластиката, дори се отчита влошаване. Към м.01.2020г. са били известни наличието на асептична некроза на главата на лява раменна кост на Д. и необходимостта от отстраняване на имплантите и заместването им с алопластика /изкуствена става/, което е било отразено и съобразено при изготвяне на СМЕ № 2022/2020г., приложена по гр.дело № 5580/2019г. по описа на РРС. Преди извършване на алопластиката /поставянето на изкуствена става/ на раменна става на Д. се е очаквало извършването й да доведе до подобряване на функционалното състояние на лява раменна става, което не е настъпило.

Установено е със заключението на допълнителната СМЕ, че не било възможно асептичната некроза да е настъпила вследствие поставянето на кост 4 в модуларния канал, което от своя страна да е довело до необходимостта от корекция с поставянето на безциментово стъбло в модуларния канал, тъй като поставянето на алографт /кост от друг донор/, има предназначение да захрани по-добре главата на раменната кост и да подобри срастването на фактурата. Многофрагментните фрактури на главата на раменната кост, силно затруднявали нейното хранене /кръвоснабдяване/. При извършването на алопластиката /поставянето на изкуствена става/ от механичен тип, заместваща некротизиралата глава на раменната кост били спазени всички правила на добрата медицинска практика и международни стандарти.

Посочено е, че в настоящия случай не се отчита влошаване на функцията на раменната става, а невъзстановяване в пълен обем на същата. В резултат на претърпяната травма, причинила многофрагментна фрактура на главата на лява раменна кост и въпреки положените старания тя да бъде съхранена, същата е изпаднала в асептична некроза, което е довело до повторна оперативна интервенция за частична подмяна на лява раменна става.

Функцията на лява раменна става не била възстановена, въпреки добрата оперативна техника и множеството следоперативни рехабилитационни процедури. Функцията на левия горен крайник била затруднена, но в достатъчен обем, за да може ищеца да се самообслужва и справя с ежедневието си.

Със свидетелските показания на св.В. Н.а Д.а -с. на ищеца и св. И. Г. Д. е установено, че по време на извършената оперативна интервенция през 2020 г.

Д. е бил придружаван от сестра си, която му помагала с уреждането на административните въпроси и била негова опора, тъй като се наложило повторно да преживее същия кошмар: престой в болница, операция, пълна анестезия и след това болезнено възстановяване. Изгубил всякаква надежда, че ще си върне предишния начин на живот и трябва да се примири с факта, че ще е инвалид до края на живота си. Свидетелите са установили също, че той бил съкрушен след като разбрал, че следва да се прави нова операция, след нея бил отчаян, много трудно се възстановил, намален бил обема на движенията му, въпреки, че посещавал физиотерапия и гимнастика, но и до момента не можел да използва пълноценно ръката си, изпитвал постоянна болка, вманиачил се е и заставал от дясната страна на събеседника си при разговор, защото се притеснявал да не бъде докоснат по ръката, ограничил социалните си контакти до минимум. Междувременно станал дядо, но не 5 можел да носи внука си на ръце и почти не му давали да го вдига, което допълнително влошавало емоционалното му състояние.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди по съображения, че е налице ексцес. Прието, че за претърпените нови болки и страдания от оперативната интервенция и свързаните с това разходи за новото лечение, ищецът има право на обезщетение. Първоинстанционният съд е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че настъпилото усложнение от травматичните увреждания било съобразено при определяне на обезщетението по приключилото производство по гр.д.№ 5580/2019 г. на РРС.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди първоинстанционният съд е съобразил вида им и техния интензитет, както и че функцията на лява раменна става не е възстановена до момента, както и факта, че пълно възстановяване не се очаква.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

При разглеждане на спора не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно са установени релеватните за спора факти и правилно е приложен материалния закон.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че след присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, пострадалият има основание да търси ново обезщетение за влошеното здравословно след първоначалното травматично увреждане, т.нар. екцес, който смисъл са и задължителните указания, дадени в ПВС №4/1975 г.