Решение № 695 от 10.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. София, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Цветина Цолова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова в присъствието на прокурора Т. Люб. Н. като разгледа докладваното от Цветина Цолова Въззивно административно наказателно дело № 20231100602068 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава XXI НПК.

С Решение №20062324 от 17.10.2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 147 състав, постановено по НАХД №17942 по описа на съда за 2019 г. обвиняемият Н. П. С. е признат за виновен за това, че на 23.04.2019 г., около 22:00 часа, в гр. София, ж.к. **** не изпълнил Заповед за незабавна защита от 27.03.2019 г. на СРС, I I I ГО, 80 състав по гр.д.

№70410/2018 г., връчена му лично на 09.04.2019 г., с която му било забранено да приближава М.М. С.а, както и жилището, което тя обитава, находящо се в гр. София, ж.к. **** на разстояние по-малко от 100 метра, като влязъл в жилището, където била и М.М. С.а – престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, поради което на основание чл. 296, ал. 1, вр. чл. 78а, ал. 1 НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от процесуалния представител на обвиняемия С. – адв.

Н., в която се излагат доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в смисъл на неправилно приложение на материалния закон при постановяване на акта, като се иска приложението на чл. 9, ал. 2 НК към процесното деяние. Навеждат се доводи срещу приетото от първоинстанционния съд при преценката обясненията на обвиняемия в частта, с която той заявява, че съпругата му М. С.а му е позвънила и го е 1 поканила да дойде в жилището да се разберат. Според адв. Н. не става въпрос за изграждане на защитна теза, а за логично и последователно пресъздаване на точните събития от инкриминираната вечер. По делото не било безспорно установено, че обвиняемият е знаел, че с отиването си в жилището нарушава заповедта за защита. Навеждат се твърдения, че първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че след отиването на обвиняемия в апартамента, между него и св. М. С.а не е възникнал конфликт, което подкрепяло тезата, че действително св. С.а е искала да изяснят отношенията си. Моли въззивния съд да постанови присъда, с която да оправдае обвиняемия.

В закрито заседание на 24.04.2023 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че решението е атакувано в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Защитникът на обвиняемия - адв. Н. , навежда аргументи за неправилност на първоинстанционното решение. Моли съда да отмени решението и да постанови оправдателна присъда.

Обвиняемият С., редовно призован, се явява лично в съдебното заседание пред въззивната инстанция, като в хода на съдебните прения и последната дума заявява, че е бил подведен да отиде в апартамента, направил е голяма грешка и моли съда да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Подадената от защитника на подсъдимия адв. Н. жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Обвиняемият Н. П. С., ЕГН: **********, български гражданин, основно образование, безработен, неженен /разведен/, неосъждан.

Обвиняемият Н. П. С. бил съпруг на свидетелката М.М. С.а. По повод осъществен от обвиняемия психически и физически тормоз върху св. С.а, последната подала молба за защита от домашно насилие на 27.03.2019 г., по която било образувано гр.д. № 70410/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 80 състав. Във връзка с молбата, на 27.03.2019 г. била издадена заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие, с която обвиняемия Н. С. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.М. С.а.

Със същата заповед обвиняемият Н. С. бил отстранен от жилището, 2 което обитавал, находящо се в гр. София, ж.к. ****, като му била наложена и забрана да приближава св. М.М. С.а, както и жилището, което тя обитава, находящо се в гр. София, ж.к. ****, на разстояние по-малко от 100 метра.

Издадената заповед за незабавна защита била връчена лично на обвиняемия на 09.04.2019 г. от св. В.К. – полицейски инспектор при 06 РУСДВР. Въпреки това, обвиняемият Н. С. продължил да обитава съвместното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. ****. Това принудило св. М.М. С.а да напусне жилището, като първоначално живяла при своята дъщеря – В.Н., а от 01.04.2019 г. била настанена в Кризисен център за защита от насилие над деца и жени „Света Петка“ - гр. София.

На 23.04.2019 г. св. С.а решила да се завърне в семейното си жилище, находящо се в гр. София, ж.к. ****, като на същата дата около 21:30 часа се прибрала у дома си, придружена от служители към Кризисен център за защита от насилие над деца и жени „Света Петка“- гр. София – свидетелките С.Т., Г.Т. и И. Ч.. Св. С.а се обадила по телефона на ателие за ключарски услуги и извикала на адреса майстор-ключар, за да смени бравата на входната врата. След като бравата била сменена, св. С.а се обадила по телефона на своя съпруг – обвиняемия Н. С., като му заявила, че не желае да го вижда повече.

Около 22:00 часа обвиняемия С. позвънил на входната врата на жилището. Св.

С.а отворила вратата и при вида на съпруга си отишла в хола, а обвиняемият влязъл след нея в жилището. Това я принудило незабавно да напусне жилището заедно със свидетелката Г.Т. и да сигнализира органите на реда на тел. 112.

Св. И. Ч. попитала обв. С. какво прави в жилището и дали му е известно, че нарушава ограничителната заповед, според която не трябва да приближава М.М. С.а, както и жилището, което тя обитава, на разстояние помалко от 100 метра, след което заедно със св. С.Т. напуснала жилището, като заключила входната врата на апартамента, в който останал обв. С..

Пред блока намерили св. С.а в емоционална криза, последната изпитвала силен страх, треперeла и плачела. След около 15 минути на място дошли полицейските служители при 06-РУ СДВР св. Т.Т. и М.Т.. Последните влезли в апартамента, находящ се в гр. София, ж.к. ****, където заварили обв. Н. П. С., който бил отведен в 06-РУ СДВР и задържан за срок от 24 часа.

Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция. Възприетите от първия съд факти и изяснената чрез оценката им в съвкупност фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав и преповтаряне в тази насока не се налага.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите М. С.а, С.Т., И. Ч. Г.Т. – депозирани в съдебно заседание и приобщени по реда на чл.

281, ал. 4 НПК, на св. Т.Т. и В.К., Заповед за незабавна защита от 27.03.2019 г.

3 на СРС, III ГО, 80 състав по гр.д. № 70410/2018 г., свидетелство за съдимост.

Възприетите от първата инстанция фактически изводи относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на което е дал вяра на едни части от тях и не е кредитирал други.

Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да приеме съществени различни фактически констатации от направените в първоинстанционния съдебен акт, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.

372/01.10.2012 г. по н. д. № 1158/2012 г., на ВКС, Н. К., III НО/.

Споделяйки доказателствения анализ на първостепенния съд, въззивният е задължен да отговори изчерпателно на наведените доводи и възражения, изложени във въззивната жалба.

Правилно първоинстанционният съд, в разрез с твърдяното от защитника на обвиняемия Н. С. във въззивната жалба, е приел, че обясненията на обвиняемия в частта им относно причината за отиването му в апартамента, находящ се в гр. София, ж.к. ****, представляват защитна теза, като поради това не ги е възприел за достоверни.

Твърдението на обвиняемия, че е отишъл в апартамента по покана на св.

М. С.а, която в разговора по телефона му я заявила, че желае да се разберат, не се подкрепя от нито едно от останалите събрани по делото доказателства.

Напротив, св. С.а заявява, че по телефона е съобщила на съпруга си единствено, че не иска да го вижда. Изложените от св. С.а обстоятелства относно съдържанието на разговора със съпруга й – обвиняемия Н. С., се подкрепят от показанията на св. Г.Т. и И. Ч..

Не може да бъде обстоятелство, което да дискредитира извода на първоинстанционния съд относно характера на депозираните от обвиняемия С. показания като такива, изграждащи защитната му теза, и твърдяното от защитника му – адв. Н., обстоятелство, че при отиването на обвиняемия в апартамента и влизането му във вътрешността на същия, между него и св. С.а не бил възникнал конфликт. Посоченото по никакъв начин не може да доведе до еднозначния извод, предлаган от адв. Н., че посещението на обвиняемия С. е било инициирано именно от св. М. С.а и той е отишъл в апартамента само за да изяснят отношенията си. Нещо повече, липсата на конфликт между обвиняемия и св. С.а в момента, в който двамата са се намирали в хола на жилището, находящо се в гр. София, ж.к. ****, се обяснява от депозираните от св. И. Ч. показания, която заявява, че при вида на съпруга си в жилището, св. С.а се е изплашила и излязла, както и от показанията на св. Г.Т., според 4 които при излизането си извън жилището, св. С.а изпаднала в истерия и започнала да плаче. Съдът намира, че именно почувствания от св. С.а страх от обвиняемия и последвалото нестабилно емоционално състояние, за което свидетелстват придружаващите я служителки на Кризисния център, са причината за липсата на конфликт между обвиняемия и св. С.а, а не както се твърди от защитата – поради причината, че самата св. М. С. е поканила обвиняемия да посети апартамента, докато тя се намира в него.

Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е възприел обясненията на обвиняемия Н. С. за защитно средство в тази им част, като също така правилно съдът ги е кредитирал в частта им относно частта от денонощието, в която се е развило процесното събитие, доколкото същите се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

Въззивната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен материал, първостепенният съд е направил и правилни правни изводи досежно съставомерността на поведението на подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна именно по чл. 296, ал. 1, предл. 3 НК.