Решение № 147 от 19.02.2026, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 935/2025
- Вид
- Решение № 147
- Подписан
- 19.02.2026
- В сила
- 09.06.2026
- Състав
- Таня Илкова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- Чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл. 234, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 235 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 147 гр. Стара Загора, 19.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова в присъствието на прокурора Ж. Ст. В. като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20255530100935 по описа за 2025 година
Предявени са искове за обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди, с правно основание чл.4, вр. чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ.
Ищцата Д. К., чрез пълномощника си адв. С., АК-Стара Загора, твърди в исковата си молба, че е заемала длъжност „Главен специалист“ в териториално звено ГРАО, при Министерство на регионалното развитие и благоустройство. В професионалните и обществени среди се ползвала с безупречна репутация. В личен план също била щастлива.
Преди обед, на 25.07.2022 г., по телефона се обадил гражданин, нетърпелив да получи съдействие при легализация на чуждестранен документ.
Ищцата отишла до преводаческо бюро, в на ул.„*************“ – в гр. Стара Загора. Там, докато преглеждала книжата, нахлули множество полицейски служители, които с гневни викове, й поставили белезници. Ищцата била отведена в сградата на Областна дирекция на МВР - Стара Загора, като последвали задържането й за срок от 24 часа, предявяване на обвинение и разпит. В края на деня, ищцата била освободена, но без мобилен телефон и лични вещи-надлежно иззети при ареста като веществени доказателства. На 27.07.2022 година била привлечена в качеството на обвиняем, за това че: в 1 периода 01.01.2020г. до 25.07.2022г., в условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице „Главен специалист“ при ТЗ- ГРАО към МРРБ с ИМР-Община Стара Загора, е приела парична облага парични суми, които не й се следвали, за да извърши действия по служба, а именно-издаване на официални удостоверителни документи и справки в базата данни на ТЗ-ГРАО при Община Стара Загора - престъпление по чл.301, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК. Била взета мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 3000 лева, които следвало да плати в кратък срок.
На излизане получила призовка за явяване в съдебно заседание в Окръжен съд - Стара Загора, за производство по вземане на мярка за процесуална принуда „Отстраняване от длъжност“. На 30.07.2022 г. съдът се произнесъл с Определение, по силата на което К. била лишена от възможността да изпълнява служебните си задължения. На 14.11.2022г., трудовото правоотношение между нея и Министерство на регионалното развитие и благоустройство е било прекратено.
Без доходи и без работа, ищцата била принудена да разчита изцяло на семейството си, но пораженията от шока били едва преодолими за нея.
Твърди, че по досъдебното производство са били провеждани разпити, събирани документи, с оглед прецизиране на обвинение и така до средата на 2024 г., когато е било прекратено. От Окръжна прокуратура я призовали да се яви в сградата на Окръжен съд- Стара Загора, за връчване на Постановление за прекратяване на наказателно производство.
Дълбоките белези, оставени от наказателното преследване били незаличими, като в първите дни след специализираната полицейска акция получавала паник атаки, страдала от високо кръвно налягане.При потърсена от личния лекар помощ, последният установил „Рецидивиращо депресивно разстройство, с умерено тежък епизод“. Предписал й домашно лечение в максималния допустим от личен лекар четиринадесетдневен период. Ищцата започнала прием на антидепресанти, а лечението продължило при специалист психиатър - Д-р И. С.. Окончателната диагноза била „Генерализирана тревожност“, като на последния преглед от 24.10.2024г. се установявало продължаващо наличие на напрегнатост и фиксиране върху изминали психотравматични изживявания. Репутацията й е била съсипана. Всичко това се обострило от репортаж в една от водещите национални медии-„БТВ“, 2 където с лаконичен коментар се съобщавало, че служител на Община Стара Загора бил задържан за опит за вземане на подкуп. Медийното отразяване на казуса продължавало и в социалните мрежи- Фейсбук. Срамът и унижението от показното задържане се отразил на К., вследствие на което тя станала свита и страняща от хората. Била спокойна единствено с близките си.
Наред с описаните психотравматични увреждания на ищцата, са били причинени и значителни имуществени вреди - реално претърпени загуби и пропуснати ползи. На първо място сторените в рамките на наказателното производство разходи за възнаграждението на процесуалните й представители-адвокат С. и адвокат Вълев, които възлизали на 6000 лева.
Мярката за процесуална принуда я лишила от възможността да получава трудово възнаграждение, което към 25.07.2024 г., възлизало на 1043,00лв., или общо 5215,00 лева за периода м. август до м.декември. Безспорно, противозаконните действия на органите на Прокуратурата на Република България, състоящи се в провеждане на наказателно преследване- /привличане в качеството на обвиняем/, като в последствие наказателното производство е било прекратено, тъй като извършеното от лицето не съставлявало престъпление, се категоризирало като вредоносно поведение, по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, което според ищцата следва да бъде репарирано със справедливо парично обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратура на Република България, представлявана от Главния прокурор на Република България, да й заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в психично разстройство - генерализирана тревожност, което продължава към настоящия момент пряка и непосредствена последица от предприетото спрямо нея наказателно преследване - Досъдебно производство №228/2022г., по описа на ОД МВР Стара Загора, ведно със законната лихва от момента на прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане; сумата 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, състоящи се в платени адвокатски възнаграждения по досъдебното производство, сумата 5 215 лв., представляваща пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода м. август до м. декември 2022г., ведно със законната лихва от момента на прекратяване на 3 наказателното производство до окончателното изплащане на сумата.
Моли за присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Ответната страна Прокуратурата на Република България, представлявана от РП-Стара Загора, в депозирания писмен отговор взема становище за неоснователност на исковете. Оспорва твърденията, че причинените на ищцата вреди са единствено и само в резултат на актове и действия на органи на Прокуратура на РБ. Навежда се подробни доводи за липсата на доказателства, установяващи сочените от ищцата вреди.
Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли, като неоснователни и недоказани, предявените искове.
В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника си, като моли съда да уважи изцяло предявения иск. За Прокуратурата на РБ се явява представител на РП – Стара Загора, който пледира за частично уважаване на иска, тъй като претендирания размер за обезщетение е прекомерен.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Не спори между страните, а и от приложеното към делото ДП № *************г., по описа на ОД на МВР – Стара Загора, пр.пр. № ************* по описа на ОП – Стара Загора, се установява, че на 26.07.2022г. ищцата е привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл. 301, ал.1, вр.чл. 26, ал.1 от НК, за това, че в периода 01.01.2020г. – 25.07.2022г., в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – Главен специалист при ТЗ – ГРАО към МРРБ с ИРМ – Община Стара Загора, е приела облага – парични суми, които не й се следват, за да извърши действия по служба, а именно – издаване на официални удостоверителни документи и извършване на справки в НБ „Данни“ на ТЗ – ГРАО при Община – Стара Загора. На същата дата, по отношение на ищцата е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“, в размер на 3000 лв., както и мярка за процесуална принуда „Отстраняване от длъжност“. С Мнение по чл. 235 от НПК, ОД на МВР е изпратила на ОП – 4
Стара Загора предложение за прекратяване на ДП № *************г., поради наличието на хипотезата на чл. 234, ал.1, т.2 от НПК.
По делото са представени амбулаторен лист
№23003408В2F8/03.10.2023г., амбулаторен лист
№
2427700А3976/03.10.2024г., болничен лист за периода 04.08.2022г. до 13.08.2022г., от които се установява, че ищцата страда от „Генерализирана тревожност“, „Разстройство в адаптацията“, „Рецедивиращо депресивно разстройство“, като състоянието й е било съпроводено с напрегнатост, антиципираща тревожност, засилено напрежение и нежелание за общуване.
С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства.
Свидетелят Г. И. е работила заедно с ищцата в Община Стара Загора.
Твърди, че през периода на разследването, ищцата „…изпадна в психическа криза, в която не беше на себе си“, „…не искаше да излиза, защото не беше добре. В един момент беше склонна да се самоубие.“. По време на целия процес, ищцата е нямала доходи, като не е имала с какво да се храни.
Чувствала се е унизена, с наранено самочувствие и его.
Св. Б. Г.а е дъщеря на ищцата. Твърди, че майка й е била задържана на публично място – в центъра на гр. Стара Загора. Разказва за периода на разследването - ищцата е била в неадекватно състояние, съпроводено с депресия, психическо разстройство, „…искаше да стигне до самоубийство.“.
Това състояние наложило да се потърси помощ от психолог. Твърди, че до скоро ищцата е била със срината нервна система, като се е чувствала унизена от създалата се ситуация.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, като същите са последователни, непротиворечиви, и са въз основа на най- преки наблюдения./след преценка по реда на чл. 172 ГПК/
Предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
5
Съгласно цитираната разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Така, за да се ангажира отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, законът изисква да е налице кумулативна даденост на следните предпоставки: на първо място да е налице някое от условията по чл.2, ал.1, т.1 - т.6, на второ място – да е налице вреда и причинна връзка. Тежестта на доказване принадлежи на ищеца. Чл.4 от ЗОДОВ предвижда възмездяване за всички претърпени вреди, а когато са неимуществени, намира приложение чл.52 ЗЗД.
Съгласно посочените норми, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта. Преките вреди обосновават причинно-следствената връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат.
За да се квалифицира обвинението като незаконно е достатъчно впоследствие образуваното наказателно производство бъде прекратено, независимо от отделните процесуално - следствени действия, които са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващите органи.
В настоящия случай, на ищцата е било повдигнато обвинение за престъпление от общ характер. Действията по привличането й към наказателна отговорност са започнали на 26.07.2022г. - с Постановление за привличане на обвиняем за престъпление по чл. 301, ал.1, вр.чл. 26, ал.1 от НК. Образуваното наказателното производство е прекратено с Постановление от 15.08.2024г. на ОП – Стара Загора, влязло в сила на 28.08.2024г./предвид Разписка за връчване от 20.08.2024г./,поради липса на доказателства за извършено престъпление.