Решение № 394 от 25.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Бургас, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242100500243 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Н. Д. С., ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. А. срещу Решение №229/28.11.23г., постановено от Районен съд Поморие по гр.д.№813/22г.

С постановеното решение е определен РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата Н. Д. С., ЕГН ********** и детето Н. Н. С., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване в дома на бащата, от 09.00 ч. на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден, както и една седмица през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск; бащата Н. Д. С.. Въззивникът Е ОСЪДЕН да заплаща на малолетното си дете Н. Н. С., чрез неговата майка и законен представител М. Д. К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер 400 лв.

(четиристотин лева), считано от 01.08.2022 г. – датата на предявяване на иска за издръжка и занапред до настъпване на законни причини за изменяне или прекратяване на издръжката; бащата е ОСЪДЕН да заплати на малолетното си дете Н. Н. С., чрез неговата майка и законен представител М. Д. К., сума в общ размер 1050 лв., представляваща издръжка за детето за изминало време – за периода от м. май на 2022 г. до м. юли на 2022 г., включително, в размер 350 лв. за всеки от месеците.

Въззивникът обжалва решението в частта, относно режима на лични отношения, като го намира за неправилно и необосновано, постановено при допуснати процесуални нарушения: въззивникът не е изслушан в съдебно заседание по въпросите за връзката му с детето и възможностите му за неговото отглеждане и възпитание; социалният доклад е съдържал информация, основана само на разговори с майката, но не и с бащата; съдът не е обсъдил извлечение от мобилната комуникация между страните, от което личи нейната психическа нестабилност.

1

Въззивникът излага съображения за нарушаване на материалния закон при постановяване на първоинстанционното решение, цитирайки нормите на чл.124, ал.1 и СК, §1, т.5 6 ЗЗДет., ППВС №1/12.11.1974г., като посочва и конкретни случаи, в които майката му е създала пречки да осъществи среща с детето и не изпълнява определения с привременни мерки режим на лични отношения, за да обоснове извод, че в негова полза следва да бъде определен по-разширен режим на лични отношения. Предлага да бъде определен следният режим: всяка четна седмица от годината от 18.00 ч. в петъчния ден до 18.00 ч. в неделния с приспиване при бащата; всяка сряда бащата да взема детето в 16.00 ч. от майката или от детската градина и да го връща на майката в 18.00 ч.; Уикендите след личните празници на детето - рожден ден и имен ден, от 9.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя; всяка четна календарна година детето да е с бащата за Коледните и Великденските празници, а с майката - за новогодишните празници и обратно - всяка нечетна година да е с майката за Коледните и Великденските празници и с бащата за Новогодишните празници; 30 дни през лятната ваканция, разделени на два пъти по 15 дни, когато майката не е в полагаем платен отпуск. Майката да бъде задължена до 31.05. на съответната година да посочи на бащата дните си в отпуск; след започване на училище на детето, първите 5 дни от зимната и пролетната ваканции; извън уговорения режим, при продължително отсъствие на бащата от страната във връзка с работата му, бащата да може да вижда детето си за 3 часа в деня, следващ пристигането му в страната.

Въззивникът обжалва решението в частта, с което считано от 01.08.22г. – датата на предявяване на иска, е осъден да заплаща издръжка, в размер на 400.00 лева.

Намира така присъдената издръжка за силно завишена и несъобразена със стандарта в страната, необходимите разходи за издръжка на дете и финансовите възможности и на двамата родители. Намира, че и по време на съвместното им съжителство разходите за издръжката и отглеждането на Н. не са били високи, поради което неправилно и незаконосъобразно е да се присъжда размер, несъобразен с конкретния начин на живот на детето и на особеностите на домакинството, в което то се отглежда.

Въззивникът сочи, че и двамата родители са с постоянна трудова заетост, като той е на индивидуално договаряне за всяко свое пътуване, а майката е с постоянен трудов договор. И двамата имат по едно дете от предходна връзка, като ищецът има пълнолетна дъщеря на 20 години, която към момента е студентка редовно обучение в Бургаски свободен университет - платена форма, за която заплаща както текуща издръжка, така и таксите за обучението, и част от допълнителните разходи около дъщеря си, като закупуване на компютър, телефон, разходи по абитуриентски бал и други подобни. Детето Н. е на 3 години и 9 месеца, и според въззивника той няма специални нужди или здравословни проблеми, не спазва специален хранителен режим.

Посещава безплатна детска градина е безплатно, а разходите за учебници за предучилищна възраст са за сметка на държавата, като родителите заплащат само учебните помагала. Според въззивника ответницата има доходи от постоянна трудова заетост, отдава имоти под наем, както самата тя посочва - подпомагана е с хранителни продукти от своите родители, а за непълнолетния си син Кристиян, получава съответната издръжка.

Според въззивника съдебната практика в момента приема, че за ежемесечната издръжка на дете на почти 4 годишна възраст са необходими около 400.00 лв, от които логично е бащата да поема около 250.00 лв , а разликата от 150.00 лв да бъде от майката. Излага съображения, че за месеците декември 2022 г. и януари 2023 г. е изплатил предварително издръжка, които суми ответницата не е отишла да получи и му били върнати от „Български пощи“ ЕАД.

Претендира да бъзе определен размер на издръжката от 250.00 лв. месечно, считано от 01.08.2022 г. - датата на предявяване на иска за издръжка до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

Във въззивната жалба и в защитата по същество на спора не са изложени оплаквания относно размера на издръжката, присъден по реда на чл.149 СК – за минало време и не са направени искания за изменение на решението в тази част.

Поради това въззивната инстанция приема, че решението в тази част не се обжалва и е 2 влязло в сила, поради което не е предмет на въззивна проверка.

Решението не се обжалва и е влязло в сила и в частта, относно предоставяне на родителската власт над детето Н. Н. С. на майката.

Въззиваемата – ответник М. Д. К. не представя в срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор.

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, и видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №***г. на Община Бургас, страните са родители на непълнолетното дете Н.

Н. С., род. на ***г., родено през време на фактическото им съпружеско съжителство до 2021г. Всеки от родителите има и друго дете – бащата Н. С. има дъщеря З. Н. С.,родена на ***г., студентка в Бургаски свободен университет, редовна форма на обучение.

Майката М. К. има син – К. Н. Г., роден на ***г. – ученик в ***.

Ищецът С. твърди, че след раздялата на страните, ответницата създава затруднения за контактите му с детето Н. и не му предоставя възможност да се вижда с него. Претендира родителските права да бъдат предоставени на майката, а на него да бъде определен режим на лични отношения и издръжка, в размер на 250 лева, които да заплаща на детето.

Ответницата М. Д. К. не оспорва иска, досежно предоставяне на родителската власт и определяне на режим на лични отношения на бащата с детето. Предявява насрещен иск както по отношение на родителската власт, така и по отношение режима на лични отношения на бащата с детето и размера на издръжката, дължим от бащата.

Претендира присъждане на издръжка, в размер на 600 лева, както по реда на чл.149 СК – една година преди предявяване на иска, така и занапред.

В първоинстанционното производство е депозиран социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” – Бургас.

За установяване на спорните по делото факти и обстоятелства пред първоинстанционния съд са допуснати до разпит свидетелите И. Д. Р. – сестра на ищеца, М. Р. Р. – приятел на ищеца и К. Д. К. – брат на ответницата. Свидетелите установяват факти и обстоятелства относно съвместното съжителство на страните (св.Р.) и след раздялата им, създаване на затруднение от страна на майката за осъществяване на лични отношения на бащата с детето (св.Р. и св.Р.) и относно добрите финансови възможности на двамата родители.

Във въззивното производство и двамата родители са изслушани по реда на чл.59, ал.6 СК.

Въззивникът С. заявява, че има свободна професия – моряк и пътува доста често извън страната – не е на постоянен договор, на свободно наемане е. Живее сам във вила извън гр.Бургас - във вилна зона. Заявява, че след раздялата на страните, майката е прекратила всякакви контакти с него – физически, телефонни и виртуални.

Поради това потърсил съдействие от органи и институции – Полиция и ДСП – Бургас.

Една тогава успял, но трудно да се види с детето, макар че след това по сигнал на майката бил извикан да даде обяснения. Бащата заявява желание детето Н. да общува със сестра си, с която са привързани. След постановяване на привременни мерки от първоинстанционния съд получил възможност да вижда детето в определените от съда часове, но пак със затруднения. Заявява, че извън тези мерки, майката не му предоставя възможност да види детето, дори когато му предстои пътуване и той я моли за това. Изразява желание за по-честа комуникация и контакти, т.к. има нужда да общува с детето като баща със син. Претендира режимът на лични отношения да бъде по-разширен.

Въззиваемата К. заявява, че от определяне на режима по реда на 3 привременните мерки, тя го спазва, но между страните има нарушена комуникация и бащата не е активен за осъществяване на срещите – посочва конкретен случай през м. януари 2022 година. Според въззиваемата тя е предлагала спогодба, но бащата не е бил съгласен. Въззиваемата споделя, че при раждането на детето бащата е бил една-две седмици в страната и е бързал да замине, поради обявената пандемия от Ковид-19.

Заявява, че през цялото време сама се е оправяла с детето. Заявява, че живее в ***, в жилището на брат си, докато прави ремонт на своето жилище. Въззиваемата заявява, че е „склонна“ да предостави детето извън определения режим, но след като има окончателно решение или някакво решение, което няма да е само привременни мерки.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото и пред настоящата инстанция доказателства, намира, че първоинстанционното решение е частично неправилно и незаконосъобразно.

По отношение режима на лични отношения на бащата с детето, въззивния съд намира, че същият следва да бъде съобразен с обстоятелството, че то е момче и има нужда и трябва да общува по-активно със своя баща. Към настоящия момент контактите са спорадични и затруднени и това може да доведе до родителско отчуждение. По делото не се твърди и не се установява бащата да не притежава родителски капацитет или поведението му да е вредно, опасно или неприемливо спрямо детето. Същият заявява искрено желание да общува с лично с Н. и да поддържа добри отношения между двете деца.