Решение № 510 от 27.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Бургас, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20252100100630 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Е. А. А., ЕГН ********** от ***** против Прокуратурата на Република България, с която е поискано да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 88 000лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление, както и сумата от 1965лв. – обезщетение за имуществени вреди.

Ищецът твърди, че на 25.07.2015г. е бил задържан от органите на МВР в гр. Елена и му било връчено постановление за привличането му като обвиняем /№397/25.07.2015г. на РП Елена/.

Обвиненията, които били повдигнати на ищеца, били по чл. 195, ал. 1, т.

4, пр. 1 и пр. 2, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 , във вр. с чл. 18, ал. 1 НК.

Била му направена полицейска регистрация 1366/25.07.2015г. от ОД МВР В. Търново, която била снета със Заповед за снемане на полицейска регистрация 3286р-2482/20.07.2020г. от МВР, ГДНП, т.е. ищецът бил с полицейска регистрация в продължение на 5 години.

Ищецът посочва, че през 2003-та година регистрирал сдружение с нестопанска цел в обществена полза „Национална Асоциация по велосипедизъм“. Започнал разностранни дейности в посока популяризирането на велотранспорта и велотуризма. През 2009г. сдружението станало член на Европейската федерация по велосипедизъм. Постепенно се включвал в различни проекти, а от 2010г. ищецът сам започнал да генерира проектни идеи и да кандидатства по различни програми и фондове за финансиране на 1 дейността на сдружението. Значителна част от дейността била концентрирана в гр. Бургас.

Посочва, че от момента на привличането му като обвиняем предприел последователно мерки, с които да ограничи щетите от обвинението върху проектите и инициативите, в които участвало сдружението.

След връчването на протокола за предявяване на разследването и постановлението за предаване на съд от 24.03.2017г. провел консултации с партньорите си, които взели решение да не се поемат рискове и да се прекрати трудовият му договор. По този начин се целяло минимизиране на риска от евентуално разгласяване на наказателното производство в медиите. През периода след началото на наказателното преследване срещу ищеца до май 2017г. той работил ограничено и със страх, че ще навреди на имиджа на кампаниите. След май 2017г. дейностите му били единствено „про боно“ без да получава заплащане и без да афишира връзка между него и собствените му проекти и инициативи, което го поставяло често в невъзможност да участва в нови проекти.

Ищецът посочва, че периодът, през който продължило наказателното преследване, бил дълъг и това допринесло за влошаване на психическото му състояние. Ищецът изпитвал страх от осъждане, притеснения, засягане на достойнството му, напрежение в отношенията му с близки и познати. Невъзможността му да упражнява дейността си предизвикала множество имуществени вреди. Това, че е управител на сдружение, което реализира проекти с европейско финансиране, предполагало доверие в съответния човек и вяра в неговия авторитет, а наказателното преследване се отразило негативно на всичко това.

Негативи понесъл и поради обстоятелството, че на адресната си регистрация в гр. Бургас получавал призовките в хода на разследването.

Много често ги получавала майка му, която изживяла изключителен стрес от случващото се и починала година след снемането на регистрацията му. Стрес изживели и пълнолетните деца на ищеца.

Ищецът поддържа, че незаконното обвинение било поддържано в период от 4 години и 5 месеца. Била му наложена мярка за неотклонение „подписка“, като не можел да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, не можел за пътува в чужбина, а в случаите, в които напускал страната, рискувал налагане на по-строга мярка.

Посочва, че след полицейската регистрация много от проектите, за които кандидатствал били отхвърлени. Това довело до финансови трудности и до влошаване на отношенията му със съжителстващата с него жена, която в крайна сметка го напуснала и се установила с детето им в жилището на своите 2 родители.

В съдебно заседание претенцията се поддържа от ищеца лично и от назначен от съда служебен адвокат.

Ответникът Прокуратурата на България чрез представителя си по правопрокурор при структурното му звено Бургаска районна прокуратура е подала писмен отговор, с който оспорва предявените от ищеца искове по всички пунктове като неоснователни и недоказани.

Посочва, че подсъдим в процесното наказателно производство било и друго лице, чието поведение също било от значение за продължителността на производството, предвид на което не може да се вмени изцяло във вина на прокуратурата продължителността на наказателния процес.

Ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 195 НК и му била взета мярка за неотклонение, която не е най-тежката такава.

Ищецът не ангажирал доказателства за интензивно провеждани процесуални действия с негово участие, както и за твърдените от него неимуществени вреди.

Претенцията се оспорва като изцяло неоснователна. Поддържа се, че бързината на наказателния процес не може да бъде в ущърб на принципа за разкриване на обективната истина. Извършени били експертизи, делото било изпратено по компетентност до окръжна прокуратура, извършени били множество действия по разследването. След извършването им наблюдаващия прокурор взел решение за прекратяване на делото, но след събиране на максимален обем от доказателства.

При евентуалност, ако претенцията бъде счетена за основателна, се развиват съображения, че обезщетение следва да бъде присъдено в намален размер.

Оспорва се и претенцията за имуществени вреди. Поддържа се, че представеното преводно нареждане от 20.03.2018 год. с основание „разноски по НД“ не доказва заплащане на адвокатско възнаграждение по конкретното производство. Освен това не са представени доказателства за осем пътувания с автомобил или обществен транспорт на конкретните дати, свързани с участие на ищеца в процесуални действия.

В отговора на исковата молба е направен отвод за родовата подсъдност на спора, който е бил съобразен в определение № 1607/14.03.2025г. на БРС.

В съдебно заседание оспорването се поддържа от ответника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от 3 фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че срещу ищеца е имало образувано наказателно производство, по което е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.18 ал.1 от НК – опит за квалифицирана кражба в съучастие с друго лице.

С присъда №18/09.05.2019 год. по НОХД №54/18 год. по описа на РС Елена, протестирана от прокуратурата и потвърдена с решение №136/18.12.2019 год. по ВНОХД №300/2019 год. по описа на ОС Велико Търново, ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение.

В резултат на безспорните факти, изложени по-горе, следва да се приеме, че се е осъществил фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ - по отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по което е оправдан, с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените от Е. А. неимуществени и имуществени вреди от деликта.

На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Неимуществените вреди включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време (така решение № 391 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2899/2015 г., IV г. о., ГК ВКС).

От фактическа страна е безспорно, че ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление за привличане на обвиняем от 25.07.2015 г. по ДП (бързо производство) №ЗМ-130/15 год. на МВР Елена, №397/15 год. на РП Елена, за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.18 ал.1 от НК, за това, че на 25. 07.2015 год. в гр.Елена в съучастие с друго лице направил опит да отнеме чужди движими вещи, като за целта използвал технически средства и случаят не е маловажен. На същата дата му е взета мярка за неотклонение „подписка“ и е разпитан в присъствие на съдия.

На 24.03.2017 год. на ищеца отново е повдигнато обвинение и е разпитан в качеството на обвиняем. На същата дата му е предявено разследването, внесен е обвинителен акт и е образувано НОХД №92/17 год. по описа на РС Елена (неприложено), което е било прекратено с разпореждане №43/12.05.2017 год., а обвинителният акт - върнат на РП Елена за отстраняване на допуснато съществени процесуални нарушения – л.2 – л.3 от 4 том ІІІ на ДП №ЗМ-127/15 год. на ОДМВР В.Търново.

На 17.01.2018 год. ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление от 26.10.2018 год. за престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 и т.5, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.18 ал.1 от НК. На същата дата е разпитан в качеството на обвиняем и е представил доказателства за отсъствието си на датата, на която е бил призован да се яви – 19.12.2017 год., а именно електронно писмо и покана за работна среща на горната дата, адресирани до ищеца като председател на Национална велосипедна асоциация – л.18 и 19 от том ІІІ на ДП.

На 26.02.2018 год. в РС Елена е внесен обвинителен акт против ищеца и П.Н., по който е образувано НОХД №54/18 год. по описа на РС Елена, приключило с оправдателна присъда. Ищецът е взел лично участие в общо 6 от проведените съдебни заседания и е бил представляван от адвокат Пламен Пенков – договор за правна защита и съдействие на л.146, том І от наказателното дело. Общата продължителност на наказателния процес е четири години и пет месеца.

От служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че с решение от 09.12.2003 год. по ф.д.№3030/2003 год. по описа на БОС е регистрирано сдружение „Национална асоциация по велосипедизъм“, с представляващ Е.

А.. Сдружението е пререгистрирано в електронния ТРРЮЛНЦ с вписване 20221214115805, отново с представляващ Е. А. и се представлява от ищеца и към настоящия момент.

Представят се множество писмени доказателства, от които се установява, че сдружението, представлявано от ищеца, е участвало активно в различни проекти на национално и европейски ниво.

От свидетелските показания се установява, че обвинението повлияло силно негативно върху личността на ищеца, психиката му, неговата самооценка и отношенията му с близките.

Според свидетелката Д. ищецът бил депресиран и разстроен, тя пътувала с него на едно от делата и след това трябвало до отидат заедно на конференция в гр.София. Ищецът й споделил, че срещу него тече производство и че трябва да се дистанцира от работата на асоциацията, за да не навреди на проектите.

Св.Ф. заявява, че с ищеца били съпрузи до 2017 год., когато се развели по взаимно съгласие. Тя сочи, че ищецът бил активен, винаги положителен, ангажиран с проблемите на семейството и децата. След случая от 2015 год. настъпила промяна в поведението му и в състоянието му, ищецът станал между апатичен и изнервен, престанал да бъде активен в семейството и в работата си, нямал интерес към семейния живот и към децата, това повлияло на атмосферата с семейството и на финансите.

5

Съдът приема за доказано от събраните доказателства, че незаконното обвинение е причинило на ищеца стрес, страх от изхода на наказателното производство и от евентуално осъждане. Самото естество на наказателната репресия и опасността от осъждане причиняват на личността негативни изживявания, неудобства, чувство на унижение, притеснение и несигурност, накърняват се моралните и нравствените ценности, повлиява се негативно социалното общуване, като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени („презумпитвни“) вреди не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства – така решение №480/23.04.2013 год. по гр.д.№85/12 год. ІV гр.о. ВКС, решение №227/15.04.2020 год. по гр.д.№ 4674/18 год. ІV гр.о. ВКС.