Решение № 296 от 30.06.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Плевен, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИ. при участието на секретаря И. П. Ц. като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИ. Въззивно гражданско дело № 20264400500436 по описа за 2026 годИ.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение №330/11.03.2026г., постановено по гр.д.

№5838/2025г. по описа на РС-Плевен състав на същия съд е признал за установено на осн. чл.422, ал.1 вр. чл.415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 286 ЗЗД вр. чл. 288 ЗЗД вр. чл. 36 ЗА вр.чл. 86 ЗЗД, че И. Н. К. ЕГН ********** от с.

***, общ. П., ул. „М.Ш.“ №*, дължи на Е. В. Х. ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. М., ул.“Л. К.“, №*, ет.*, сума в размер 8000 лева /представляваща частично вземане от 32000 лева/ произтичащо от договор за поръчка от дата 23.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -11.06.2025г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение № 1901/12.06.2025г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№3663/2025 г. по описа на РС-Плевен.

С решението съдът е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. Н. К.

ЕГН ********** от с. ***, общ. Плевен, ул. „М.Ш.“ №*, ДА ЗАПЛАТИ на Е.

В. Х. ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. М., ул.“Л. К.“, №*, ет.*, направените разноски в размер на 160 лева, равняващи се на 81,81 евро за държавна такса, 30 евро за депозит за свидетел, и 750 евро за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът е осъдил И. Н. К. ЕГН ********** от с. ***, общ. Плевен, ул. „М.Ш.“ №*, ДА ЗАПЛАТИ на Е. В. Х.

ЕГН **********, с адрес за призоваване гр. М., ул.“Л. К.“, №*, ет.*, 1 направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 3663/2025г. по описа на РС-Плевен, както следва: 160 лева, равняващи се на 81,81 евро за държавна такса и 1600 лева, равняващи се на 818,08 евро за адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба, депозирана от И. Н. К.

ЕГН ********** чрез процесуалния й представител адв. К. Д. от АК-Плевен.

Във въззивната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Развити са доводи, че съдът неправилно е приел, че е налице договор, сключен между ответника и ищеца, като развива доводи, че същият е нищожен, поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че не се следва адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на страната на ищеца. В заключение е отправено искане за отмяна на поставеното съдебно решение и за постановяване по същество на спора на друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна Е. В. Х. ЕГН **********, депозира отговор на въззивната жалба чрез процесуалния си представител адв. Е. Й. от САК. Развити са доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Прави се искане съдът да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивният жалбоподател не се явява, представлява се от адв. К. Д. от АК-Плевен, който поддържа въззивната жалба. Прави искане за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата страна се явява лично. Поддържа становище, че оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Плевенски окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и редовна.

Разгледана по същество, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Настоящият въззивен съдебен състав намира, че то е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.

2

286 ЗЗД, вр. чл. 288 и чл. 86 от ЗЗД и вр. чл. 36 от ЗА за заплащане на сума в размер на 8 000лв., като частичен иск по 32 000лв., произтичащо от договор за поръчка, ведно със законната лихва считано от 11.06.2025 год. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение № 1901/12.06.2025г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№3663/2025 г. по описа на РС-Плевен.

За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел, че от писмените доказателства /заверено копие на Договор за поръчка на л. 12-13 от делото, заверено копие на пълномощно Рег. № 626 от 09.02.2023 год. по описа на нотариус Б. П. с район на действие РС-М. на л. 14 от делото, заверено копие на пълномощно Рег.№ 1629 от 01.03.2023 год. по описа на нотариус А. П. с район на действие РС-М. на л. 15 от делото се установява, че договорът за поръчка е сключен на 23.02.2023 год. и е подписан от една страна от ищеца Е. В. Х., в качеството му на адвокат от АК-М., а от друга страна - от свидетелката М. К., в качеството й на довереник и пълномощник на ответника – дъщеря й И. К., упълномощена по силата на посочените по-горе нотариално заверени пълномощни.

Съдът е приел за установено, че от Молба от ищеца Е. Х. до Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ Вх.

2-0210 от 13.03.2024г. /л. 25-л.27 от делото/ се установява, че са претендирани суми за неимуществени вреди както следва: за свидетелката М. К. в размер на 250000 лева, а за ответника И. К.- в размер на 200000. Съдът е приел, че от Писмо от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /л.38 от делото/ до ищеца Е. Х. се установява, че с горното е уведомен, че УС на НББАЗ е приел за справедливо обезщетение за М. К. сумата от 140000лева за неимуществени вреди и сума в размер на 2750 лева за имуществени вреди, а за ответника И. К. е приета сума в размер на 160000 лева за претърпени неимуществени вреди, като е поискано уведомяване относно подписване на споразумение, което има силата на извънсъдебна спогодба.

Съдът е приел, че от заверено копие на преводно нареждане референция №150PBWU25154005T /на л. 40 от делото/ се установява, че по личната банкова сметка, регистрирана на името на ответника И. К. е постъпила изплатената доброволно от НББАЗ, сума от 140000 лева на 03.06.2025 год., като основание е посочено: „обезщетение по щета BG 23 TR 00260”.

Съдът е мотивирал, че от заверено копие на нотариална покана на л. 41 от делото, връчена на ответника И. К. на 09.06.2025г. / заверено копие на обратна разписка на л.42/ от делото/, се установява, че ищецът я уведомява, с оглед изплатеното й обезщетение, да му заплати дължимото по сключения договор за поръчка.

Съдът е приел, че от представеното от ищеца заверено копие на Уведомление на л.39 от делото се установява, че ответникът И. К. заявява на непосочена в това уведомление дата, че не дава съгласие за сключване на извънсъдебна спогодба и че разваля едностранно договора за поръчка на 23.02.2023г., което е получено от ищеца на 19.05.2025г. Съдът е мотивирал, че от заверено копие на „Покана за доброволно изпълнение“ от ответника И. К.

3 до на л. 54 от делото, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, се установява, че ответникът заявява, че не е доволна от преведената й по банкова сметка сума от 140000 лева.

Съдът е кредитирал и анализирал показанията на свидетелите по делото, от чиито показания е приел за установено, че свидетелката М. К. не знае ищецът да е получавал пари за адвокатския си хонорар от ответника-дъщеря й И. К.. Заявява отново, че в лично качество се е издължила на ищеца, и не й е известно да са давани пари от име на дъщеря й, за адвокатско възнаграждение на ищеца. Съдът е кредитирал и показанията на свидетеля П. С. К.-съпруг на ответницата, от които е приел за установено, че по свое усмотрение, по повод изплащане на сумата от 140000 обезщетение, ответницата посетила със съпруга си НББАЗ, където й било обяснено, че в петгодишен срок може да претендира по-голямо обезщетение, независимо от първоначално определеното.

Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че сключеният договор за поръчка с ищеца от 23.02.2023 год. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД поради противоречие с разпоредбата на чл.

36, ал. 4 от Закона за адвокатурата, тъй като размерът на договореното обезщетение има материален характер - 160000 лева, като договореното възнаграждение за адвоката от 20% в договора за поръчка, има справедлив характер, а освен това е било изначално известно на упълномощителя още при подписване на договора.

Съдът е приел за неоснователни и възраженията, че договорът противоречи на морала, тъй като в договора не са включени клаузи с такова съдържание, ясно са разписани правата и задълженията на страните.

Съдът е приел, че във връзка с определяне на дължимото се обезщетение за правоимащото лице, в производството пред НББАЗ е провеждана многократно от ищеца и необходимата кореспонденция и преговори за увеличаване на възнаграждението, в резултат на който НББАЗ /като задължено лице/ първоначално е определил обезщетение за правоимащото лице К. в размер на 140000 лева, а след проведени допълнителни преговори, същото е било увеличено на сумата от 160000 платимо в полза на И. К. при условие, че последната подпише споразумение за доброволно / извънсъдебно / уреждане на претенцията си- постоянна практика на застрахователните дружества за уреждане на претенции по извънсъдебен път и доброволно изплащане на суми по обезщетения.

Съдът е мотивирал, че в договора не е предвидена хипотеза за прекратяването му, на основание размер на получените като обезщетение за неимуществени вреди суми.

Настоящият въззивен съдебен състав напълно споделя изложеното от първоинстанционния съд.

Съдът приема формираната и изложената в решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка като пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което намира 4 за безпредметно да я преповтаря и на основание чл.272 от ГПК, препраща своята към нея.

Независимо от това, по наведените във въззивната жалба доводи съдът намира следното:

Неоснователни са възраженията, развити в настоящата въззивна жалба, че процесният договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като е подписан от ответницата след настъпване смъртта на нейния баща, което е предпоставило подписване на договора в неадекватно състояние според въззивния жалбоподател. По делото не са събрани доказателства в тази насока. Освен това, ответникът е имал на разположение възможността да развали договора по всяко едно време, а не едва след като е била преведена сумата по застрахователното обезщетение. Такова право е имала ответницата и при наличие на твърдяното от нея неизпълнение на договорните задължения на ищеца по отчитане на свършената работа във връзка с поетите договорености. В случая същите са приравнени на добросъвестността на пълномощника и съгласно ТР№ 1/15.06.10г. ВКС добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Те не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. В доктрИ.та е утвърдена тезата, че като нищожни поради противоречие с добрите нрави следва да се квалифицират само тези договори и едностранни сделки, които грубо и явно нарушават добрите нрави.