Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 1286 от 13.02.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 180/2025
Вид
Разпореждане № 1286
Подписан
13.02.2025
В сила
12.01.2026
Състав
Светослав Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.29, ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 125, ал. 2 · Търговски закон

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1286 гр. София, 13.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20251100900180 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба С. Н. и А. А., с която се иска да се признае за установен по отношение на „Медицински център Профиклиник“ ООД, че са налице вписани несъществуващи обстоятелства, т.к. ищците не са съдружници в ответното търговско дружество, като се укаже на търговския регистър при Агенция по вписванията да ги заличи като съдружници.

В исковата молба се посочва, че двамата ищци са прекратили членственото си правоотношение при ответното дружество след подадени едностранни изявления за напускане съгласно чл. 125, ал. 2 ТЗ, но последното бездейства и не заявява заличаването им по партидата на дружеството в търговския регистър. Допустимостта на производството и правния си интерес обосновават с позоваване на решение постановено по т.д. № 11/2024г на СГС, ТО, 13-ти състав и Регламент 2016/679, както и че съгласно ЗТТРЮЛНЦ, на тях не е призната легитимация да заявяват заличаването си в регистъра, поради което единствена такава възможност счита да е иска по чл.29 ЗТТРЮЛНЦ.

Съдът като обсъди доводите на ищците намира исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за процесуално недопустими, тъй като изложените фактически твърдения не касаят пороци на вписването (което освен друго не е индивидуализирано в исковата молба). Искът по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е средство за защита срещу пороци на вече извършени вписвания, които са съществували към момента на вписването. Ето защо надлежните твърдения в исковата молба следва да касаят обстоятелства, които са съществували към момента на вписването в търговския регистър. С исковата молба ищците не твърдят, че не са били никога съдружници в дружеството или че към датата, на която това обстоятелство е отразено в регистъра (не е посочено, кога са вписани като съдружници), е съществувал порок, който води до неговата недопустимост или нищожност (като например: няма взето такова решение на ОС, извършено е от ненадлежен орган, не по искане на правоимащо лице и т.н.). Напротив, твърди се, че в резултат на последващи вписването обстоятелства, породени от действия на самите ищци, се стига до отпадане на качеството им на съдружници в ответното дружество.

1

Т.е. твърдят настъпване на изменение на обстоятелства относно членственото правоотношение в дружеството, редът за отразяване на която промяна по партидата на дружеството, е чрез подаване на заявление до Агенцията по вписванията от самото дружество. Вярно е, че в ЗТРРЮЛНЦ няма предвиден ред за защита на съдружниците при бездействие на дружеството и че на тях не е призната легитимация да заявят в регистъра прекратяването на членственото си правоотношение, но това не легитимира последните като ищци по иска с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, защото както се посочи последния касае пороци на вписването към минал момент. Няма такъв предвиден ред и в цитирания Регламент 2016/679. Следователно бездействието на дружеството обосновава единствено административна и/или имуществена отговорност за последното, но не легитимира съдружниците като ищци по искове с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ.

Недопустим е и иска за указване на АВ да впише заличаването в търговския регистър.

ЗТРРЮЛНЦ не урежда такива правомощия за съда. Последният може да дава указания към Агенцията единствено в производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, каквото процесното производство не е.

По изложените съображения исковете се явяват недопустими и съгласно чл.130 ГПК исковата молба подлежи на връщане.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА исковата молба, по която е образувано т.д. № 180/2025 г. на Софийския градски съд, ТО, 7-ми състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2