Решение № 819 от 13.04.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 819 гр. София, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20211100508958 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Я.И. Т., срещу съдебно решение № 301569/13.12.2019 г., поправено с решение № 20108600/29.04.2021 г., постановени по гр. дело № 13273/2019г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 80 с-в. Решението от 13.12.2019г. се обжалва изцяло. Решението за поправката е влязло в сила на 27.05.2021г., като необжалвано.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Въззивникът твърди, че представените пред съда доказателства оборват крайния му извод, че вложените от ищеца средства за придобиване на имота не са негова собственост. Поддържа, че процесният апартамент е закупен чрез възмездна сделка, удостоверена в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 37, том III, рег. № 3419, дело № 386/2006 г.

Продажната му цена била заплатена чрез банков кредит, който бил погасен изцяло през месец 05. 2013 г. със средства на ищеца, получени от продаден апартамент, който бил негова собственост. Сочи, че въззиваемата по същото време нямала доходи, а реализацията на такива била едва през периода м. 09.2007 г. – м. 04.2008 г.

С оглед изложеното се иска отмяна на процесното решение изцяло и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.

В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, лично и чрез пълномощника си поддържа въззивната жалба. Не представя нови доказателства. Не претендира разноски и не представя списък по чл. 80 от ГПК.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна В. П. Т. е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно. Сочи, че изводът на съда кореспондира с наличните по делото писмени доказателства. Поддържа, че същественото по делото е чии са средствата към момента на придобиване собствеността върху имота, а не с какви парични суми е погасен заемът. Поддържа, че по личната сметка на ищеца към 01.05.2006 г. е имало наличност в размер на 509.21 лв., което оборвало твърдението му за притежанието към процесния момент на 44 000 лв. Въпреки доказаната разлика в доходите на ищеца и ответницата, правилно съдът е взел предвид полаганите от последната грижи за домакинството и децата. Поради изложеното иска въззивната жалба да бъде оставяне без уважение.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, лично и чрез пълномощника си поддържа отговора на въззивната жалба. Не представя нови доказателства. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. дело № 13273/2019 г., по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 80 състав е образувано по искова молба на ЯС. Д. Т., в която са изложени твърдения, че на 09.11.1995 г. придобил апартамент с адрес: гр. София, район Люлин, ж.к. ****, който впоследствие ремонтирал. Придобиването станало с договор, който е обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 33, том LLV, нот. дело № 20990/95 г. На 29.11.1997 г. страните сключили граждански брак, а през 1998 г. се родила дъщеря им, а през 2005 г. и синът им. Раждането на децата породило необходимостта от покупката на ново, по-голямо жилище, поради което на 17.03.2006 г. ищецът продал собственото си жилище за което е съставен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90, том I, рег. № 1177, нот. дело № 76/2006 г. за 44 000 лв. Сумата от 33 700 лв. получил на 23.03.2006 г. чрез банков превод с платежно нареждане № VIO215/23.03.2006 г. по своя собствена сметка, а остатъка получил на ръка преди подписване на окончателния договор. На 11.04.2006 г. с Нотариален акт за покупко-продажба № 37, том III, рег. № 3419, нот. дело № 386/2006 г., съпрузите придобили недвижим имот – апартамент с адрес: гр. София, ж.к. **** (нов номер на блока 543), вх. ****. Придобиването на имота станало с кредит в размер на 30 000 лв., обезпечен с ипотека върху него, който кредит следвало да се върне на 120 вноски. Ищецът е изложил твърдения, че съпругата му не е имала доходи, освен през периода м. 09.2007 г. – м. 04.2008 г., както и че изплащането на кредита ставало от него и със средствата от продажбата на апартамента. Ищецът твърди, че по време на брака им е издържал съпругата си, осигурявал е материално обезпечаване за отглеждането и образованието на децата им.

В съответствие с изложеното е поискал да бъде установено по отношение на ответницата, че той е изключителният собственик на процесния недвижим имот – апартамент с адрес: гр. София, ж.к. **** (нов номер на блока 543), вх. **** с идентификатор ***, поради пълна трансформация на лично имущество в имущество съпружеска имуществена общност (СИО), като вложените лични средства били в размер на 30 000 лв., а цената на придобития имот също е в размер на 30 000 лв. При условията на евентуалност иска да бъде постановено решение, с което да бъде признат за изключителен собственик на процесния имот, вследствие на негов изключителен принос за придобиване на този имот, който принос се изразявал във влагане на средства в размер на 30 000 лева с произход трудово възнаграждение и от продажба на личен имот и в грижи за децата.

2

Ответницата В. П. Т. е оспорила основателността на исковете. Посочила е, че релевантно за случая е какъв е бил характера на средствата, които са вложени в придобиването, а не произходът на сумата, с която е погасен банковия кредит. Не е оспорила реализирането на по-високи доходи на съпруга в сравнение с тези, които тя е имала. Твърдяла е, че е поела основните грижи за децата – водела ги и взимала от училище, полага медицински грижи по повод техните кожни заболявания. Ищецът не полагал грижи и интерес към семейството си.

Пред първоинстанционния съд страните не са оспорили, че са били в брачно правоотношение, а и същото се потвърждава от Удостоверение № 114966/29.11.1997 г. за сключване на брак между В.П. П. и ЯС. Д. Т.. Липсва спор между страните и по отношение твърдението в исковата молба, че по време на брака са се родили децата им И.Я. Т. на 15.06.1998 г. и К.Я. Т. на 24.01.2005 г. В Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 37, том III, рег. № 3419, нот. дело № 386/2006 г. е обективирано, че Л.И. и Б.И. продават на В. П. Т. и ЯС. Д. Т. собствен недвижим имот: апартамент № 69, намиращ се в жилищната сграда-блок № 11-15, нов номер на блока 543, във вход В, на пети етаж, ул. 508 в ж.к. Люлин, заедно с прилежащото избено помещение № 11, заедно с 2,759 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото за сумата от 30 000 лв., която щяла да бъде изплатена на продавачите от купувачите чрез кредит, отпуснат на купувача ЯС. Д. Т. от „Обединена българска банка“ АД и сумата ще бъде получена в същата банка по сметка на продавача Б. Б.

Иванова. За обезпечаване на заема е вписана ипотека в полза на банката върху имота.

Съгласно приложеното Удостоверение с изх. № 7212029035/28.01.2019 г. за данъчна оценка на недвижим имот, издадено от дирекция Общински приходи, Люлин, данъчната оценка на имота е в размер на 37 806.30 лв.

От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 33, том LLV, нот. дело № 20990/95 г. e видно, че В.П. и Л.П. са продали на ЯС. Д. Т. техен апартамент № 51 с адрес: гр. София, ж.к. **** с площ 41.42 кв.м. с прилежащо избено помещение № 51 на продажна цена от 84 200 лв. Съгласно Удостоверение с изх. № 52890/2018 г. на Службата по вписванията в гр. София на 17.03.2006 г. е извършено вписване на продажбата на недвижимия имот, на 11.04.2006 г. е вписано учредяване на законна ипотека, а на 16.07.2013 г. е вписано заличаване на законна ипотека.

Според Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90, том I, рег. № 1177, нот. дело № 76/2006 г., на 17.03.2006 г. ЯС. Д. Т. е продал на Н.Р. и К.Р. апартамент № 51, намиращ се в гр. София, район Люлин, ж.к. **** за сумата от 44 000 лв., за която сума е поет ангажимент за кредит от страна на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, а разликата до пълната продажна цена е посочено, че е платена в брой при подписването на предварителния договор. Приложено е и платежно нареждане от 23.03.2006 г. за превод от „Сосиете женерал Експресбанк“ АД в полза на ЯС. Д. Т. при „Обединена българска банка“ АД на сумата от 33 700 лв.

Според справка на териториална дирекция в гр. София на НАП за периода 01.01.2002 г. – 31.12.2016 г. за лицето В. П. Т. за месеците 06. 2005 г. – 12.2006 г. и 05.

– 08.2007 г. не е имала осигурителен доход.

От Договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 22.03.2006 г. се установява, че „Обединена българска банка“ АД е отпуснала в заем на ЯС. Д. Т. сумата в размер на 30 000 лв. с цел закупуване на процесния апартамент.

Крайният срок на издължаване е 26.03.2016 г. Кредитът е обезпечен със законна ипотека върху недвижимия имот.

За доказване размера на доходите на ищеца е приета подробна месечна справка от работодателя му „ЧЕЗ разпределение България“ АД за периода м. 04.2006 г. – м.

3

05.2013 г., ведно със справка-данни за осигуряването за периода 01.04.2006 г. – 30.04.2016 г., издадена от ТД на НАП гр. София. Представена е молба-съгласие на кредитора „Обединена българска банка“ АД за заличаване вписването на ипотеката върху процесния недвижим имот, отбелязана в книгата за вписванията на 16.07.2013 г.

Представено е и заверено копие-извадка от трудова книжка.

Пред първата съдебна инстанция са разпитани свидетелите М.Я.А. – семеен приятел на страните и св. А.В. П. – майка на ответницата. От показанията на свидетеля А. се установява, че ищецът закупил апартамент преди 2000 г., като първоначално живеел самостоятелно в него, ремонтирал го, а впоследствие заживели със съпругата му в този имот. Ищецът бил посъветван от свидетеля да изтегли кредит за да купи поголямо жилище след раждането на двете деца на страните. Според показанията на този свидетел и двете страни били отлични родители, двамата се грижели за децата си.

От показанията на св. А. П. се установява, че ищецът бил този, който осигурявал финансирането на семейството, а по негово настояване дъщеря не работела, за да отгледа децата, тя ги разхождала, тя им приготвяла храната и се грижела за домакинството. Сочи пред съда, че дъщеря започнала работа когато малкото дете станало на около две години и работила до 2008 г., но след това ищецът не позволявал да работи. През 2010 г. си намерила работа, но се отказала, тъй като малкото дете се било изгубило и това много притеснило и двамата родители. Не било възможно на ищеца да води и взема децата от детска градина поради служебната му ангажираност. Децата имали здравословни проблеми и майката водела децата на лекарски прегледи. Бащата финансирал почивките на децата и съпругата му, но не ходел с тях.

Първостепенният съд е приел, че закупуването на процесния имот е станало когато между страните е съществувало валидно брачно правоотношение, което не е променяно от последващ брачен договор или избор на режим на разделност, поради което и спорния имот е СИО. Решаващият състав не установил и оборване на презумпцията по чл. 21, ал. 3 от СК. Приел е, че средствата по кредита макар и получени от един от съпрузите не принадлежат изцяло нему, а задължението за връщането им е солидарно. Извършеното само от един от съпрузите цялостно погасяване на кредита не променял установената от закона бездялова съсобственост между съпрузите. По тези съображения съдът е отхвърлил иска с правна квалификация чл. 23, ал. 1 от СК.