Решение № 3932 от 10.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 1143/2026
- Вид
- Решение № 3932
- Подписан
- 10.06.2026
- Състав
- Стефан Исаков Шекерджийски
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 579 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за наследството
- чл. 8, ал. 4 · Закон за наследството
- чл. 33а, б. Б · Правилник за вписванията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3932 гр. София, 10.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20261100101143 по описа за 2026 година иск с пр.осн. чл. 124 от ГПК:
Ищците – 1. А. Б. П., 2. Ж. Б. П., 3. Б. В. П., и 4. С. А. П., твърдят, че били собственици при равни квоти на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София (столица) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1868/02.12.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК; Адрес на поземления имот: гр. София, Район „Витоша“, ул. ******** Площ: 776 м2 ; Трайно предназначение на територията:
Урбанизирана; Начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 m); Предишен идентификатор: няма; Номер по предходен план: 351, квартал 221, парцел Х, Съседи:
***, ***, ***, ***, заедно с построената в този поземлен имот жилищна сграда, заснета в кадастралната карта като Сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. София, общ. Столична, обл. София (столица) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 68/02.12.2010г. на Изпълнителен директор на АГКК; Адрес на сградата: гр. София, Район „Витоша“, ул.
******** сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 146 м2 ; Брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, Предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, както и Сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. София, общ. Столична, обл. София (столица) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на Изпълнителен директор на АГКК; Адрес на сградата: гр. София, Район „Витоша“, ул.
******** сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 5 м2 ; Брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, Предназначение: постройка на допълващо застрояване.
1
Собствеността върху имота ищците придобили като наследници по завещание на А.А.С., ЕГН ********** (Нотариален акт за собственост на недвижими имоти на основание наследяване и завещание № 16, том I, рег. III 8387, дело 315 от 23.12.2022г. по описа на К.Б. нотариус с рег. № 043 на Нотариалната камара, с район на действие СРС, вписан в Службата по вписванията - София с вх.рег. № 100423, акт № 192, том ССLV, дело 77664 от 23.12.2022г., имотни партиди 822532, 822615).
С Писмо изх. № 24-30149 от 01.07.2025г. на Началника на СГКК - София ищците били уведомени, че по искане на ответника - Столична община, било извършено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри чрез вписване в кадастралния регистър на данни за документ за собственост на Столична община - Акт за частна общинска собственост № 110, том ССLVI, вх.рег. № 100078, дело 77827 от 23.12.2022г. Службата по вписванията - София по отношение на Поземлен имот с идентификатор ***.
С оглед изложеното, ищците молят да се признае по отношение на тях, че ответникът не е собственик на недвижимостта, описана по-горе.
Претендират и разноски.
Ответникът – Столична община, оспорва иска:
- недвижимият имот бил станал общинска собственост на основание чл. 11 от ЗН; завещанието не било обявено имало и други нередности, свързани с него;
- самото завещание е оспорено, тъй като е поискана СГЕ.
Излага и други доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:
Правото на собственост на ищците по отношение на Поземлен имот с идентификатор *** и Сграда, изградена в него с идентификатор *** - се установява с Нотариален акт за собственост на недвижими имоти на основание наследяване и завещание № 16, том I, рег. III 8387, дело 315 от 23.12.2022г. по описа на К.Б. - нотариус с рег. № 043 на Нотариалната камара, с район на действие СРС, вписан в Службата по вписванията - София с вх.рег. № 100423, акт № 192, том ССLV, дело 77664 от 23.12.2022г., имотни партиди 822532, 822615.
Видно от стр. 1 (л. 87), в Нотариалното завещание имената и данните на завещателя са изписана изцяло – три имена, ЕГН и номер на паспорт; същото се отнася и до свидетелите. Подписът на починалата е А. С., като изрично е посочено, че това е завещателят (л. 89). Подписите съответстват на броя участници в нотариалното производство.
Самите ищци се легитимират като собственици още преди това, видно и от документациата на л. 9-гръб – 12 (02.08.2022г.) и това е известно на СО, тъй като тя е 2 издадена от р-н Люлин.
Във връзка със същия имот е издаден и Акт за частна общинска собственост № 110, том ССLVI, вх.рег. № 100078, дело 77827 от 10.10.2022г. (23.12.2022г. – дата на вписване Службата по вписванията – София, по отношение на Поземлен имот с идентификатор ***).
В отговора се признава (чл. 175 от ГПК), че:
Съставен е Акт за държавна собственост № 2627 от 1952 г. за одържавяване на имота по реда на ЗОЕГПНС. Налице е издадена Заповед № РД-57-1339/27.09.1993 г. на Кмета на Столична община за отписване и предаване на наследниците на Ц.Г. и А.П. владението на надпартерния и таванския етаж на сградата и мястото.
Кадастрална карта и кадастрални регистри за местността са приети през 2010 г. В тях до 11.08.2022 г., като собственик на имотите е отразена А.А.С., …
Депозирано е заключение на СГЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че завещанието на А.А.С. (Нотариално завещание № 134, т. II, рег. № 16547, дело № 10 от 20.12.2004г. на нотариус М. Е., рег. 140 от НК, записване в описаната книга на 20.12.2004г. – чл. 33а, б. Б от ПВ) е подписано от лицето, сочено за негов автор. Същото се отнася и до подписите на свидетелите.
Това допълнително се установява и от разпита на св.св. П., Е. и Г., чиито показания се кредитират изцяло от съда.
Г-жа С. е починал на 14.11.2008г. и е оставила за наследници внуците на братята и сестрите на своята майка – например Й.С., Г.Д., Е.С. и т.н. (Удостоверение за наследници № 1622 от 12.12.2008г.).
От там се установи, че не е нарушена и нормата на чл. 579 от ГПК и чл. 24, ал. 1 и ал.
2, още повече, че подобно нарушение не се предполага, а би следвало да се установи от ответника.
От страна на ответника се представени анонимни сигнали от 2021г. (л. 33-гръб – 34), които са без правно значение. от правна страна:
Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това - чл. 124 от ГПК, арг. и от ТР № 8 от 27.11.2013г. по тълк.д. № 8/2012г., ОСГТК на ВКС.
1. Когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен (чл. 8, ал. 4 от ЗН).
Завещателят е оставил законни наследници от 5-та степен (проф. Станева, „Наследствено право“, изд. 2022г., стр. 105), което изключва приложението на чл. 11 от ЗН.
2. Смисълът на НА е че обръща доказателствената тежест. До доказване на нещо различно от страна, която има интерес да го стори, съдът е длъжен да зачете правния извод на нотариуса, че лицето, сочено в НА за титуляр на правото е точно такова. Така се избягва 3 дяволско доказване – probatio diabolica. При постоянно оспорване на правата на праводателя би се стигнало до безкрайно доказване, което би спряло едва при установена давност (а това става все по-сложно колкото повече съответният период е отдалечен назад във времето) – така и Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012г. на ВКС по тълк.д. № 3/2012г., ОСГК, докладчик съдията Велислав Павков: С констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт.
Същевременно, според Определение № 584 от 5.11.2014г. на ВКС по гр.д. № 4239/2014г., I г.о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева, освен че е официален удостоверителен документ, който установява отразените в него факти и обстоятелства, актът има и легитимиращ ефект по отношение на правото на собственост на посочения в него обект. Затова преценката му от съда се подчинява на по-особени правила. В решение № 61 от 26.05.14 г. по гр. д. № 7685/13 г. на ВКС, II ГО е прието, актът за държавна собственост само констатира правото на собственост на държавата, без да го поражда; че той се ползва с обвързваща доказателствена сила само по отношение на отразените в него факти; че има легитимиращо действие, по силата на което имотът се счита за държавен до доказване на противното, както и че съдът не е длъжен да приеме, че държавата е собственик на актувания имот, а формира този правен извод по вътрешно убеждение, с оглед всички доказателства по делото и разпоредбите на закона; че съдът може да отрече правото на собственост на държавата, дори и когато няма възражение на противната страна срещу акта за държавна собственост. Решението е постановено в производство по чл. 290 ГПК и представлява задължителна практика на ВКС. Разсъжденията в него се отнасят за акта за държавна собственост, но важат и за акта за общинска собственост. Обжалваното в настоящото производство въззивно решение не противоречи на това решение на ВКС, тъй като въззивният съд е преценявал легитимиращия ефект на представения по делото акт за общинска собственост с оглед доказателствата по делото и разпоредбите на закона, като това той е могъл да направи и без изрично оспорване на акта по правилата на чл. 193 ГПК; в същия смисъл и Решение № 125 от 2.07.2019г. на ВКС по гр.д. № 3576/2018г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев).
Така, предвид изложеното относно НА и ОДС, то ищците установяват активната си материална легитимация, за разлика от общината.
Завещателното разпореждане не страда от никакви пороци. То е вписано в описната книга на Агенцията по вписване, което от своя страна предполага, че при положена достатъчна грижа, общината е могла да установи неговата наличност, а и съдържанието му в нотариалното дело (един екземпляр от нотариалното завещание се подрежда в книгата по чл. 33а, б. Б от ПВ). Смисълът на тази книга е да може на едно място да почерпи информация има ли оставено/съставено завещание от конкретно лице в съдебния район.
Ищците са станали собственици на имота след смъртта на завещателя през 2008г.
Това е станало с приемането на завещанието, което може и да стане конклудентно (проф.
Станева, „Наследствено право“, изд. 2022г. – стр. 146). Хипотезата е такава до издаването на НА през 2022г.).
От изложеното следва, че искът е основателен. Дали имотът е стопанисван добре или не, в случая е без каквото и да е значение. Ако ищците са заплащали данъци за имота преди смъртта на наследодателя, това е без значение. Активността им след смъртта ù само сочи за убеждението им, че считат земята и сградата за свои. по разноските:
4
На ищеца се дължат разноски в пълен размер – 4 046,95 € (чл. 78, ал. 1 от ГПК).
Възражението за прекомерност е неоснователно, арг. и от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (по специално чл. 7, ал. 2, т. 5), приложима само като насока.
Правилният термин е евентуалност, а не алтернативност (Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. № 196/11г. на І т.о.).
На общината следва да се възстанови сумата от 150 €. Съдът прие, че икономическата загубата на нотариус би била съществено по-голяма, ако бъде принуден да напусне кантората си, за да свидетелства. Впоследствие се установи, че г-жа Е. вече не практикува, поради което и възнаграждението ù бе редуцирано до 100 €.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
Разпечатката съдържа 50 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae4c42d8-1b30-4431-bd31-c80af9ca77a7