Решение № 332 от 30.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20261001000091 по описа за 2026 година

Производството е образувано п о две въззивни жалби против решение №1648 от 20.11.2025 г. на СГС, ТО, VI-24 състав, постановено по т.д.

№ 999/2024 год.

Първата въззивна жалба е на Държавен фонд „Земеделие“- единият от ответниците в първоинстанционното производство чрез адв.В. Г. против решението в осъдителната му част, с която са уважени предявените от „Централна ветеринарна лаборатория“-ЕООД осъдителни искове срещу ДФЗ и същият е осъден да заплати на ищеца солидарно с другия ответник Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ сума в общ размер на 438 050,89 лева, от които:

1/ 327 800 лева – възнаграждение за извършени услуги по Договор № 12 от 17.01.2020г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Избор на външна акредитирана лаборатория за диагностични изследвания на проби от мозъци за ТСЕ по животните“, ведно със законната лихва от предявяване на иска-21.03.2024г. до окончателното изплащане и

2/ 110 250,89 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 21.03.2021г.до 20.03.2024г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана.

1

Твърди, че ищецът не е доказал наличието на облигационна връзка с ответника ДФЗ, която да поражда твърдените от ищеца задължения за заплащане на възнаграждение по посочения договор за обществена поръчка.

Вярно е, както е приел и съдът, че между ищеца и другия ответник БАБХ е сключен такъв договор, но ДФЗ не е страна по него.Поради това и на основание чл.21,ал.1 ЗЗД, договорът не поражда действие спрямо ДФЗ.

Излага доводи за неправилност на решението, в което е прието, че ДФЗ е обвързан от Договора за обществена поръчка, които изводи се основават на факта, че в чл.2,ал.5 от същия е уговорено, че ДФЗ заплаща на изпълнителя стойността на извършените лабораторни анализи. В тази връзка са развити подробни доводи. Твърди, че договорът за обществена поръчка е от 17.01.2020г. Уговорките между страните по него за плащането на възнаграждение на изпълнителя препраща към Споразумение №52 от 05.06.2019г., сключено между ДФЗ и БАБХ. Действието на това споразумение обаче е прекратено, считано от 07.08.2019г.- преди сключването на договора за обществена поръчка.Затова за ДФЗ не могат да възникнат задължения по този договор. Позовава се на две сключени между ДФЗ и БАБХ споразумения, в които изрично е уговорено, че Фондът предоставя финансов ресурс на акредитирани лаборатории, но само до размера на утвърдения от УС на Фонда максимален годишен бюджет на помощта. Доказателствата по делото установявали, че за двете години, през които действал договора – 2020 и 2021г не е осигурен финансов ресурс в бюджета на ДФЗ за изплащане на суми по процесния договор и по схемата. Липсва решение на УС, с което да са отредени средства за изпълнение на договора. С оглед липсата на такова решение другият ответник БАБХ не е имал основание да сключи този договор, нито да очаква, че ДФЗ ще заплати уговореното по договора възнаграждение. ДФЗ не е дал повод на БАБХ да счита, че средства са или ще бъдат осигурени – доказателства в такава насока не са събирани.

Освен това, в производството не било установено спазването на останалите условия за плащане.ДФЗ изрично бил навел възражения в тази насока, които не са обсъдени от съда. Освен това действието на Споразумението било ограничено до 2020г.,а част от процесните проби са извършени през 2021г.

Неправилен бил и изводът на съда за солидарна отговорност на ответниците, предвид сключването на Споразумение №52 от 05.06.2019г., действието обаче на което е прекратено значително преди сключването на процесния договор.

Излага и доводи в насока, че ищецът не е доказал да е изправна страна по договора за обществена поръчка – да е изпълнил възложените му проби и същите да са били приети от БАБХ без възражения. Освен това е изтекла и погасителната давност за претендираните главни вземания. Също така, дори да се приемат твърденията на ищеца, че има признаване на дълга от страна на БАБХ, то това признание има действие само по отношение на 2

БАБХ.

Моли съда да отмени обжалваното решение по отношение на ответника ДФЗ, тъй като искът по отношение на него не е доказан и отхвърли исковете срещу този ответник.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца в първата инстанция „ЦЕНТРАЛНА ВЕТЕРИНАРНА ЛАБОРАТОРИЯ“-ЕООД

/л.48/ чрез пълномощника й адв.С. Ц., в който излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, като напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд. Оспорва твърдението, че ищецът не е доказал наличието на валидна облигационна връзка между него и ДФЗ. Необосновано било твърдението, че ДФЗ не е обвързан от този договор.

Твърди, че задължението за финансиране и плащане на изследванията е възникнало още по силата на Решение 097 от 22.02.2019г. на МС и чл.46г от ЗВМД. В тази насока са развити подробни съображения.

Били събрани безспорни доказателства, че ЦВЛ е изпълнила точно всички задължения по договора, а възложителят е приел работата без забележки. ДФЗ бил сезиран ежемесечно със заявки за плащане, поради което е знаел за сключения договор и многократно е информиран от БАБХ за изработените по него вид и брой изследвания, както и за размера на дължимото възнаграждение. С оглед уговореното в договора, че възнаграждението ще се плати не от възложителя, а от трето лице – ДФЗ, то съществува и облигационна връзка между възложителя и третото лица – ДФЗ, което ще извърши плащането.Това е Споразумение №52.

Позовава се на чл.46г от ЗВМД, съгласно който разходите за изпълнение на програмата…се предоставят като държавна помощ чрез ДФЗ.

Тази правна норма попадала в хипотезата на чл.21 от ЗЗД, поради което процесният договор пораждал действие и за ДФЗ.

Изложени са и доводи в подкрепа на твърдението за наличие на солидарна отговорност между ответниците.

Оспорва като неоснователно твърдението на жалбоподателя, че не е осигурен финансов ресурс в бюджета на ДФЗ за изплащане на суми по процесния Договор и Схемата. Оспорва и възражението за изтекла погасителна давност, като посочва наличието на покани за плащане до възложителя БАБХ. Твърди, че изпращането на тези покани е прекъснало давността.

Моли за потвърждаване на решението в обжалваната от този жалбоподател част като законосъобразно и правилно.

Втората въззивна жалба е подадена от БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИЕ /БАБХ/ - другият ответник по делото, чрез пълномощника й адв.М. М. против решението в частта му, с която са 3 уважени осъдителните исковете на ЦВЛ срещу БАБХ.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост.

Твърди, че договорът за възлагане на обществена поръчка е сключен под отлагателно условие – осигуряване на финансиране от страна на ДФЗ.

Твърди, че БАБХ е изпълнила своите задължения по договора, като е предприела пред МЗ и ДФЗ всички възможни действия за осигуряване на плащане от страна на ДФЗ на средствата за изпълнение на НППНКЛБЖЗ.

Договорът ясно и недвусмислено разграничавал ролите на възложителя и платеца, като задължението за плащане е възложено върху ДФЗ. От съдържанието на договора не можело да бъде изведено намерение страните да споделят отговорност или да прехвърлят финансово задължение върху БАБХ.

Позовава се на разпоредбата на чл.81 от ЗЗД, съгласно която длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Твърди, че БАХ е изпълнила всичките си задължения както по договора за обществена поръчка, така и по Споразумението с ДФЗ.

Твърди, че след като страните са уговорили начин на плащане, те трябва да го спазват, като БАБХ не отговаря за поведението на ДФЗ.

Споразумението между БАХ и ДФЗ е договор, сключен в полза на трето лице съгласно чл.22 ЗЗД, поради което и задължението за плащане е на ДФЗ.

Твърди също, че доколкото ищецът бил уведомен, че няма финансиране по договора, той не е следвало да извършва процесните дейности.БАБХ не дължи претендираното възнаграждение , доколкото на основание чл.83 ЗЗД кредиторът е допринесъл, като е извършил тестовете, въпреки, че е бил наясно за липсата на финансиране.

Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените срещу дружеството искове.Претендира разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца в първата инстанция „ЦЕНТРАЛНА ВЕТЕРИНАРНА ЛАБОРАТОРИЯ“-ЕООД

/л.28/ чрез пълномощника й адв.С. Ц., в който излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, като напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд.

Оспорва твърдението, че договорът за обществена поръчка е сключен под отлагателно условие – осигуряване на финансиране от страна на ДФЗ. Твърди, че ищецът ЦВЛ изпълнил точно задълженията си по договора за обществена поръчка. Доказателствата установявали, че възложителят БАБХ е приел изпълнението без забележки, приел е работата и е признал, че дължимото възнаграждение за изработеното е в размер на 327 800 лева.

Оспорва твърдението, че БАБХ не отговаря на основание чл.81 ЗЗД, тъй като била в невъзможност да изпълни задълженията си.

4

Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.21 ЗЗД договорът поражда действие за трети лица само в предвидените от закона случаи.Процесният случай бил именно такъв – договорът поражда задължение за плащане към ДФЗ,защото това е предвидено в законови норми – не само Закон в тесен смисъл, но и всички правни норми, които имат задължително действие спрямо трето лице – в случая ДФЗ. С Решение №97 от 22.02.2019г. на МС е одобрена Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните и зоолозите за периода 2019-2021г.Съгласно особеното приложение към програмата, одобрените от МС средства са заплащани от ДФЗ за лабораторно диагностични изследвания.Изготвянето и осъществяването на тази програмае възложено на БАБХ с разпоредбата на чл.118 от ЗВМД. Съгласно чл.46г от с.з., разходите за изпълнение на програмата, вкл. тези за вземане и транспортиране на пробите, необходими за изследванията,се предоставят като държавна помощ чрез ДФЗ. Тази правна норма попада в хипотезата на чл.21 от ЗЗД, поради което процесният договор пораждал действие и за ДФЗ.

Оспорва твърдението, че БАБХ не е платец на задължението по договора, а единствено била задължена да извърши действия по диагностични изследвания на проби от мозъци за ТСЕ по животните.

Оспорва твърдението, че ищецат ЦВЛ била уведомена, че липсва финансиране по договора. В тази насока са изложени подробни доводи.

Твърди, че съгласно чл.2, ал.5 от договора, ДФЗ следва да заплати на ЦВЛ договореното възнаграждение. Доказателствата установявали, че възложената работа е извършена точно от изпълнителя и приета без възражения от възложителя БАБХ. Твърди, че с оглед изпращаните покани и писма до БАБХ и МЗХ, както и във връзка с постъпилите отговори – признание за дължимост, давността е прекъсната.

Напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви за наличието на солидарна отговорност на двамата ответници. Ключов факт по делото бил, че БАБХ е признала процесните вземания, видно от Писмо от 02.03.2022г.

Моли съдът да потвърди решението като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба като неоснователна да остави без уважение.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 5-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Жалбите са процесуално допустими като подадени от надлежни страни в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт. Разгледани по същество, и двете са НЕОСНОВАТЕЛНИ поради следното: