Решение № 6658 от 05.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6658 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20241100513525 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ответника С. И. С. срещу решение № 14275/19.07.2024г., поправено с решение № 14284 от 19.07.2024 г., постановени по гр. дело № 32057/2023 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 80 състав. Съдебното решение се обжалва в частта за определения на основание чл. 127, ал. 2 от СК режим на лични отношения между детето П. И. И., родено на 18.09.2022г. и бащата И. Г. И..

Искането е съдът да отмени обжалваното решение и да постанови по-ограничен режим на лични контакти на бащата с детето П. И. И..

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение в обжалваната част, поради допуснато противоречие с материалния закон и необоснованост. Въззивникът поддържа, че бащата не е в състояние да полага грижи за детето, като всеки път след срещите с него детето е връщано в лошо състояние – измръзнало, гладно и уплашено. Излага, че бащата няма необходимия родителски инстинкт и не е в състояние да прецени кога да преобуе детето или да го нахрани, не е в състояние да разчете сигналите на детето и да предприеме следващи адекватни действия. Счита, че бащата няма родителски капацитет за отглеждане на дете в такава ранна възраст, като оспорва извода на районния съд за наличието на такъв. Твърди, че детето е силно привързано към нея и всяко отделяне предизвиква стрес в него. Излага съображения, че определеният от първоинстанционния съд режим може да травмира 1 детето и да предизвика трайни негативни последици върху психиката му. Предлага поограничен режим на лични отношения спрямо приетия от първоинстанционния съд до навършването на детето на тригодишна възраст. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като измени режима на лични отношения на бащата с детето съобразно изложеното във въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият-ищец И. Г. И., чрез упълномощения представителя адв. Р. П. от САК, е подал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Поддържа, че с поведението си и защитната си линия, майката изцяло отрича ролята на бащата в отглеждането и възпитанието на детето, като предприема действия за ограничаване на контактите на бащата с детето, вкл. като не изпълнява определените от съда привременни мерки за осъществяване на режима на лични отношения. Поддържа, че майката не е в състояние да се отделя от детето, като в заключението на съдебно-психологическата експертиза са констатирани натрапчиви мисли, че бащата няма да върне детето. Излага съображения, че детето е на две години и няма пречки за отделянето му от майката за няколко дни през седмицата. Навежда доводи, че е в състояние да полага грижи за сина си, както и да осигури необходимите условия за отглеждането му, като от свидетелските показания и от заключението на вещото лице при него е установен висок родителски капацитет.

Посочва, че осъществяването на постоянен контакт с бащата е в интерес на детето.

Намира, предложения от майката режим на лични отношения за крайно стеснен. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват лично и чрез пълномощниците си поддържат въззивната жалба и отговора на жалбата. В хода на устните състезания пледират за уважаване на жалбата, респ. за отхвърлянето . В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК всяка от страните представя писмени защити в които развиват съображенията си по същество на спора пред въззивния съд.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 32057/2023 г. на СРС, 80 състав, е образувано по искова молба на И. Г. И., в която се твърди, че със С. И. С. са живели във фактическо съпружеско съжителство, като от връзката им се е родило детето П. И. И.. Поради рязко влошаване на отношенията между тях, страните се разделили, като контактите на ищеца с детето били силно ограничени от неговата майка, поради което е отправил молба до съда за определяне на режим на лични отношения.

Ответникът С. И. С. е оспорила предявения иск със съображения за липса на родителски капацитет в ищеца и е предявила насрещни искания - за предоставяне упражняването на родителските права и определяне на местоживеенето на детето при нея, при ограничен режим на лични отношения с бащата, както и за определяне на месечна издръжка в размер на около 1200 лв. – 1500 лв., дължима от бащата на детето.

В първоинстанционното производство са събрани множество доказателства, изслушани са експертни заключения и са разпитани свидетели, приети са доклади от ДСП-Пирдоп и ДСП-Лозенец.

Не е спорно и от приетото от първоинстанционния съд удостоверение за раждане от 20.09.2022 г., издадено от Столична община - район „Лозенец“ се установява, че страните са родители на П. И. И., роден на 18.09.2022 г.

По делото са представени справки на НАП за доходите на страните.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебнопсихологична експертиза, изготвено от вещото лице д-р Ж.Т., от което е установено, че с цел да се избегне задълбочаване на появилата се плачливост на детето П. И. И. при 2 раздялата с майката, контактите между него и бащата следва да се осъществяват с постепенно нарастваща честота и продължителност. Отчетено е, че при деца до шест години, преспИ.е далеч от майката е от характера да предизвика тревожност в детето и евентуално да прояви негативизъм и отказ да посещава баща си. Вещото лице е дала заключение, че и двамата родители имат добър родителски капацитет. Констатирала е, че взаимоотношенията и комуникацията им са силно нарушени като това възпрепятства създаването на благоприятна среда за израстването и формирането на детето като личност. При родителите е констатирала егоцентрично възприемане на личната позиция и възприятия, което им пречи да се фокусират върху важните проблеми за отглеждането на детето. В заключението си вещото лице приема, че никой от родителите не зачита и не утвърждава авторитета на другия, но не се констатира наличие на влияние от някои от родителите върху отношението на детето към другия родител. Родителите са склонни да игнорират другия в отглеждането на детето. Сочи, че у бащата малко по-силно е изразено незачитането на препоръките от страна на майката за режима и важните неща за отглеждането на детето. В заключението си вещото лице сочи, че при детето има силна емоционална и доверителна връзка с майката. То показва положителни емоции и доверие към баща си, като за пълноценен контакт помежду им е нужен първоначален адаптационен период от около 30 мин. Установено е, че няма категорични данни за родителско отчуждение на детето от фигурата на бащата. Констатирано е, че детето се чувства много добре и е спокойно в присъствието на двамата си родители едновременно на едно и също място. Детето П. има положително отношение както към майка си, така и към баща си.

С определение № 20776 от 20.05.2024 г. по гр.д. № 32057/2023 г. на СРС, 80-ти състав, са определени привременни мерки за осъществяване на режим на лични отношения между бащата и детето, състоящи се от преходен режим, включващ срещи в детски контактен център и срещи без преспИ.е и общ режим.

С обжалваното решение № 14275 от 19.07.2024 г., поправено с решение № 14284 от 19.07.2024 г., постановени по гр.д. № 32057/2023 г. на СРС, 80 състав упражняването на родителските права по отношение на детето П. И. И. е предоставено на майката С. И. С. и местоживеенето му е определено при нея. На бащата И. Г. И. е определен режим на лични отношения както следва: всяка нечетна седмица според поредният номер от годината за времето от 18.00 ч. в петък до 18.00 часа на неделния ден с право на преспИ.е; за коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспИ.е; за новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспИ.е; за Великден – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспИ.е; на рождения ден на бащата, той има право да взима детето за времето от 09.00 часа до 18.00 часа същия ден; бащата има право да присъства на всички важни събития в живота на детето – рожден ден, имен ден, празници и мероприятия в детската ясла, градина, училище и други, както и на родителски срещи, медицински прегледи и здравни манипулации на детето. С решението И. Г. И. е осъден да заплаща на детето П. И. И. месечна издръжка от 400 лв. до навършване на пълнолетие или до настъпване на обстоятелства за прекратяване или изменение на издръжката.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, заключението по съдебно-психологичната експертиза, 3 както и приложените по делото социални доклади на ДСП-Лозенец и ДСП-Пирдоп.

Първоинстанционният съд е преценил, че интересът на детето предполага предоставянето на бащата на достатъчно широк режим на лични отношения. Намерил е, с оглед заключението на вещото лице по назначената съдебно-психологична експертиза, че родителският капацитет на бащата И. И. е висок и за детето няма риск при регулярен контакт с него.

Във въззивното производство по реда на чл. 59, ал. 6 от СК е изслушана майката С. И. С., която пред съда изразява опасение, че бащата не би се справил с грижите за детето предвид неговата ниска възраст. Посочва, че не е бил предвиден плавен преход, за да види бащата как майката полага грижи за малкото им дете.

Споделя, че бащата не се съобразява с препоръките при отглеждането на детето и не познава нуждите му. Предлага първоначално срещите на бащата с детето да се осъществяват в контактен център, след което детето да преспива при бащата без нейно присъствие. Посочва, че бащата не спазва привременните мерки и не е осъществен плавен преход при осъществяване на личните контакти с детето.

По реда на чл. 59, ал. 6 от СК е изслушан и бащата И. Г. И.. Същият заявява, че живее в гр. Пирдоп, заедно с неговата майка. Възразява срещу провеждане на срещите с детето в контактен център поради трудната им организация, като се има предвид и служебната ангажираност на двамата родители. Изразява желание да се грижи за сина си, като намира, че са налице условията това да се осъществява в гр. Пирдоп, където може да разчита на помощта на майка си. Предлага майката С. И. С. да води детето в гр. Пирдоп в рамките на деня, за да може да свикне с обстановката. Твърди, че майката създава пречки за осъществяване на личните контакти с детето въпреки постановените привременни мерки, като майката действа отчуждително върху детето.

Посочва пред съда, че от 24.01.2024 г. не е виждал сина си.

По делото е представен социален доклад, изх. № ПР/Д-СО-ПП/5-001/14.02.2025 г. на ДСП – гр. Пирдоп, изготвен след среща с бащата И. Г. И.. Социалните работници излагат заявеното от бащата пред съда, като са отразили, че последният път когато бащата е взел детето с преспИ.е е било на 21.01.2024 г., а го е видял на рождения му ден на 18.09.2024 г. за около половин час. В социалния доклад е отразено, че жилището, находящо се в гр. **** е масивна къща на два етажа, приспособена като хотелски комплекс, собственост на бащата. На част от първия етаж и в градината е ситуирано заведение за хранене. Бащата ползва две стаи, баня и тоалетна на втория етаж, обособени като апартамент. Входът към тях е с отделна външна врата, от която се влиза в преддверие и по стълбище се стига до площадка, на която е входната врата на апартамента. За детето е осигурено място за сън в спалнята на бащата. Стаята е обзаведена с двойно легло, детско легло, гардероб, етажерка, бюро, като за детето са осигурени завивки, дрешки, козметика, медикаменти от първа необходимост, играчки.