Решение № 77 от 31.12.2021, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Кюстендил, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20211500500385 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 12971/13.08.2021 г. по описа на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Елица Христова, рег. №743 в регистъра на КЧСИ с район на действие – Окръжен съд – Кюстендил, подадена от Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, в качеството на длъжник по изп.дело № 202174330400892/2021 по описа на съдебния изпълнител. Жалбата е насочена срещу Разпореждане от 06.08.2021 г., с което съдебният изпълнител е отказал да редуцира по възражение за прекомерност дължимите в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от страна на взискателя.

Жалбоподателят аргументира виждане за неправилност на обжалваното разпореждане, позовавайки се на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и с ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Акцентира също, че производството не се отличавало с фактическа и правна сложност, като от страна на взискателя изпълнителните действия се разпростирали само до подаването на молба за образуване на производството пред съдебния изпълнител, доколкото задължението по изпълнителния титул било погасено в срока за доброволно изпълнение. Виждането си подкрепя с цитирана в жалбата съдебна практика. Поддържа искане за отмяна на обжалваното Разпореждане от 06.08.2021 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали дължимото в производството адвокатско възнаграждение и изменение на Разпореждане на органа по принудително изпълнение, обективиращо изявление за определяне на дължимите в производството разноски, до сумата от 200 лева, респективно до 1 законоустановения минимум по Наредба № 1/09.07.2004 г., с последица намаляване и размера на дължимата такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски в настоящото производство за заплатена държавна такса, авансови такси за администриране на жалбата и юрисконсулстко възнаграждение.

До взискателя ЕМ. Н. СТ. е изпратен препис от жалбата, като същият е подал възражение в законоустановения тридневен срок по чл.436, ал.3 ГПК, чрез пълномощника адв. П.К. от АК – Кюстендил. Възразява срещу основателността на жалбата с довода, че размера на адвокатското възнаграждение е изцяло съобразен с Наредба №1 от 09.07.2004 г. и същото е начислено както за образуване на изпълнителното производство, така и за процесуално представителство в образуваното производство. Искането е за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.

ЧСИ Христова е депозирала писмени мотиви по реда на чл.436, ал.3, изр.2 ГПК във връзка с обжалваното изпълнително действие, като препраща към мотивите, изложени от нея в обжалваното разпореждане.

Настоящият съдебен състав, като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 00892/2021 г. по описа на ЧСИ Елица Христова е образувано въз основа на молба вх.№ 11580/21.07.2021 г. по описа на съдебния изпълнител, подадена от адв. П.К. в качеството на процесуален представител по пълномощие на взискателя ЕМ. Н.

СТ., действащ лично и чрез своята майка – Д. К. Г. с приложен изпълнителен лист от 16.07.2021 г., издаден по гр.д.№ 825/2020 г. по описа на РС – Кюстендил за сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП от 13.12.2019 г., извършено от неустановен автомобил, вследствие на което са му причинени телесни увреждания, причинили болки и страдания, уплаха и страх, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.03.2020 г. до окончателното изплащане и деловодни разноски в размер на 437.50 лева.

С молбата, на основание чл.426, ал.1 ГПК, взискателят е поискал образуване на изпълнително производство срещу длъжника за горепосочените суми, като му бъде изпратена покана за доброволно изпълнение, както и да се наложи запор на банковите сметки на длъжника. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, с който е договорено и изплатено на адвоката на взискателя възнаграждение в размер на 600.00 лева.

На длъжника – Гаранционен фонд е била връчена ПДИ, в която е отразено, че задължението му по ИД № 00892/2021 по описа на ЧСИ Христова възлиза на 5 580.02 лева, от които главница в размер на 3 500.00 лева, ведно със законната лихва от 28.07.2021 г., законна лихва в размер на 488.06 лева за периода 12.03.2020 г. до 27.07.2021 г.; 437.50 лева – присъдени разноски; 48.00 лева – разноски по ИД № 00892/2021 г.; 600.00 лева адвокатско възнаграждение и 506.46 лева такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ.

В срока за доброволно изпълнение – на 04.08.2021 г. длъжникът е превел следните 2 суми: 506.41 лева и 5081.33 лева или общо 5 587.74 лева, при което с разпореждане от 04.08.2021 г. ЧСИ Христова е разпоредила да се приключи ИД № 00892/2021 г. поради изпълнение на титула по същото.

На 05.08.2021 г. пред ЧСИ Христова е депозирано възражение от длъжника с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, обективиращо искане за редуциране на дължимото в производството по принудително изпълнение адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лева, както и редуциране на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ.

С обжалваното разпореждане органа по принудително изпълнение е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение, отчитайки, че заплащането на същото в реалния му размер в срока за доброволно изпълнение индицира съгласие на длъжника със същото, както и че страните по договора за правна защита и съдействие не са обвързани от заложените като минимални размери адвокатски възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Анализът на така установеното от фактическа страна, налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения от разпоредбата на чл.436, ал.1 ГПК срок, при което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображения:

Въпросът за намаляването на адвокатския хонорар в изпълнителното производство е част от концепцията за отговорността на длъжника за заплатените от взискателя разноски.

Основанието за намаляване на адвокатското възнаграждение в гражданския процес е залегнало в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК. Според тази норма, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди понисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Законовата разпоредба се намира в общата част на процесуалния закон, поради което в съдебната практика се приема безспорно, че тя е приложима както в исковия, така и в изпълнителния процес.

В определение № 364 от 08.08.2012 г. по т.д. 865/12 г., ВКС, ІV ГО и определение № 372 от 16.5.2012 г. по гр.д. 223/12 г., ВКС , ІV ГО, Определение №615 от 24.11.2016 г. по ч.т.д.№400/2016 г. на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, Върховният касационен съд е отговорил на въпроса – до кой момент страната може да направи възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Отговорът на така поставения процесуалноправен въпрос в тези определения е, че искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания по делото в съответната инстанция.

Тълкувайки по аналогия така приетото в съдебната практика разбиране и съпоставяйки го със спецификите на изпълнителния процес, безспорно се достига до извод, че възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, заявено след заплащането на 3 целия дълг, включително и спорното възнаграждение е индиция за съгласие с приетия размер възнаграждение. Нещо повече, към момента на заявяване на искането за редуциране на възнаграждението, изпълнителното производство вече е било прекратено поради изплащане на дълга, при което следва да се приеме, че липсва упражнено право в срок и е недопустимо да се намалява на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение без направено в срок възражение за прекомерност.

Съобразявайки изложените правни доводи съдът намира въззивната жалба за неоснователна и ще я остави без уважение.

По разноските:

С въззивната жалба е направено искане за присъждане на разноски за производството, но при неговия изход, искането е неоснователно. За пълнота ще бъде отбелязано, че дори да беше уважена жалбата, разноски не следва да се присъждат.

По общо правило отговорността за разноски е отговорност за неоснователно предизвикан правен спор и се понася от страната, която с поведението си е станала причина за завеждане на делото по аргумент от разпоредбата на чл.78 ал.1-3 и чл. 79 от ГПК. В случая обаче се касае за проверка на действията на самия ЧСИ, за чиято незаконосъобразност страните по изпълнението не носят отговорност, поради което и насрещната по жалбата страна не може да бъде отговорна за разноските в настоящото производство. Правото си на разноски като форма на вреди от незаконосъобразно изпълнение страните по изпълнението могат да реализират по отношение на ЧСИ пак по реда, указан в разпоредбата на чл.441 от ГПК, а именно общия исков ред.

Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. № 12971/13.08.2021 г. по описа на ЧСИ Елица Христова, рег.

№ 743 в регистъра на КЧСИ с район на действие – Окръжен съд – Кюстендил, подадена от Гаранционен фонд – гр. София, насочена срещу Разпореждане от 06.08.2021 г., постановено от ЧСИ Христова по ИД №00892/2021 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК. .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5