Решение № 17853 от 04.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17853 гр. .., 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря М. СТ. Т. като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20231110..410 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по депозирана от „. ЕАД срещу В. К. П. искова молба, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 594.37 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за имот, находящ се в гр..., ж.к. „Д.“ б., е., ап. 39, за аб. № ., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 13.01.2023г. до окончателното изплащане, сумата от 109.08 лева - лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020г. до 20.12.2022г. върху вземането за цена на топлинната енергия, сумата в размер на 21.28 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.12.2019г. до м.04.2021г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 13.01.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 4.57 лева - лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 31.01.2020г. до 20.12.2022г. върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 2058/2023г., по описа на СРС, 153ти състав.

От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и 1 изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец, на продавача на топлинна енергия. Претендира и присъждане на разноски, сторени в производството

В срока по чл. 131 ГПК от ответника В. П. е депозиран отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер . Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност за част от исковия период. Оспорва се, че отопляемият обем на жилището е 184 куб.м, като се сочи, че съгласно акт за изключване на отоплението от 01.12.1996г имотът е с отопляема кубатура „0“ и радиаторите в имота са демонтирани.

Изрично се подчертава, че така направената корекция на отопляемия обем на жилището следва да се прилага за всички месеци занапред, като с подписване на цитирания акт за изключване на отопление между страните било постигнато съглашение със сила на договор, което не може да бъде отменено. С оглед изложеното се сочи, че и начислените суми за сградна инсталация са недължими, тъй като при изчисляването им погрешно е използван като показател кубатура 184 куб.м, а не 0. Изтъква се, че е налице принудителна продажба на топлинна енергия, с което се нарушавали разпоредбите на ЗЗП и Европейската директива.

Оспорва и да е налице основание за заплащане на услугата дялово разпределение, което е осъществена от третото лице-помагач. Признава, че претендираните суми не са заплатени. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ЕООД не изразява становище по съществото на спор, но представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено 2 притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че ап. 39, находящ се гр..., ж.к. „Д.“ б., е., се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

Безспорно е и обстоятелството, ме именно ответникът П. е собственик на а п . 39, находящ се гр..., ж.к. „Д.“ б., е.. Това обстоятелство се установява и от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижими имот № .., том ХХIII, дело .., от който е видно, че именно ответникът е закупила на 08.03..г. а., находящ се гр..., ж.к. „Д.“ б., е.

Същевременно по делото не са ангажирани доказателства преди началото на исковия период или по време на същия ответникът П. се е разпоредил с правото си на собственост върху процесното жилище. Ето защо настоящият състав намира за доказано при условията на пълно и главно доказване, че именно В. П. е бил собственик на имота през периода от м.05.2019г. до м.04.2021г.

Същевременно съгласно действащата към ., когато ответникът е станал собственик на имота, уредба - чл. 5 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия /отм./., а и приетата в последствие разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./ потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.

Ето защо настоящият състав приема, че ответникът се явява материално легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот, тъй като в качеството си на собственик на топлоснабден имот е придобил и качеството потребител на топлинна енергия. В допълнение следва да се посочи, че желание за встъпване в правоотношение с ищцовото дружество е изразено изрично и лично от ответника П. съгласно приложената по делото молба от 13.04..г. за откриване на партида за притежавания от ответника имот, подписа върху която не е оспорен от ответника. Нещо повече ответникът в качеството си на потребител на топлинна енергия е обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл.

150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо 3 изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответника. По делото не е установено и ответник П. да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период.

Въпреки че наличието на облигационно връзка между страните е безспорно установена, Софийски районен съд намира, че спора по делото се концентрира върху въпроса дали до имота на ответника реално е доставена топлинна енергия в посоченото от ищеца количество и на претендираната стойност, доколкото изрично се твърди в отговора на исковата молба, че топлоподаването до имота е преустановено с акт за изключване на отопление от 1996г. Във връзка с това настоящият състав приема следното:

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №. год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.

От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от настоящия състав по реда на чл. 202 от ГПК, ценена в съвкупност с представените от третото лице-помагач документи, неоспорени от ответника се установява, че за имота на В.

П. за исковия период в съответствие с акта за изключване на отопление от 1996г. топлата вода е била прекъсната, както и в жилището не е имало радиатори присъединени към сградната инсталация. Изрично е отбелязано, че е било изключено и отоплението на стълбището на сградата. Поради това вещото лице е констатирало, че за процесния период в съответствие с нормативните изисквания ищцовото дружество е съобразило прекъснатото топлоподаване в жилището на ответника и не е начислявало суми за топлинна енергия за . и л и за отопление за радиатори. Начисляване суми за топлинна енергия съгласно констатациите на вещото лице е осъществено единствено по отношение на намиращата се в имота щранг лира, както и за сградна инсталация. Предвид това не е необходимо и извършване на реален отчет на потребената топлинна енергия. Същевременно в депозираната от ответника молба след запознаване със заключението по съдебнотехническата експертиза същият не оспорва констатацията на вещото лице относно наличието на щранг лира, а единствено оспорва начисляването на суми за сградна инсталация при прилагане на отопляема кубатура различна от 0.

За пълнота на изложението следва изрично да се посочи, че към датата на съставяне на акта за изключване на отоплението в процесния имот .г, топлинната енергия отдадена от щранг лира в имотите се изчислявала като част от топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и за това не е включвана в отопляемия обем на жилището и той е посочен като нулев. Това се установява ясно от Приложение към чл.61, ал.1, т.6.9 от Наредба № .7г. за топлоснабдяването /редакция ДВ. Бр. 34 от 24.04.2007г/, в която е предвидено изчисляването на топлинната енергия при щранг лира, за която няма възможност да се постави уред за 4 дялово разпределение, да се осъществява по формула различна от тази за изчисляване на топлинната енергия доставена до отоплително тяло, каквито са радиаторите, без поставен уред за измерване. Едва с изменението на цитираната разпоредба от Наредба № .7г – с изменение ДВ.бр.58 от 2007, в т.6.9. от Приложение към чл.61, ал.1 е предвидено при щранг лира без уред за дялово разпределение инсталираната мощност да се определя по изчислителен път и да се прилага разпоредбата на т.6.5, която касае изчисляването на топлинната енергия доставена до отоплителни тела в имота без уреди за дялово разпределение. Ето защо независимо, че в акта за изключване на отоплението е посочен отопляем обем „0“, в него не е включен припадащия се отопляем обем за щранг лира, който едва след цитираното изменение от 2007г е започнал да се изчислява като част от общия отопляем обем на жилището, а не като част от сградната инсталация. /в подобен смисъл решение № .г по в.гр.д.№.г на СГС, II Б въззивен състав/.