Решение № 240 от 16.12.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Благоевград, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Илияна Стоилова

Величка Пандева при участието на секретаря М. Миразчийска като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211200600389 по описа за 2021 година Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по въззивна жалба, подадена от адвокат А. А. като защитник на подсъдимия К.

М. М. срещу постановената по н.ч.х.д. № 1369/2017 г. по описа на Районен съд – Благоевград Присъда № 91714 от 25.02.2021 г.

В жалбата на защитника на подсъдимия М. се сочи, че атакуваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен, постановен при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като се излагат подробни доводи във връзка с повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, че мотивите на съда представляват буквален препис на частната тъжба, съдът не бил обсъдил доказателствата по делото, от които по несъмнен начин не се установявало, че вследствие на нанесени удари подс. М. е причинил на пострадалата телесната повреда, посочена в частната тъжба.

Излагат се и подробни доводи за незаконосъобразни изводи на съда за виновност на подсъдимия в извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, защото подсъдимият е изразил възмущение и силната си емоционална реакция, но не е накърнил по този начин личната самооценка на пострадалата, 1 като използваните от подсъдимия неприлични изрази били реакция на твърдение на частния тъжител с обвинителен уклон, нямало доказателства, че частният тъжител се е почувствал засегнат от думите, като престъпление по чл. 146, ал. 1 НК не било осъществено от обективна и субективна страна. Тъй като обвиненията срещу подсъдимия не били доказани, се иска отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подс. М. бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението с частната тъжба за престъпления по чл. 130, ал. 2 НК и по чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Пред въззивната инстанция не е проведено съдебно следствие за събиране на нови доказателства.

По делото са били насрочени 7 съдебни заседания, които са отлагани по постъпили молби от подсъдимия и неговия защитник, като ход на делото е даден в насроченото 8 по ред съдебно заседание на 03.12.2021 г. В хода на това съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник правят искане за прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност за наказателно преследване съгласно чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и изминал срок повече от 4 г. и половина от датата на обвинението за деяние на 16.05.2017 г. Подсъдимият изрично пред съдебния състав поддържа позицията на адвоката си, като иска прекратяване поради изтекла давност и не желае произнасяне по вината.

В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител иска постановяване на съдебен акт, с който се потвърди присъдата на РС – Благоевград в гражданската й част като правилна и законосъобразна, като се съгласява, че е изтекла давността, предвидена в закона, поради което подсъдимият не следва да понесе наказателна отговорност, като е налице основание за прекратяване на наказателното производство. Сочи се, че събраните доказателства в районния съд установяват изложената в тъжбата фактическа обстановка, поради което следвало да се потвърди присъдата в гражданската част, макар и подсъдимият да не понесе наказателна отговорност поради неприключване на процеса от съда в разумен срок.

Претендират се направените разноски в първата и въззивната инстанции.

Защитникът на подсъдимия М. – адв. А., изразява становище, че са налице предпоставките за цялостна отмяна на присъдата в наказателната и в гражданската й част поради изтичане на максималния срок на давността за 2 наказателно преследване. С оглед акцесорността на гражданската отговорност според защитника на подсъдимия при прекратяване на наказателното производство следва да се прекрати производството в гражданската част, като се даде възможност на засегнатото лице да предяви претенцията си по граждански ред.

Подсъдимият в хода на пренията и в последната си дума поддържа казаното от неговия адвокат.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по делото, изложените доводи в жалбата, становищата на страните в хода на съдебните прения пред него и след като провери изцяло правилността на присъдата съобразно правомощията си по чл. 314 НПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С обжалваната Присъда № 91714 от 25.02.2021 г. по н.ч.х.д. № 1369/2017 г. по описа на Районен съд – Благоевград подс. КР. М. М. е признат за виновен в това, че на 16.05.2017 г. за времето от 15 до 16 часа в град С., на ул. “Г. Д.“ № *, пред вратата на кухнята и в коридора на първия жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда в следствие на нанесен на побой – удари с ръце и ритници с крака, причинил на сестра си М. М. Д. травматични увреждания, изразяващи се в синкавочервеникаво кръвонасядане и повърхностно охлузване със свличане на епидермиса по външната повърхност в долната трета на дясната подбедреница, разположено хоризонтално с размери 4/2,5 см. и болки в дясната половина на врата и лявата поясна част на гърба; петнисто синкаво кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясната мишница с размери 4/2 см.; синкаво кръвонасядане по кожата на дясната подбедреница в средната й третата по външната повърхност с овална форма и размери 5/4 см.; подобно кръвонасядане по кожата на дясното коляно с размери 3/2 см.; по кожата на задната повърхност на лявата подбедреница се установява кръвонасядане със синкав цвят и размери 4/2 см., с което й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдание, като за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК на основание чл. 54 НК му е наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, изпълнима при периодичност два пъти седмично”; и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца по график, определен от служителя“. С присъдата подс.

3

М. е признат за виновен в това, че по същото време, на същия адрес, пред двуетажната жилищна сграда отправил унизителни за честа и достойнството на частната тъжителка - сестра си М. М. Д., обидни думи, като казал: „Взимай си отрепката и си заминавай за В. и повече да не сте идвали тука“, като за престъпление по чл. 146, ал. 1 НК на основание чл. 54 НК му е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лева, като е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С присъдата на основание чл. 23, ал. 1 НК е наложено най-тежкото наказание между определените му за двете престъпления – пробация с пробационни мерки:

„Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, изпълнима при периодичност два пъти седмично”; и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца по график, определен от служителя. С присъдата подс. М. е осъден да заплати на частния тъжител М. М. Д. сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болка и страдание от извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, ведно със законната лихва от 16.05.2017 г. до окончателното изплащане, като над уважения размер този граждански иск е отхвърлен като неоснователен; с присъдата е уважен и частично за сумата от 500 лева, предявен граждански иск за обезщетение за причинените на частния тъжител неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болка и страдание от извършеното престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, като подс. М. е осъден да заплати тази сума със законната лихва от 16.05.2017 г. до окончателното изплащане, предявеният граждански иск над уважения размер е отхвърлен като неоснователен. С присъдата на подс. М. е възложено заплащането на 100 лв. като държавна такса за предявените два граждански иска, както и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

Въззивният съд намира, че са налице основанията за отменяване на постановената присъда в наказателната й част и прекратяване на наказателното производство, водено срещу подс. М. за двете престъпления, за които е постановена присъда, обжалвана в настоящето производство само от подсъдимия по делото, поради следните съображения:

Престъпленията по чл. 130, ал. 2 и по чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26 НК, в които е обвинен подс. М., са резултатни, като с оглед повдигнатото обвинение в частната тъжба резултатът от действията на подсъдимия е 4 настъпил и за двете престъпления на 16.05.2017 г. В съдебното заседание на 03.12.2021 г. подсъдимият М. в присъствието на защитника си – адв. А., изрично е заявил, че желае прекратяване на делото поради изтекла давност и не желае съдът да се произнася по вината. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 3 НК давността за наказателно преследване започва да тече от довършване на престъпленията - в конкретния случай това е 16.05.2017 г. Предвиденото наказание за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК е лишаване от свобода до 6 месеца или пробация, или глоба от 100 до 300 лв., а за престъплението по чл.

146, ал. 1 НК – глоба от 1 000 до 3 000 лв. с възможност за налагане и на обществено порицание, като съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК относителната погасителна давност за наказателно преследване е 3 години.

Абсолютната давност за изключване на наказателното преследване за престъпленията, в извършването на които е бил обвинен подс. М. с частната тъжба и са били предмет на обжалваната присъда, е 4 години и 6 месеца, предвид разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК. Посоченият абсолютен давностен срок за погасяване на наказателното преследване за извършените от подсъдимия престъпления, за които му е повдигнато обвинение от частния тъжител, е изтекъл на 16.11.2021 г., поради което и съдът намира, че наказателното производство срещу него с оглед изрично направеното искане за това от подсъдимия и неговия защитник следва да бъде прекратено поради погасяване по давност на наказателното преследване. Постановената от първата инстанция присъда срещу подсъдимия М. в наказателната й част следва да бъде изцяло отменена на основание чл. 334, т. 4 НПК и прекратено наказателното производство, водено за престъпления по чл. 130, ал. 2 НК и по чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26 НК, тъй като последица при изтичането на определения в закона срок за наказателно преследване е изключването на наказателната отговорност, която не може да бъде реализирана независимо на какво се дължи изтичането на давностния срок, като съдът е длъжен да отмени присъдата, независимо дали е оправдателна или осъдителна, както и да прекрати наказателното производство.

Налице е обаче задължение въззивният съд да провери правилността и законосъобразността на присъдата на районния съд в гражданската й част, като не може да бъде удовлетворено искането на подсъдимия и неговия защитник за отмяна на присъдата и в тази част и за прекратяване на производството по предявените и разгледани граждански искове. Следва само 5 да се посочи задължителната за съда практика /ТР № 1 от 4.02.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2012 г., ОСНК/ , съгласно която „съдът се произнася по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от пострадалия, когато в хода на първоинстанционното разглеждане на делото и преди постановяването на присъдата настъпи някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК и наказателното производство бъде прекратено“, като такова е и задължението на въззивната инстанция.

Предмет на разглеждане от районния съд в наказателното производство са били предявени и приети в с.з. на 05.10.2017 г. граждански искове за неимуществени вреди от тъжителката М. М. Д. срещу подс. КР. М. М. – за сумата от 1 500 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 2 НК, и 2 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като сумите и по двата иска са претендирани със законната лихва от деня на увреждането – 16.05.2017 г.