Решение № 3 от 07.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Велико Търново, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ М.А

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ М.А Въззивно търговско дело № 20254001000078 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение № 2/10.01.2025 година по т. д. № 69/2023 година на Окръжен съд Ловеч е признато за установено по предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск, че „Агростил“ ООД, с ЕИК 826045455 има вземане срещу Й. В. П. за сумата 58 000 лева, ведно със законната лихва от 16.08.2023 година, за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 249/18.08.2023 година по ч. гр. д. № 537/2023 година на Районен съд Троян въз основа на запис на заповед, издаден на 3.06.2020 година от Й. В. П. в полза на „Агростил“ ООД, с падеж 17.08.2020 година.

С посоченото решение Й. В. П. е осъден да заплати на „Агростил“ ООД сумите:

3 160 лева – общ размер на разноските в заповедното производство по ч. гр. д. № 537/2023 година на Районен съд Троян; 4 660 лева – общ размер на разноските в исковото производство по т. д. № 69/2023 година на Окръжен съд Ловеч (чл. 78, ал. 1 от ГПК).

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Й. В. П., представляван от адвокат М. Г., против Решение № 2/10.01.2025 година по т. д. № 69/2023 година на Окръжен съд Ловеч. Във въззивната жалба се изтъква, че решението е постановено пи неправилно тълкуване на материалния закон във връзка с установените факти и събраните доказателства 1 в хода на делото. Заключението, че записът на заповед съдържа реквизитите по чл. 535 и чл.

536 от Търговския закон, е неправилно. В представения по делото запис на заповед от 3.06.2020 година няма данни настъпил ли е падежът на инкорпорираното в ценната книга вземане. Сочи се, че „за левовата равностойност на 63 000 шестдесет и три хиляди определена по фиксинга на БНБ в деня на падежа…“, като не е изпълнено изискването на чл. 535, точка 2 от Търговския закон за безусловно обещание да се плати определена сума пари. Неотразяването на валутата на дължимата сума е препятствие за установяване на точния размер на задължението, което не съответства на нормативното изискване за посочване на „определена сума пари“. В зависимост от валутата левовата равностойност на 63 000 може да варира съобразно фиксинга на БНБ в деня на падежа. Датата и мястото на издаване на процесния запис на заповед са неточни – за дата на издаване е посочено „03.06.2020“, а с думи е изписано „трети юли“. Не е отразено място на издаване – в текста на документа между датата на падежа и датата на издаване е вмъкнато „гр. Разград“, но по никакъв начин не е ясно, че е издаден „в гр. Разград“, липсва каквато и да било определеност (индивидуализация) на мястото на издаване. В записа на заповед фигурира дата на падеж на плащане, но няма дата на предявяване, т.е. представяне.

Неправилно е прието, че плащанията на суми в размер на 2 000 лева и 3 000 лева са за погасяване на задължение по претендираната сума по запис на заповед от 3.06.2020 година – съдът не е отчел представените в хода на съдебното дирене доказателства за извършени плащания, обосноваващи и съвпадащи изцяло с основанието, посочено в платежните документи. Отбелязването на цитираните плащания на гърба на издадения запис на заповед зависи само и единствено от волята на ищеца, който в случая е заинтересована страна и би могъл да отбележи обстоятелства в подкрепа на поддържаната от него теза. На тези отбелязвания липсва каквото и да било волеизявление или дори подпис от страна на ответника, потвърждаващ твърдението на другата страна. Плащанията на 10 000 лева от 30.02.2018 година и 7 000 лева от 25.09.2019 година са осъществени по повод отдадена от „Агростил“ ЕООД на Й. В. П. земеделска земя за стопанската 2014/2015 година, находяща се в област Търговище, видно и от основанията, отразени в платежните нареждания. Плащанията общо на 5 000 лева са сбор от две плащания, а именно: 3 000 лева от 29.04.2022 година и 2 000 лева от 27.01.2023 година, по сметка на трето лице И. И.ов Н. и нямат отношение към ищеца „Агростил“ ЕООД.

От заключението и обясненията на експерта Р. А. се установява, че в счетоводството на „Агростил“ ЕООД няма каквото и да било онагледяване на взаимоотношенията между страните. Вещото лице изрично заявява, че липсват такива записвания в която и да било от счетоводните сметки, няма осчетоводени задължения на физическото лице Й. В. П. към „Агростил“ ЕООД; в счетоводната отчетност между две направления се следват вземания и задължения между две лица, а когато има намеса на трето лице обикновено се съставят протоколи за взаимни прихващания, в които е описано страна А, Б, К, какво се случва между тях. При изследване на всички счетоводни сметки от 2014 година до сега няма следи за подобни прихващания, начислявания, на вземания и на 2 задължения. Липсва отношение към двустранните счетоводни записвания.

Твърденията на ищцовата страна, че през 2017 година Й. В. П. е бил съдружник и ръководещ дейността на „Етюд“ ООД и „Мегатед“ ООД не съответстват на действителността – съобразно данните в Търговския регистър на 20.11.2015 година ответникът Й. В. П. напуска дружество „Мегатед“ ООД като съдружник и управител (няма как през 2017 година да е бил съдружник); Й. В. П. никога не е бил представляващ и управляващ „Етюд“ ООД. Явно е, че освен Й. В. П. и други трети лица за „Етюд“ ООД и „Мегатед“ ООД са получавали стока и фактури. Приемно-предавателният протокол № 17471/26.05.2024 година е подписан от лице Я. И., а по Приемно-предавателен протокол № 16469/20.03.2014 година стоката е получена от С. И.ов, разпитан като свидетел. Изтъква се, че физическото получаване на стоката или счетоводен документ не е причина или обстоятелство да се вмени задължение за плащане или някаква форма на поръчителство на съответния получател, действал от името на юридическото лице. От показанията на свидетеля С. И.ов е видно, че дейността на дружествата се е ръководила от три лица, различни от ответника – опровергава се твърдението на ищеца, че Й. П., макар и да не е вписан като управител на дружествата, фактически е ръководил тяхната дейност. Изразява се становище, че показанията на свидетеля И. Н. не следва да се кредитират. Неправилно са анализирани и сведенията, дадени от свидетелката К. С. К.. Изводът на първостепенния съд, че ищецът не е длъжен да доказва наличие на каузална причина за издаване на запис на заповед, е погрешен. Цитира се тълкувателно решение.

Твърдението на ищцовата страна, че през 2017 година поради влошено финансово състояние на „Мегатед“ ООД и „Етюд“ ООД Й. В. П. е встъпил в дълга на дружествата при условията на чл. 101 от Закона за задълженията и договорите, за извършена пасивна субективна новация на дълг не се подкрепя от събраните по делото доказателства и противоречи на здравия разум (две години по-рано Й. В. П. е прехвърлил дружествените си дялове, ведно с всички активи и пасиви, на свой съдружник). Установява се, че представеният запис на заповед от 3.06.2020 година е трябвало да обслужи заем от „Агростил“ ЕООД, който е следвало да се предостави на Й. В. П. с цел инвестиции в земеделието, но впоследствие ответникът не е получил сумата, визирана в заповедта, поради което не е възникнало и задължение за нейното връщане (показания на свидетелите В. Б., Ч.

К. и И. И.ов Н.).

Направено е искане да се отмени Решение № 2/10.01.2025 година по т. д. № 69/2023 година на Окръжен съд Ловеч и се постанови друго такова, с което да се отхвърли иска на „Агростил“ ООД като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „Агростил“ ООД, чрез адвокат М. М., в който развива съображения за нейната неоснователност.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на „Агростил“ ООД оспорва жалбата.

3

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по търговско дело № 69/2023 година на Окръжен съд Ловеч е образувано въз основа на предявен от „Агростил“ ООД по реда на чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 от ГПК иск против Й. В. П. за установяване съществуването на вземане в размер на 58 000 лева.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника Й. В. П., че дължи на „Агростил“ ООД сумата 58 000 лева по запис на заповед, издаден на 3.06.2020 година, с падеж 17.08.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от 16.08.2023 година до окончателното изплащане; сумите: 1 160 лева – държавна такса, 2 000 лева – адвокатски хонорар, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 249/18.08.2023 година по ч. гр. д. № 537/2023 година по описа на Районен съд Троян; в полза на ищеца да се присъдят сторените разноски в исковото производство.

В исковата молба се твърди, че през 2017 година Й. В. П. е бил съдружник в „Етюд“ ООД и „Мегатед“ ООД (към момента заличен търговец), дейността на двете дружества се ръководела фактически от него. Във връзка с дейността на двете юридически лица, занимаващи се със земеделие, „Агростил“ ООД доставя на „Мегатед“ ООД и на „Етюд“ ООД стоки по фактури, изброени в исковата молба. Стоките са предадени на двете дружества чрез Й. В. П., за което са оформени приемно-предавателни протоколи, подписани от последния. През 2017 година финансовото състояние на „Етюд“ ООД и „Мегатед“ ООД се влошава. Проведени са няколко срещи с Й. В. П. за обсъждане на варианти за погасяване на задълженията на дружествата общо в размер на 80 000 лева. По предложение на „Агростил“ ООД и със съгласието на ответника последният встъпва в дълга на посочените дружества при условията на чл. 101 от Закона за задълженията и договорите, извършена е и пасивна субективна новация на дълга, за което Й. В. П. издава в полза на „Агростил“ ООД запис на заповед с падеж 18.08.2017 година за сумата 80 000 лева. Й. В. П. обещал да реализира приходи от други свои сделки като физическо лице и да се издължи на ищцовата страна през месец август 2017 година. На 11.12.2017 година е открито производство по несъстоятелност за „Мегатед“ ООД, като преди това Й. В. П. напуснал дружеството. Сочат се извършени плащания на суми от ответника. На 3.06.2020 година след преговори и уточнения Й. В. П. издал на „Агростил“ ООД нов запис на заповед за сумата 63 000 лева. С оглед извършени плащания от ответника „Агростил“ ООД подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 58 000 лева – издадени са Заповед за незабавно изпълнение № 249/18.08.2023 година и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 537/2023 година на Районен съд Троян.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адвокат 4

М. Г. – пълномощник на Й. В. П., в който изтъква, че записът на заповед е нередовен от външна страна; между страните не е имало търговски или други отношения, по силата на които да възникне задължение за плащане по приложената заповед за изпълнение; сочените в исковата молба плащания са във връзка с отдадена от „Агростил“ ЕООД на Й. В. П. земеделска земя за стопанската 2014/2015 година, находяща се в област Търговище, видно от визираните в платежните нареждания основания; плащането общо в размер на 5 000 лева не касае отношения между страните; представеният запис на заповед от 3.06.2020 година е трябвало да обслужи заем от „Агростил“ ЕООД, който е следвало да се предостави на Й. В.

П. с цел инвестиции в земеделието, но впоследствие ответникът не е получил сумата, визирана в заповедта, поради което не е възникнало и задължение за нейното връщане.

Депозирана е допълнителна искова молба от адвокат М. М. – пълномощник на „Агростил“ ООД, с която изразява становище по доводите на другата страна за несъответствие на записа на заповед с изискванията по чл. 535 и чл. 536 от Търговския закон; възражението, че Й. В. П. не е бил управител на „Етюд“ ООД и „Мегатед“ ЕООД, поради което е лишено от логика твърдението за встъпване в дълга на тези две дружества към „Агростил“ ООД (той е ръководил селскостопанската дейност на дружествата); не се спори, че между „Агростил“ ООД и ответника са съществували наемни отношения през 2014/2015 година, но във връзка с тях е получено плащане в размер на 5 000 лева от ответника на 13.10.2015 година; плащанията на 27.01.2023 година и на 29.04.2023 година също се отнасят за задължението по процесния запис на заповед; оспорва се твърдението, че записът на заповед от 3.06.2020 година е трябвало да обслужи заем от „Агростил“ ООД на ответника с цел инвестиции в земеделието.