Решение № 242 от 28.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Благоевград, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Г. Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231200500174 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по 2 жалби.

Първата жалба изхожда от адвоката на К. К. К. и е насочена срещу частта на решение № 906903 от 10.11.2022 г., постановено по гражданско дело № 3402 от 2019 г. на Районен съд Благоевград, с която претенцията за главница е отхвърлена за разликата между присъдените 1668,91 лв. и претендираните 5001 лева. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно в атакуваната му част, тъй като районният съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон. Между страните не се спорело, че ищецът през периода, посочен в исковата молба, е държавен служител по смисъла на ЗМВР, че през исковия период е работил на смени по график, че е полагал нощен труд за времето от 22:00 ч. до 06:00 ч. и че за положения нощен труд му е заплатено допълнително възнаграждение по 0,25 лв. на час. Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд /чл. 178, aл. 1, т. 3 от ЗМВР/. В разпоредбата на чл.

143, ал. 1 от КТ се съдържала легална дефиниция за извънреден труд - това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител, от работника или служителя, извън 1 установеното за него работно време. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на чл. 187, ал.

3, изр. 1 от ЗМВР предвиждала, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени сумирано за тримесечен период, а съгласно изр. 3 на тази разпоредба, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР било предвидено работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, да се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, а съгласно ал. 6, извънредният труд по ал. 5 се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 9 от ЗМВР било предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На основание посочената законова делегация били приети Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. /отм. с ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г./ и Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /отм. с ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г./. Впоследствие била приета Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., обн. в ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., която била действащата нормативна уредба за процесния период. В нея било предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., обн. в ДВ, бр.

60 от 02.08.2016 г./. Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, държавните служители, които полагат труд за времето между 22:00 и 06:00 ч., се ползвали със специалната закрила по КТ. Специалната закрила включва действието на разпоредбите на по-високия по степен нормативен акт /КТ/ и в частност на разпоредбата на чл. 140 от КТ, касаеща нощния труд, и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ като подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ. Съгласно чл.

140, ал. 2, предл. 1 от КТ, за пълнолетните работници и служители /какъвто бил и ищецът/ нощен е трудът, който се полага от 22:00 до 06:00 ч., а съгласно ал. 1, изр. 2 на тази законова норма, нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи, липсвало правило, съобразно което отработените часове нощен труд да се превръщат в дневни. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно 2 отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент бил 1,143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа съгласно чл. 136, ал. 3 от КТ/ и нощното /7 часа съгласно чл. 140, ал.

1, изр. 2 от КТ/ работно време. Възприемането на обратното становище щяло да постави държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулирали от КТ и НСОРЗ. В този смисъл имало и произнасяне на ВКС от 2019 г., което било мотивирано с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от КРБ и чл.

14 от ЕКЗПЧОС, както и със задължителните разяснения, съдържащи се в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и пълно уважаване на претенцията на ищеца за главница, като доказана както по размер, така и по основание.

Втората жалба изхожда от ГДПБЗН-МВР и е подадена срещу частите на първоинстанционния съдебен акт, с които са уважени претенциите на К. К. К. за присъждане на възнаграждение за извънреден труд и законна лихва. В нея се твърди, че въпросното решение е незаконосъобразно и неправилно в атакуваните му части поради нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, служителите на МВР били държавни служители - полицейски органи и органи по П.Б.З.Н.. Правата и задълженията на ищеца, произтичащи от заеманата от него длъжност, се уреждали от ЗМВР. Ищецът имал качеството на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а чл. 142, ал. 2 от ЗМВР предвиждал, че статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон, който имал характер на специален. Не била налице празнота в нормативната уредба и възможност за запълването й посредством нормите на НСОРЗ, тъй като ЗМВР бил специален закон, относим към държавните служители на министерството. ЗМВР съдържал ясни и конкретни норми по въпросите относно образуването на работната заплата на служителите на МВР, допълнителните възнаграждения, работното време, обезщетенията при напускане и категоризацията на труда, които били в отклонение от общата уредба и се прилагали вместо нея. В ЗМВР липсвало препращане или основание за прилагане, по аналогия или субсидиарно, на КТ и НСОРЗ, касаещи нощния и и извънредния труд на държавните служители в МВР. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ следвало да бъде тълкувана във връзка с ал. 1 на чл. 9 от същата наредба и да намира приложение само при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време била по-малка от тази на дневното, установени при подневното отчитане на работното време. За държавните служители в МВР обаче нощната продължителност на работното време, съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, не била по-малка от тази на дневното, като съотношението помежду им било 1 /8:8/, поради което общата трудова норма на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ не намирала приложение за държавните служители в МВР. Освен това превръщането на нощните часове в 3 дневни с коефициент 1,143 при сумирано изчисляване на работното време, целяло да определи възнаграждението на служителя така, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а не водело до възникване на извънреден труд, какъвто нямало. Нямало основание за преизчисляване с коефициент 1,143 и не бил налице положен от ищеца извънреден труд. Съгласно приложимата редакция на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, работното време на държавните служители в МВР се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22:00 до 06:00 ч., бил нощен. Нормата на чл. 187 от ЗМВР се явявала специална спрямо общите правила в КТ. ЗМВР въвеждал еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта от 8 часа в сравнение с чл. 140, ал. 1 от КТ, според който нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта била 35 часа. Това различие се обуславяло от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР на служителите от МВР.

Извънреден бил трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попадал извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 от ЗМВР ограничавала извънредния труд, който не можел да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на ал. 5 и 6 указвали как следва да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определял със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд бил определен в самия закон - за служителите, работещи на смени, той се компенсирал с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6 от ЗМВР/. В приложимата за процесния период наредба било указано, че служителите в МВР могат да полагат труд през нощта между 22:00 ч. до 06:00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответствало на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Не била налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, която да налага субсидиарното приложение на ЗДСл или КТ, а още по-малко - на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно - нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, приета с ПМС № 4/17.01.2007 г., за преобразуването на часовете нощен труд с коефициент 1,143.

4

Нормата била неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С новия и специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно време била еднаква - 8 часа. При работата на смени /дежурства/, работното време на държавните служители в МВР се отчитало по специален ред, което правело недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове с коефициент 1,143. Превръщането на нощните часове в дневни съгласно НСОРЗ било установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.

143, ал. 1 от КТ. В конкретния случай нямало основание да се извършват преизчисления с коефициент 1,143 заради полагане на нощен труд от ищеца и да се достига до резултат на обезщетение за положен извънреден труд и лихви за забава върху него. Тези изводи не се променяли от постановеното решение на СЕС от 24.02.2022 г., постановено по дело № С-262/2020 г., по преюдициално запитване, отправено от Районен съд Луковит. СЕС приел, че е допустима разлика в третирането по отношение на нормалната продължителност на нощния труд при полицаи и пожарникари в сравнение с работниците от частния сектор, когато е предвидена в националното законодателство на държава-членка и е свързана с допустима от закона цел и е съразмерна с тази цел, каквато била предвидена в ЗМВР и произтичала от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР на служителите от МВР. Не се налагало на националната правна система да урежда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаи и пожарникари е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност през деня. В полза на тези служители следвало да са предвидени други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения и придобивки, с които се компенсирала особената тежест на полагания труд. Такива безспорно били предвидени в ЗМВР. Чл.