Решение № 62 от 15.04.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Варна, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20263000500066 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 66/2026г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Б. Б. Й., подадена чрез адв.

Д., против решение № 1083/24.10.2025 г., постановено по гр.д. № 794/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА с която Б. Б. Й. е осъдена на основание чл. 59 от ЗЗД да заплати на М. Г. И. сумата от 25410,08 евро, с която сума ответницата се е обогатила за сметка на ищцата като е извършила банков превод без представителна власт, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба 07.04.2022 год., до окончателното й изплащане, както и в частта на осъждането й за разноските.

Въззивницата (ответник по делото) е сочила, че решението на окръжния съд в обжалваната му част е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е необосновано.

Молила е за отмяната му в същата част с отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски. Изложила е, че при правилно установен от съда и безспорен между страните факт, че е изтеглила от сметката на Г. Ж., след смъртта му, и е получила процесната сума от 25 410,08 евро, окръжният съд без да обсъди и задълбочено да анализира възраженията й за наличие на основание за задържането й, приел липсата на такова и така достигнал до 1 погрешен извод за наличие на предпоставките на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД. Изложила е, че с наследодателя на ищцата – Г. Ж. били във фактическо съпружеско съжителство, между тях съществувало взаимно доверие и тя му предоставила за съхранение нейни лични средства чрез внасяне в брой или чрез превод по делегация по неговите банкови сметки сумите от 81 100 евро и 31 432,13 лев. Тези суми й били дължими от Ж. по договор за влог, евентуално – по неоснователно обогатяване. Окръжният съд не обсъдил въпроса дали сумите от 81 100 евро и 31 432, 13 лева са получени от Ж., дали е налице договор за влог или евентуално неоснователно обогатяване и най - накрая дали вследствие на това ответницата е имала основание да получи процесната сума. Окръжният съд необосновано приел, че ответницата не е предоставила на Ж. каквито и да е парични средства, което довело и до постановяване на неправилно решение. По отношение на сумата от 16 100 евро съдът не обсъдил доказателствата, че на 20.02.2019 г. ответницата закрила свой срочен депозит в “П. И. Б.“ АД и в същия ден внесла сумата в евровата сметка на Ж. с посочено основание захранване, както и че собствеността на тази сума било доказано с наличието на депозит на нейно име съгласно представения по делото отчет по сметка от „П. И. Б.“ АД за периода от 20.02.2017 г. до 20.02.2019 г. По отношение на сумата от 65 000 евро, окръжният съд въобще не обсъдил доказателствата за нейното внасяне на 19.04.2019 г. както и за произхода на средствата от продажба на 18.10.2018 г. на неин наследствен имот в град Варна, ул. „******* ********“ № **. За сумата от 21 432,13 лева - суми от дължими й от трети лица арендни плащания, преведени по левовата сметка на Ж. съдът не изложил ясни мотиви, включително и не взел отношение по възражението на другата страна дали те са погасени по давност. По отношение на сумата от 10 000 лева - предадена в брой на Ж., съдът не кредитирал показанията на свидетеля В. А., като заинтересовани, но в същото време изобщо не обсъдил безпристрастните показания на свидетеля М. Й., които доказвали твърдението й, че в апартамента на майка й са намерени доста пари в пликове които предала на Ж.. Отделно, погрешно съдът възприел възражението на ищцовата страна, че Ж. е направил преводи към „Навал Трейдинг“ ЕООД за покупка на имот на ответницата, тъй като то било несвоевременно заявено, а извън това с общата сума на преводите от 116 113,73 лева (21.01.2019 г. за сумата от 25 803,28 лева и от 19.04.2019 г. за сумата от 90 310.45 лева), равняваща се на 59 368 евро той погасил само част от задължението си към нея, като дължимият остатък надвишавал изтеглената от нея сума. Навела е и оплаквания за неприемане от съда на наведеното по делото евентуално възражение за прихващане с дължими й от ищцата суми, в качеството й на единствен наследник на Ж., наследила и неговите задължения, включително и задължението за връщане на получените от Ж. суми от 81 100 евро и 31 432,13 лева по договор за влог, 2 евентуално- без основание, до размер на претендираните от ищцата. Развила е съображения за допустимостта на възражението за прихващане и искане за неговото разглеждане от въззивната инстанция.

Въззиваемата М. Г. И., чрез адв.В., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователност на всяко от оплакванията и такива за правилността на решението в обжалваната му част, е молила за потвърждаване на последното и за присъждане на сторените по делото разноски.

Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в останалата му част (с която са отхвърлени исковете за сумата от 1491,37 лв. и за сумата от 9487,16 щатски долара).

С влязло в сила определение №38/07.01.2026 г., окръжният съд изменил по реда на чл. 248 ГПК решението в частта на разноските.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и отговора и са претендирали за присъждане на разноски.

Пред настоящата инстанция е висящо производството по предявения от М. Г. И. срещу Б. Б. Й. иск по чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 25410,08 евро, с която същата се е неоснователно обогатила за нейна сметка чрез изтегляне на сумата, съответно на 08.05.2020 год. - 25001,02 евро и на 11.05.2020 год. - 409,06 евро, от банковата сметка с № (**) **************** в „Б. Д.“ ЕАД на наследодателя й Г. Ив. Ж., неин баща, починал на **.**.**** год., след неговата смърт и без представителна власт, ведно със законните лихви върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищцата е твърдяла, че: е дъщеря и единствен наследник на Г. Ж., починал на **.**.**** год. на територията на Мексико по време на изпълнение на трудово правоотношение на борда на кораб „Е. Е.”; с ответницата Б. Й. наследодателят й живеел на съпружески начала от дълги години; след смъртта на баща си установила негови банкови сметки с № (**) ****************, в лева в „Б. Д.“ ЕАД; банкова сметка № (**) ****************, в евро в „Б. Д.“ ЕАД; банкова сметка № (**) ****************, в долари в „Б. Д.“ ЕАД; ответницата разполагала с пълномощно и представителна власт от Ж. да се разпорежда по сметките му; тя изтеглила от евровата му сметка № (**) **************** в „Б. Д.“ ЕАД, след неговата смърт, сумата от 25 410,08 евро (на 08.05.2020 год. - 25001,02 евро и на 11.05.2020 год. - 409,06 евро).

Настоявала е, че след смъртта на баща й, представителната власт на ответницата за него се е прекратила, а сумата по сметката преминала в наследството й, т.е. ответницата изтеглила нейните пари без основание и 3 дължи връщането им.

Ответницата е оспорила иска и е молила за отхвърлянето му. Изложила е: че с бащата на ищцата са живели на съпружески начала от 2009 г.; че между тях съществувала силна връзка и макар без брак били едно семейство; че Г. Ж. работел като помощник -капитан на кораб, смъртта му настъпила на кораба; тя била посочена като най-близък човек в корабния дневник; разполагала с пълномощно да се разпорежда със сумите по посочените сметки на Г. Ж.; след смъртта му направила превод за 25 410,08 евро от евровата му сметка по своя банкова сметка (на 08.05.2020 год. - 25001,02 евро и на 11.05.2020 год. - 409,06 евро). Навела е възражение, че като е превела сумата по своя сметка така е изпълнила парично задължение на Г. Ж. към самата нея, произтичащо от уговорки за влагане на нейни лични средства по трите му сметки с обещание за връщане при поискване – наличие на договор за влог, евентуално дължими от него, като дадени му при първоначална липса на основание, поради което имала право да ги задържи. Посочила е че така в периода от 31.08.2017 год. до 06.05.2020 год. внесла/превела лично или по нейна делегация по процесните банкови сметки или е предала в брой на г-н Ж. суми в размер на 81 100 евро, 2000 долара и 32 684,93 лева (последната включваща 13 000 лв., 14 181,25 лв. и 5 503,68 лв.). Заявила е евентуално възражение за съдебно прихващане, в случай на основателност на иска по чл. 59 ЗЗД и до размера на исковата претенция със същите суми при твърдения, че сумите са й дължими от ищцата, в качеството на наследник на длъжника й Ж.. Сумата от 81 100 евро, представлявала внесени от нея средства по банковата сметка на Ж. в евро, съответно на 19.04.2019 г. - сумата от 65 000 евро и на 20.02.2020 г.

– сумата от 16 100 евро, които били нейни лични такива, първата получена цена от продажба на личен имот, а втората – изтеглена от личен депозит по банкова сметка на 20.02.2019г. Сумите от 14 181,25 лв. и 5 505,68 лв. представлявали заплащане на годишни ренти от 2017 г. до 2020 г. от две кооперации, наредени от нея за превод по сметката на Ж. в лева. Сумата от 13000 лева и 2 000 щатски долара, били открити в пликове в дома на покойната й майка, съответно от 5 000 лв., 2000 щ.д., 3 000 лв. и 5 000 лв. на два пъти- веднъж през 2017 г., непосредствено след смъртта на майка й и веднъж през пролетта на 2019 г. при почистване, които суми в периода от 31.08.2017 г. до 06.05.2020 г. предала в брой на Ж., за да ги пази.

Установената със събраните по делото доказателства фактическа обстановка, по която спор между страните няма, е следната:

Ищцата е дъщеря и единствен наследник на Г. Ж., починал на **.**.**** год. на територията на Мексико по време на изпълнение на трудово правоотношение като помощник - капитан на борда на кораб „Е. Е.". От 2009 г. Г. Ж. живеел с ответницата Б. Й. на съпружески начала, като я упълномощил 4 да се разпорежда с банковите му сметки, за което й била издадена и банкоматна карта. Процесните три банкови сметки на Ж. в „Б. Д.“ ЕАД са с номера № (**) ****************, № (**) **************** и № (**) **************** и са съответно в лева, евро и щатски долари. След смъртта на Г. Ж. (поч.на **.**.**** г.), на 08.05.2020 год. и на 11.05.2020 г., ответницата Б. Й., използвайки предоставеното й пълномощно от Ж. превела от евровата му спестовна сметка към своя лична сметка сумите от 25 001,02 евро и 409,06 евро, общо 25 410,08 евро.

Предявеният иск черпи своето правно основание от разпоредбата на чл.

59 от ЗЗД. Съгласно чл.59 от ЗЗД, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде уважен искът по чл.59 от ЗЗД, следва да бъде доказано: - че е налице обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняването на другото лице; - липсата на основание за обогатяването; отсъствие на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия.

В случая, със смъртта на Г. Ж. на **.**.**** год., е настъпило наследственото правоприемство и ищцата, като негов единствен наследник по закон, е придобила и вземанията му по банковите депозити. От този момент сумите по сметките са били на ищцата. Със смъртта на упълномощителя е прекратена представителната власт на ответницата Б. Й. спрямо Ж. и тя не е имала основание да получи суми от (личното към този момент) имущество на ищцата М. И., придобито по наследство от баща й Г. Ж.. В този случай, като е превела по своя лична сметка сумата от 25 410,08 евро ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищцата. Липсва основание за ответницата за получаване на сумата. Смъртта на Ж. и прекратената й представителна власт към момента на преводите обосновават извод за неоснователност на възражението на Б. Й. срещу иска за наличие на право да получи сумата от 25 410,08 евро като изпълнено в момента на преводите от Ж. парично задължение към нея. Такова, поради смъртта на длъжника – упълномощител, не е осъществено. Горното води до извода за наличие на всички елементи от състава на предявения иск по чл. 59 ЗЗД, за основателност на иска, поради което и ответницата дължи на ищцата връщане на сумата от 25 410,08 евро.