Решение № 218 от 27.03.2024, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Силистра, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря М. Н. С. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20233420100980 по описа за 2023 година

Ищецът „Е. - П. П.” АД твърди, че ответниците са съдружници в ДЗЗД „Х. - 2017“ с ЕИК , което се явява небитов абонат на ищеца по отношение на електрифициран обект, находящ се в гр. С., ул.“Б. В.“ № с абонатен номер на обекта 11503188 и клиентски номер 1900068039, предназначен за стопанска дейност, както и че съгласно чл. 29 ПТЕЕ те дължат на дружеството, явяващо се краен снабдител, цена за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, която впоследствие самото дружество следвало да отчисли в полза на мрежовия оператор. Ищецът навежда твърдения, че ответниците като съдружници в ДЗЗД „Х. - 2017“ придобили горепосочения имот чрез договор за покупко-продажба, сключен през 2008 г. с продавача „М.-“ООД. „Е. - П.

П.” АД не било уведомено за промяната на собствеността, каквото задължение е установено в чл.17, ал.3 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, поради което предоставените мрежови услуги били фактурирани на предишния собственик на имотите, но се дължали солидарно от ответниците в качеството им на съдружници. С решения на КЕВР била определена цена на ден за достъп до електроразпределителната мрежа за небитови потребители, зависеща от резервирания от абоната капацитет на мрежата (от предоставената мощност), а не от количеството потребена ел. енергия. С изменение на чл. 94а ЗЕ небитовите клиенти следвало да отпаднат от клиентите на крайния снабдител, считано от 01.10.2020 г., но поради несключването на договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, договорното правоотношение между страните продължило съществуването си, като „Енерго - Про Продажби” АД следвало да доставя на ответниците ел. енергия в качеството 1 му на търговец на свободния пазар. Ответниците не заплатили цената за мрежовите услуги за отчетния период от 19.08.2020 г. до 31.05.2021 г., поради което ищцовото дружество моли съда да признае за установено, че те му дължат на това основание в условията на солидарност сумата от 310,29 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 70,14 лв., представляваща сбора от мораторната лихва по посочените в исковата молба фактури за периода от датата на падежа на всеки от счетоводните документи до 30.03.2023 г., за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 513 по описа на СРС за 2023 г. Претендира направените по делото разноски.

Ответниците С. Р. С. и Р. С. Р. изразяват становище, че предметът на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 513 по описа на СРС за 2023 г. е различен от този на настоящото производство, а отделно от това са на мнение, че процесните задължения не са изискуеми, тъй като до тях не е отправена покана за тяхното заплащане.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

Въз основа на постъпило на 12.04.2023 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под № 246 от 13.04.2023 г. по ч.гр.д. № 513 по описа за 2023 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, претендирани в настоящото производство, под формата на незаплатена ел. енергия за процесния период. Нейното влизане в сила е препятствано от подадено в срок възражение на длъжника, в резултат на което по указание на съда и в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство. След образуване на исковото производство е допусната поправка на заповед за изпълнение № 246 от 13.04.2023 г. (чрез разпореждане № 2962 от 28.11.2023 г.), чрез която е прието, че основанието за заплащане на главницата по заповедта за изпълнение следва да се счита мрежови услуги, вместо първоначално посоченото основание – задължение за ел. енергия.

По делото не е спорно, че ответниците в качеството си на съдружници в ДЗЗД „Х. - 2017“ са собственици на обект, представляващ сграда за търговия, находяща се в гр. С., ул. „Б. в.“ № , представляващ обект с идентификатор ***; горното се потвърждава от представено по делото извлечение от имотния регистър, от което е видно, че имотът е придобит на основание постановление за възлагане, вписано на 31.01.2017 г., длъжник по което е „К. Е.“ ООД. По делото е представен договор за покупко – продажба от 2008 г., легитимиращ като първоначален собственик на имота „М. – “ ЕООД, като липсват доказателства за начина, по който впоследствие правото на собственост е преминало от това дружество към праводателя на ответника 2 съгласно данните от имотния регистър, а именно „К. Е.“ ООД. По делото не е спорно, че като собственици на имота, ответниците се явяват небитови потребители на ел. енергия по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на „Е. - П. П.” АД, т.е. става ясно, че между тях и ищцовото дружество е възникнало договорно правоотношение с предмет продажба на ел. енергия за небитови нужди по отношение на горепосочения обект, а между ответника и „Електроразпределение Север“ АД – правоотношение с предмет доставка на мрежови услуги – достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на това дружество. Преди 01.10.2020 г. продажбеното правоотношение между страните се основава на разпоредбата на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, който гласи, че крайният снабдител (какъвто е „Е. – П. П.“ АД) осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. Доставките на ел. енергия се извършват по регулирани от КЕВР цени съгласно нормата на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, като съгласно чл. 30, ал. 1, т.

13 подлежат на регулация от тази комисия и цените за достъп и пренос през електроразпределителните мрежи. След изменение на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ (ДВ. бр. 57 от 2020 г.,) в сила от 01.10.2020 г. небитовите клиенти отпадат от снабдяване от крайните снабдители, но съгласно § 15, ал. 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ. бр. 57 от 2020 г.,) ако до 30 септември 2020 г. включително те не сключат договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния им доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 при условията на типов договор със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. Тъй като според § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ. бр. 57 от 2020 г.,) до сключването на типовия договор доставчикът по ал. 2 осигурява доставката на електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката, съдът приема, че продажбеното правоотношение между страните е продължило действието си до крайната дата на исковата претенция (31.05.2021 г.), въпреки неподписването на типов договор между страните, в каквато насока са твърденията в исковата молба. Въпреки неплащането на сметките на абоната липсват данни за прекратяване на това правоотношение по инициатива на ищеца, а това не е сторено и по инициатива на насрещната страна; не са налице също така и данни за прекратяване и на договора за достъп и пренос на ел. енергия, сключен с „Електроразпределение Север“ АД, поради което следва да се приеме, че той също е продължил своето действие.

Чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ гласи, че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и 3 договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени. Според ал.

3 на тази разпоредба цените за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период се заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. Според § 1, т. 15 от ДР към ЗЕ "Достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ, като с решения на КЕВР тази цена за достъп за небитови клиенти е определена на конкретна стойност за съответните периоди на действие на решенията на база предоставена мощност на ден.

Въз основа на цитираните нормативни текстове става ясно, че поради осигуреното му право да ползва електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД небитовият абонат дължи на доставчика на ел. енергия цена за достъп, определена от КЕВР и дължима за всеки ден на база резервираната мощност от капацитета на мрежата. От представените по делото фактури и справки се установява, че резервираната мощност за процесния обект е 39 кВт., както и че на тази база за периода от 19.08.2020 г. до 31.05.2021 г. за обекта се дължи цена за достъп в размер на 310,29 лв. съобразно твърденията в исковата молба. Според чл. 27, ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на „Е. - П. П.” АД при консумация под 360 лв. месечно небитовият потребител заплаща използваните количества електрическа енергия веднъж месечно в срока, указан във фактурата, а ал. 2 на същата клауза предвижда по – комплициран режим на заплащане (на три вноски – две междинни и една окончателна) при по – висока месечна консумация. При съблюдаването на тези ОУ следва да се приеме, че падежът на задължението на абоната се определя от графика за заплащането му, установен от доставчика, т.е. същото е срочно и неговата изискуемост настъпва без да е необходимо отправянето на покана. В конкретния случай фактурите за месечните плащания са издадени на името на предходния собственик „М. – “ ЕООД, но това обстоятелство няма отношение към съществуването на задължението за мрежови услуги и неговата изискуемост, доколкото се установи, че страна по договора за доставката на ел. енергия в процесния електроснабден обект са именно ответниците, които след придобиването на имота са продължили да заплащат сметките си по партидата на предишния собственик, без да поискат вписването им като титуляри на тази партида. Поради изложените причини съдът достига до извод, че процесното задължение е възникнало в имуществото на ответниците, явяващи се небитови абонати на ищеца в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Х. - 2017“, както и че и неговата изискуемост е настъпила, поради което искът за установяването му със сила на присъдено нещо е основателен и следва да се уважи. Чл. 304 ТЗ гласи, че лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. Договорите по доставка на ел. енергия и мрежови услуги са търговски договори на основание 4 чл. 286, ал. 1 ТЗ, по които ответниците в качеството си на съдружници в ДЗЗД „Х. - 2017“ са поели общо задължение, обуславящо солидарната им отговорност за неговото изпълнение.

Съдът не споделя и възраженията на ответниците, че задълженията, предмет на настоящото производство не били идентични с тези по заповедното такова (ч.гр.д. № 513 по описа на СРС за 2023 г.), тъй като издадената от него заповед за изпълнение № 246 от 13.04.2023 г. по ч.гр.д. № 513 по описа за 2023 г.(първоначално за дължими суми за ел. енергия) е поправена с нарочно разпореждане, което се явява и уреден в закона ред за отстраняване на технически грешки, съобразно т. 7 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК. По делото не бяха представени доказателства за заплащане на претендираните в настоящото производство суми за мрежови услуги, поради което искът за установяване на тяхната дължимост следва да се уважи, ведно с акцесорния иск за установяване вземането на ищеца за лихва за забава.