Решение № 90 от 22.05.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Оряхово, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря А.А.Б. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20231460100077 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на Глава втора от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по подадена на 02.12.2023г. молба от Е. Ю. М., ЕГН:**********, с адрес за призоваване гр. Б.С., обл. Враца, ул. „Сладница“, бл.4, ет.5, ап.17, в качеството му на лице, което е в родство по права линия с детето Е. Е. М., ЕГН:********** срещу В. Е. Ч., ЕГН:********** от гр. Б.С., обл. Враца, ж.к. „Сребреня“, бл.2, вх. „Б“, ет.1, ап.24.

В молбата е посочено, че молителят и ответникът имат общо дете – Е. Е.

М. с ЕГН:**********, родено на 03.01.2018г..

Бащата Е. М. в депозираната до съда молба се позовава на акт на насилие от страна на ответника, извършен на 03.11.2022г. спрямо детето Е. М..

По отношение на акта на домашно насилие, осъществен на 03.11.2022г. се сочи, че на горепосочената дата в гр. Б.С., обл. Враца на ул. „Петър Берон“ №7, В. Ч. е нанесла удар с ръка по лявата буза и зад лявото око на детето Е., като по този начин му е причинила оток на лявата буза и хематом зад лявото око. Като причина за нанасяне на телесните повреди се сочи желанието на детето Е. да разговаря по телефона с баща си и с дядото и бабата по бащина линия, а ответницата – негова майка му е отказала категорично и в крайна сметка се сочи, че го е ударила.

1

Молителят счита, че ответницата е извършила акт на домашно насилие над детето Е. М. в качеството му на негова възходяща – майка и като негов баща депозира молба, с която на основание чл.7 и следващите от ЗЗДН прави искане да бъде постановено решение и да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, с която ответницата В. Ч. да бъде задължена да се въздържа от домашно насилие, както и да й бъде забранено да приближава до детето Е. на по – малко от 100 метра за срок от 18 месеца. Прави се искане на ответницата да бъде наложена глоба в подходящ размер.

Претендират се и направените по делото разноски.

В депозирана до съда молба, заведена с вх. №83 от 09.01.2023г., ответникът В. Е. Ч., чрез процесуалния си представител адв. П. И. от АКВраца оспорва подадената от бащата Е. Ю. М. молба за защита от домашно насилие на малолетното дете Е. Е. М., като се твърди, че насилие от майката спрямо детето, не е извършвано, нито на 03.11.2022г., а и изобщо.

Релевира се, че посочената дата – 03.11.2022г. не съвпада с определения режим на виждане и контакти на ответницата със сина й в решенията, с които детето е настанено в дома на бабата и дядото по бащина линия.

Счита се, че производството е инициирано незаконосъобразно от молителя, като е налице злоупотреба с права, с цел да се използва за улесняване на положението по други граждански дела, водени между страните.

Оспорва се представената от Е. Ю. М. декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, тъй като правното основание в случая е нормата на чл.8, т.2 от ЗЗДН, което изключва прилагането на приложената към молбата за защита декларация.

Оспорени са и представените от молителя със сезиращата молба медицински документи – амбулаторен лист и медицинско свидетелство, както и представената психологична оценка.

Моли се съдът, да отхвърли изцяло молбата на Е. Ю. М., с която се иска да се признае, че В. Е. Ч. е извършила акт на домашно насилие и да се постанови като мярка за защита майката да приближава детето си на по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца, като едновременно с това й се наложи глоба.

Претендират се направените по делото разноски.

2

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Съдът, като обсъди наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и от представеното Удостоверение за раждане от Община Б.С. се установява, че страните са родители на малолетния Е. Е. М., ЕГН:**********.

Молителят Е. Ю. М. е депозирал декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН в удостоверение на изложените в молбата обстоятелства. В декларацията се сочи, че на 03.11.2022 г. на адрес в гр. Б.С. ул. „Сладница“ бл.4, ет.5, ап.17 спрямо сина му Е. Е. М. с ЕГН:********** е извършен акт на домашно насилие от майката В. Е. Ч., която му е нанесла удар с лява ръка по лявата буза и зад лявото око. Твърди се, че причина за нанасянето на телесните повреди е желание на детето да разговаря по телефона с бащата и неговите родители, във връзка с което е последвал отказ от майката и удар от нейна страна.

По делото не са ангажирани и не са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетели.

Приети са, представени от молителя медицински документи – Медицинско свидетелство от 04.11.2022г. от д-р О.К. – хирург СИМП в гр.

Б.С. и Амбулаторен лист №223082025020 от 04.11.2022г., издаден от д-р А.Б.П. от гр. Б.С., касаещи детето Е. Е. М., от които се установяват извършени прегледи на последния.

По делото е допусната и изслушана съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че в представените по делото медицински документи травматичните увреждания не са описани по правилата на съдебно-медицинската практика по отношение на цвят, форма, големина, от което да може да се направи обосновано и точно заключение и съответните изводи по поставените въпроси. Според вещото лице поради това по отношение на описаните увреждания не може да бъде определено характер, вид, механизъм на уврежданията, както и давност на същите.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

Видно от представено по делото Решение №98 от 01.12.2021г. по гр.

3 дело №648 от 2021г. по описа на РС-Б.С. на основание чл.28 от ЗЗДет. малолетния Е. Е. М. е настанен за отглеждане и възпитание в семейство на близки и роднини, а именно неговите баба и дядо по бащина линия Ю.А.а М.а и Ю.И. М. за срок от 7 години или до промяна на обстоятелствата, наложили настаняването. С посоченото решение на бащата е определен режим на лични отношения с детето, както следва: да вижда и взема детето при себе си всяка втора събота и неделя от месеца за времето от 10,00 ч. в съботния ден до 16,00 ч. на неделния ден с преспиване, както и две седмици през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. На следващо място с решението е определен и режим на лични отношения на майката с детето, както следва: да вижда и взема детето при себе си всяка четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10,00 ч. в съботния ден до 16,00 ч. на неделния ден с преспиване, както и две седмици през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.

Установява се от представено Решение №58 от 17.03.2022г. по в. гр. дело №61 от 2022г. на ОС-Враца, че с него е изменено посоченото по-горе Решение №98 от 01.12.2021г. по гр. дело №648 от 2021г. по описа на РС-Б.С., като е намален периодът на настаняване на детето в семейството на бабата и дядото по бащина линия от 7 години на 2 години, както и че е разширен режимът на лични отношения и виждане на детето с майката на всяка трета и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10,00 ч. в съботния ден до 16,00 ч. на неделния ден с преспиване, както и две седмици през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.

Видно от представено Определение от 14.10.2022г. по гр. дело №626 от 2022г. на АС-Враца е, че е обявена за нищожна Заповед №ЗД/Д-ВР-БС-105 от 19.09.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Б.С., в частта „На основание чл.27а, ал.1 от Закона за закрила на детето, настоящата заповед на Директора на ДСП-Б.С. по чл.27, ал.1 от ЗЗД подлежи на предварително изпълнение по силата на закона“.

На следващо място от представена по делото искова молба, депозирана от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Бала Слатина до РС-Б.С., се установява, че със същата е поискано от съда да постанови решение, с което да прекрати настаняването на детето Е. Е. М. в семейството на Ю.А.а М.а и Ю.И. М. /баба и дядо на детето по бащина линия/ и същото да бъде 4 реинтегрирано в семейството на своята майка В. Е. Ч..

От представения и приет по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Б.С. се установи, че по данни на бащата Е. Ю. М., повод за подаване на молбата за защита от домашно насилие е упражнено на 03.11.2022г. физическо насилие спрямо детето Е. от страна на майката В. Е. Ч..

Според бащата, когато отишъл да вземе сина си от дома на майката, той е имал на лявата буза отпечатък от пръсти на ръка. Когато попитал детето, какво е това на бузата му, то му отговорило, че е искало да говори с него и с баба му Юлия и дядо му Юлиян, но майка му не е позволила и го е плеснала по бузата.

При проведен разговор с майката на детето В. Ч., последната е заявила на социалните работници, че си спомня за случая, а именно на 03.11.2022г., бащата е посетил дома й, като при отваряне на вратата от малолетното дете Е., таткото е ритнал същата и вследствие на удара детето е паднало на земята по гръб. Тогава бащата Е. е грабнал детето и го понесъл с думите „Не се бой тати, мама няма да се бие повече!“.

За случилото се майката, своевременно е уведомила по телефона Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Б.С., за което е съставен и протокол от 03.11.2022г. от съответните служители /приложен по делото/.

Социалният работник изготвил социалния доклад, след анализ на постъпилата в дирекцията информация по повод подадената от бащата Е. Ю.

М. молба за защита от домашно насилие, осъществено над детето Е. Е. М. от майката В. Е. Ч. счита, че изложеното в молбата не отговаря на истината.

Отразено е, че и двамата родители са дали заявка, че желаят и имат възможност да отглеждат детето Е. в своята семейна среда, като и двамата разполагат с добри жилищнобитови условия и финансова възможност за отглеждане на детето.

Съдът кредитира изготвения и приет социален доклад като обективен и кореспондиращ на останалите, събрани по делото доказателства.

Установява се от писмо вх.№830 от 06.03.2023г. на РУ-Б.С., че при извършена справка в масивите на РУ-Б.С. е установено, че от Е. Ю. М. срещу В. Е. Ч. са подавани сигнали, въз основа на които е водена преписка с вх.

№248р-2539/21г. по описа на РУ-Б.С., като същата е преобразувана в ДП 5

№174/2021г.; преписка №248000-2670/2021г. по описа на РУ-Б.С., като същата е преобразувана в ДП №182/2021г., както и приписки №248000-3989 и №248000-12263/2021г., като същите са изпратени в РП-Враца, ТО Б.С.. С посоченото писмо е изпратена преписка №248р-3543/21г. по описа на РУ-Б.С..

Всички изброени в писмо вх.№830 от 06.03.2023г. на РУ-Б.С. полицейски преписки са от 2021г., т.е. период много преди сочената в сезиращата съда молба дата 03.11.2022г., за която се твърди, че е осъществен акт на домашно насилие от ответника В. Ч. спрямо малолетния й син Е. Е. М., поради което и съдът не ги прие като доказетелства, считайки същите за неотносими към предмета на делото.

Други относими по делото доказателства не са събрани.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Молбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, доколкото в същата се твърди, че актът на домашно насилие е осъществен на 03.11.2022 г., а искането за издаване на заповед за защита е депозирано пред съда на 05.12.2022 г., от лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице на основание чл. 8, т. 2 от ЗЗДН и срещу лице, което попада в кръга лица по чл. 3 от ЗЗДН, а именно срещу негов възходящ по права линия съгласно чл. 3, т. 4 от ЗЗДН.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

ЗЗДН предоставя защита на лица, пострадали от домашно насилие, което съгласно чл. 2 от ЗЗДН представлява всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. Т. е. законът има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най – близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е, че те биват извършени най – често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които да могат да ги установят и възпроизведат чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради тази 6 причина чл. 13, ал. 3 ЗЗДН изрично предвижда, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила и е достатъчна за издаване на заповед за защита при липса на други доказателства. Посочената норма обаче не създава презумпция за виновност на ответника, нито пък дерогира общото правило на чл. 154, ал.