Решение № 21988 от 01.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21988 гр. С, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110107732 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД от Г. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в град С, ул. „Л" №o 30, чрез адвокат М. К. К. от Софийска адвокатска колегия, срещу „ТБАБ" ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, район „Л", ул. „ДХ" № 52-54, за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит за общо ползване № 7053573792 от 15.03.2024 г. противоречие със закона. Под условие, че не бъдат уважени главните искове, поддържа иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 7 от договора, предвиждаща заплащане на застрахователна премия.

Поддържа се, че при сключване на договора не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, тъй като е посочен ГПР, който не е съобразен с размера на застрахователните премии по сключените застраховки. Поддържа, че при изчисляване на ГПР е следвало да бъдат взети предвид и уговорените застрахователни премии, т.к. същите имат характер на скрито оскъпяване на кредита. Посочва, че посоченият в договора незадължителен характер на застраховките е декларативен, като клаузите са предварително изготвени и размерът на застрахователната премия също е предварително определен в договора за кредит и е включен в размера на главницата по погасителен план. Твърди, че е нарушен чл. 19 ГПК и че е налице неяснота относно действителния размер на ГПР. Поддържа, че включването на двете застраховки в главницата по договора за кредит нарушава разпоредбата на чл. 430,ал.

1 ТЗ, като това е довело и до изменение на договорната лихва и на ГПР .

Навежда възражение за противоречие на уговорката за възнаградителна лихва с добрите нрави предвид надвишаване трикратния размер на законната лихва.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, като в договора е посочен правилно изчислен ГПР. Сочи, че сключването на застраховките е доброволно и е избрано от потребителя, поради което не е условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи кредита. В тази връзка поддържа, че поддържането на застраховката за срока на договора не е задължително 1 и при прекратяването й на ищеца може да се възстанови припадащата част от застрахователните премии, без това да има последици за договора за кредит. Посочва, че застрахователната премия покрива конкретни рискове и е заплатена от кредитора на застрахователя съгласно чл.7.2.3. от договора.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

По делото не се спори и се установява от писмените доказателства, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № 7053573792 от 15.03.2024 г.

Видно от представения Договор за потребителски кредит на ищцата е отпуснат кредит в размер на 10000 лева със срок на издължаване – до 15.03.2026 г. Съгласно чл. 7.1 от договора общият размер на кредита е 11991,75 лева, от която застрахователна премия в размер на 1991,75 лева, формирана от 239,77 лева – застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА (bill)“ и 1751,98 лева - „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА (bill)“. Съгласно чл. 9.1 годишният лихвен процент е 30,39 %. В чл. 10 е посочен ГПР 34,88 % и обща сума, дължима от потребителя - 16149,42 лева.

В чл. 19 от договора е посочено, че при сключването на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и по собствено усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключване на самия Договор.

Представено е заявление – декларация за установяване на договорни отношения от ищцата, на страница трета, от което е отбелязано, че дава съгласие да й бъде сключена застраховка/и, предлагана/и от „ТБАБ“ ЕАД и личните й данни да бъдат обработвани и съхранявани от Банката в качеството й на застрахователен агент. Включената и информация за обработване на личните данни от „К Животозастраховане Клон България“ КЧТ и „К Общо застраховане Клон България“ КЧТ.

Представена е и декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „ТБАБ“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ мнение“, предоставена от Mediguide International, с която се посочва, че застрахователните програми съответстват на изискванията и потребностите на Г. П. С. и че същата дава изрично съгласие за присъединяване като ползващо се лице по допълнителна услуга “Второ медицинско мнение“. Представена е и информация по чл. 324-327 КЗ за застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставени от „ТБАБ“ ЕАД. Представен е и Сертификат № 170535737922024 от 15.03.2024 г., в който са посочени застрахователи Cardif assurance vie sa, France чрез „К Животозастраховане, Клон България с ЕИК ****** и Cardif assurances risques divers sa, France чрез „К Общо застраховане, Клон България“ с ЕИК ****** чрез застрахователен агент „ТБАБ“ ЕАД и предмет застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и застрахователна премия, дължима еднократно при отпускане на кредита в общ размер от 1991,75 лева, определена при месечна застрахователна премия от 9,99 лева. В документа са инкорпорирани и Общи условия за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“.

Съдържанието на процесния договор, преценено с оглед предмета, страните и уговорените права и задължения, обуславя извод, че същият съставлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Ищцата - кредитополучател е физическо лице, на което по силата на договора е предоставен кредит, който не се установява да е 2 предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружество – кредитодател е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Доколкото не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, то за валидността на процесния договор приложение намират изискванията, закрепени в императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

На първо място в случая освен цифрово посочване на ГПР договорът с ищцата не съдържа взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му. Липсва допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му. Изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК налага при посочване на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

На следващо място в изчислението, при липса на друго посочено в договора, очевидно е включен като разход по кредита само размерът на възнаградителната лихва, но не и застрахователните премии по застраховките, които са включени към главницата като част от сумата, с която е кредитирана ищцата. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК § общ разход по кредита за потребителя са и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая от представения сертификат, който на практика не съдържа ясни изявления на застрахованото лице за встъпване в застрахователно правоотношение, може да се направи извод, че ответникът „ТБАБ“ ЕАД е действал като застрахователен агент на застрахователите Cardif assurance vie sa, France чрез „К Животозастраховане, Клон България с ЕИК ****** и Cardif assurances risques divers sa, France чрез „К Общо застраховане, Клон България“ с ЕИК ******. От представените пространни, но усложнени и съответно неясни за физическите лица потребители документи следва извод, че едновременно със сключване на договора за кредит са сключени чрез ответника и предлагани от посочените застрахователи застраховки „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ с включена допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“. Застрахователните премии по същите съгласно 7.1. и 7.2.3 е предвидено да бъдат част от отпуснатите средства по кредитите и да бъдат преведени от ответника на съответния застраховател. Видно от начина на изготвяне на договора и погасителния план застрахователните премии формират част от главницата по кредита, изначално се включват в отпусканите средства и съответно също се олихвяват с уговорената възнаградителна лихва. Посоченото съдът намира за очевидно изключващо защитната теза на ответника, че застраховките не съставляват условие за сключване на кредита. Не е налице соченият от ответника свободен избор на ищцата да се присъедини към застрахователните програми. Такъв избор изобщо не е се установява да е предлаган. Инкорпорирането на застрахователните премии в договора за кредит и 3 включването им в главницата на практика лишава кредитополучателя от възможността да откаже включването му в застраховката. Налице е предварително бланкетно съдържание на декларация, което категорично не води до извод и тълкуване в смисъла, предлаган от ответника, че ищцата свободно е избрала да сключи застрахователни договори. На фона на предварително определен към момента на сключване на договора за кредит размер на застрахователната премия, включен в размера на главницата, очевидно декларативното и бланкетно е съдържанието на чл. 19 от договора, съгласно който при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка.

Преценката за това дали сключването на договор за услуга е задължително условие за получаване на кредита и дали предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия по см на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, следва да е конкретна и да изхожда от същинския смисъл на уговорките между страните, тълкуван и изведен на база съвкупна преценка на механизма на договаряне, начина на сключване и съдържание на договора. Тази преценка в случая съдът намира, че води до несъмнен извод, че застраховането по предлаганите от ответника като застрахователен агент застрахователни програми е задължително условие за сключване на договора при уговорените условия за лихва и срок на издължаване. С оглед зададените критерии за извършване на преценката неотносимо е дали е предвидена възможност за предсрочно прекратяване на застраховката, особено предвид включването на премиите в главницата по кредита, поради това и възраженията на ответника в този смисъл са неоснователни.